Докато слънцето залязва над покривите на северномакедонския град Битоля, в близост до южната граница с Гърция, мъжът, когото наричат "Cheese" ("Сирене"), отпива глътка бира на пешеходната алея "Широк Сокак".

Що се отнася до залезите, този изглежда особено подходящ. Дванадесети август е: денят, в който Северна Македония забранява използването на звездата от Вергина - гръцки национален символ - в книги, по паметници и в обществени пространства.

За "Cheese" забраната за "присвояване" на класическата елинистична емблема с нейните отличителни заострени лъчи, е поредното развяно бяло знаме в ожесточена борба за македонската идентичност. Това е част от историческата сделка с Гърция за прекратяване на 30-годишния спор със страната за употребата на името "Македония", за което властите в Атина твърдят, че предполага териториални амбиции към едноименната северна гръцка провинция и нейното древно наследство от Александър Велики.

Съгласно споразумението, подписано през юли 2018 г., бившата Югославска република трябва да подмени карти и учебници, да прекрати използването на звездата на Вергина и – най-непростимото според "Cheese" предателство - да смени името си на "Северна Македония".

Седейки в едно открито улично кафене на фона на падащия здрач, той се кълне, че никога няма да изпадне толкова ниско, че да използва новото име. "Аз съм патриот и просто не искам името на страната ми да бъде променено", казва той пред Балканската мрежа за разследващи репортажи /БМРР/.

Въпреки, че малко хора знаят истинската идентичност на "Cheese", мнозина са запознати с неговите националистически възгледи. Всъщност, той се казва Горан Костовски, 38-годишен работник в маркетингова компания от столицата Скопие. С почти 10 000 последователи в Twitter разпръснати на три континента, през 2018г. Костовски проведе кампания в социалните медии, призоваваща македонците да бойкотират референдума за прилагане на договора за промяна на името, известен още, като Преспанското споразумение, наречено на езерото, в близост до което е подписан.

Докато споразумението от Преспа обещава да прекрати гръцката опозиция на това страната да получи членство в НАТО и ЕС, критиците смятат, че този компромис отива твърде далеч. За това и се надяват на ниска избирателна активност на референдума през септември 2018 г., която на свой ред би довела до навалидност на резултатите.

Благодарение на подклаждането на улични протести у дома и набирането на долари от диаспората в чужбина, кампанията "#boycott"е изключително успешна.

Докато 95 на сто от гласувалите на референдума са "за" сделката за смяна на името, избирателната активност е едва 37 на сто - доста под минималния праг от 50 на сто. Въпреки че по-късно парламентът ратифицира Преспанското споразумение, експертите твърдят, че успехът на кампанията за потискане на избирателната активност се дължи отчасти на един нов тип информационна война, все по-често наблюдавана в националистическите среди.

Известна като "изчислителна пропаганда", тя бива дефинирана от Оксфордският институт за интернет към Университета в Оксфорд, като "взаимодействие на алгоритми, автоматизация и политика".

Малцина са усвоили това изкуство по-добре от Костовски, макар и той да е потаен относно методите, които прилага.

Докато много се е изговорило за балканските ферми за тролове и фалшивите фабрики за новини, значително по-малко се знае за влиянието на компютърната пропаганда върху развитието на демокрацията в региона. Разследване на БМРР за националистическите мрежи от двете страни на Преспанския спор надниква зад завесата на онлайн триковете, използвани за разпространение на политически послания и изкривяване на общественото мнение.

Това е пътуване в подземния свят на компютърни кодове и теории на конспирацията, където "потребители-фантоми" и "Twitterbots" се докосват до крайно десния екстремизъм в дигитална зала от огледала.

Дейността им зацел същото, което имат и фалшивите онлайн дискусии и новини: да се създаде изкуствено впечатление за гигантски онлайн беседа, така че създателите на общественото мнение, като журналисти и активисти, да й обърнат внимание.

Специалистите казват, че по този начин, една малка група маниаци с лаптопи могат да упражняват влияние, което да изглежда, че е резултат от дейността на една по-многобройна група, водейки до тревожни последици за демократичния ход на събитията.

В правителствената централа в Скопие надпис с новото официално име на страната - Република Северна Македония - посреща посетителите, когато се приближат до йонийските колони на сградата, реновирана преди пет години, за да изглежда като Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия. Тя е само на хвърлей от централния площад на града, където статуя на Александър Велики, възседнал жребец, се извисява над фонтан в класически стил - резултат от преустройството на Скопие, финансирано от данъкоплатците, чиято цел е да придаде на града по-старинно усещане.

Мнозина смятат, че обявената през 2010 г. реконструкция е своеволна архитектурна нападка към Гърция от страна на правителството на тогавашния премиер Никола Груевски, след като Атина налага вето върху присъединяването на страната към НАТО през 2008 г. В правителствената централа Демиян Хаджи-Ангеловски, 28-годишен експерт по социални медии в Министерството на информацията, си припомня как около 10 влиятелни акаунта в Twitter са се стремели да доминират това, което се пише в новините по време на хода на референдума, след Преспа.

Всеки ден, по три пъти на ден, различен потребител изпраща по един или два провокативни туита, които след това биват харесвани и ретуитнати от армия от автоматизирани акаунти, казва той. Идеята е това да оформи "тенденция" в Twitter, която да бъде отбелязана от големите агрегатори на новини, като Time.mk.

Според министъра на информацията Дамян Манчевски, който ръководи правителствената кампания "за" референдума за Преспа, голяма част от рециклираното съдържание се състои от фалшиви новини, предназначени да дискредитират споразумението. "Повече от 10 на сто от статиите в този период са чиста дезинформация," казва Манчевски в интервю за БМРР. И допълва: "Ботовете в Twitter бяха основният източник на фалшиви новини".

Една фалшива история твърди, че хората, живеещи в близост до най-голямата военна база в страната, в централния Криволашки регион, ще бъдат отровени с обеднен уран, придобит с цел военни обучения, ако правителството ратифицира сделката от Преспа и след това се присъедини към НАТО.

Разследване на Проекта за докладване на организираната престъпност и корупцията и македонската Лабораторията за разследващи репортажи (ЛРР) проследяват историята до Златко Ковач, 50-годишен американо-македонски гражданин, който работи като вашингтонски кореспондент за руската информационна агенция "Спутник".

Ковач не отговори на запитването на БМРР за коментар.

В резултат на това министърът на отбраната Радмила Секеринска прекара седмица в неистово уверяване на хората, че това не е вярно, казва Цветковска.

В дните преди референдума други обезпокоителни неверни истории си проправят път в новините.

Медиите съобщават, че могат да бъдат предприети законни мерки срещу хората, несъгласни със споразумението от Преспа, че необходимостта от отпечатване на нови пари ще доведе до огромна инфлация и че Гърция ще получи карт бланш да прави, каквото си поиска.

Нищо от това не е случайно.

В хода на референдума Трансатлантическата комисия за изборен интегритет, създадена по инициатива на базираната в Дания фондация "Алианс за демокрациите", отчита скок в активността на ботовете, използвайки своите инструменти за мониторинг на социалните медии.

Две седмици преди референдума, Дигиталната лаборатория за криминални изследвания (DFRLab) на базирания в САЩ Атлантически съвет, който следи дигиталната пропаганда, публикува изследване, според което крайно десните акаунти в Twitter стимулират кампанията за бойкот. За период от девет дни изследователите анализират всички туитове, използващи хаштаговете "#Бојкотирам " и "#bojkotiram" (#boycott) – общо около 23 800 такива.

Те откриват, че повече от 80 на сто са всъщност ретуити, със съотношение 4: 1 на ретуитите към оригиналното съдържание, което предполага разрастваща се автоматизация.

Според Костовски кампанията има трима основни ръководители: той, блогър на име Игор Пиповски (чиито профил в Twitter "@m0rban" носи името на популисткия унгарски премиер Виктор Орбан) и Зарко Христовски, македонски уеб разработчик, който живее в Норвегия и е направил уебсайта на кампанията. "#Бојкотирам принадлежи на народа на Македония", пише в Twitter Пиповски, отговаряйки на въпроса на БМРР, за ролята му в кампанията. "Никой не трябва да си присвоява заслугата".

БМРР не успя да се свърже с Христовски, но Костовски изложи разбиранията, за които той твърди, че мотивират всички им. "Ние живеем във време на вихреща се дигитална война", каза той пред БМРР. "От една страна: ние националистите и патриоти, а от другата: интернационалисти, комунисти и бивши комунисти и социалдемократи."

Неговият акаунт "Cheese", който е следван от всеки трети потребител на Twitter в Северна Македония, според анализ, използващ онлайн инструмента за наблюдение на "Statcounter" – не хвърля и сянка съмнение относно целта си.

В обособен туит в горната част на неговия Twitter поток се казва: "Място, където ще намерите много банери, гифове, мемета и други пропагандни материали, които биха били полезни за успешна социална кампания. Мрежа срещу фаталния референдум за промяна на нашата идентичност."

В много отношения Костовски има точно толкова много общо с крайно десните бели расисти в Съединените щати, колкото и с македонските националисти. Неговите постове в Twitter преливат от крайнодесни символи и конспиративни теории. Предишната снимка на профила му в Twitter е била карикатурният образ на Жабата Пепе, любима емблема на Ултра десните. Днес в заглавката му има голямо "Q", препратка към популярната крайно дясна конспиративна теория за заговора "QAnon":"паралелна държава", която крои планове срещу американския президент Доналд Тръмп.

В рядка публична изява Костовски прави обръщение към митинг в Скопие два дни преди референдума, носейки шапка с "Q" и тениска "Make America Great Again"("Да направим Америка отново велика").

Костовски настоява, че той и неговите колеги кръстоносци по клавиатура по никакъв начин не са необичайни.

Но разследването на БМРР показва, че въпроса с анонимността на Костовски е малко по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед .

Използвайки приложение за сканиране, наречено "Twitterbots", инструмент, създаден с цел е да оценява вероятната активност на ботовете, БМРР анализира резултатите от Twitter на "Cheese" и установи, че средно достига почти 110 "действия" на ден. Компютърните учени твърдят, че всякакъв брой действия - туитове, ретуити, харесвания и други интеракции – които наброяват над 70, предполага, че са впрегнати в действие ботове.

Докато Костовски твърди, че е използвал автоматизация само в първите дни на кампанията #boycott, анализът на БМРР потвърждава, че неговата персона "Cheese" е това, което е известно в бизнесът с "изчислителна пропаганда", като "киборг бот" – полу-човек, полу-машина.

Тези хибриди съчетават алгоритмичната автоматизация с човешка намеса, за да се справят с анти-бот защитите на Twitter, тъй като автоматизацията е строго забранена в социалномедийната платформата.

Бен Нимо, специалист по дигитална пропаганда в Атлантическия съвет, описва използването на такива ботове като "игра на числа". "Ако създадете достатъчо на брой фалшиви акаунти и ги автоматизирате, тогава има шанс те да се появят в списъка на тенденциозни теми", казва той пред нашия репортер в интервю за неотдавнашното разследване на Средиземноморския институт за разследващи репортажи (СИРР) в Атина. "Следователно социалните медии са мястото, където с помощта на пет човека и подходяща тактика, можете да създадете впечатлението, че пет милиона души говорят за нещо".

Проучване на мрежата на "Cheese" с помощта на аналитичния софтуер "Sparktoro" разкри, че повече от 38 на сто от неговите последователи биват класифицирани като "фалшиви" – най-вероятно ботове или други инструменти за изчислителна пропаганда.

След запитване от страна на БМРР относно какво правят от офиса на Twitter, за да се противопоставят на подобен вид дейност, бяхме насочени към актуализираната им политика срещу това, което наричат "манипулация на платформата", която включва спам, "злонамерена автоматизация" и използване на фалшиви акаунти.

Компанията отбеляза, че през май 2018 г. е идентифицирала и е оспорила съществуването на над 9,9 милиона потенциални "спам" или автоматизирани акаунтa. През септември обаче Twitter отчита "почти 50 на сто спад в оспорването на заподозрени спам акаунти, в сравнение с предходния отчетен период".

Според Костовски, националистически настроените политици бързат да се присламчат към кампанията #boycott, и да се противопоставят на Преспанското споразумение. Сред тях е Филип Петровски, бивш депутат от дясната опозиционна партия ВМРО ДПМНЕ (коалиция от почти 30 малки десни партии, политически фракции и граждански асоциации), която е участвала в "Македонските бойкоти", Костовски заяви, че двамата са се срещнали през лятото на 2018 г., за да обсъдят работата си заедно. Петровски потвърди за БМРР, че е участвал активно в кампанията за бойкот.

Като основна партия в опозиция, официалната позиция на ВМРО ДПМНЕ спрямо референдума е, че хората трябва да гласуват със съвестта си, въпреки твърденията на критиците, че националистическото крило на партията е било категорично против сделката в Преспа.

Запитан за коментар, Николов се обърна към БМРР в туит: "Никой македонски политик (от която и да е политическа партия) няма право да договаря или променя нашето име, идентичност и история. Те атакуват и разпространяват лъжи относно хората, които защитават основните ни човешки права, но не биха се защитили от онези, които признават, че искат да заличат нашата идентичност".

Костовски казва пред БМРР, че движението #boycott е получило няколко хиляди евро от Тодор Петров, лидер на Световния македонски конгрес, неправителствена организация, базирана в Скопие, която се гордее с членове на диаспората от САЩ, Канада, Австралия, Италия и Германия. През 1991 г. Петров се застъпва за използването на звездата на Вергина върху флага на новата държава. Световният му македонски конгрес като цяло е считан за ултранационалистическо движение.

Според него, един такъв бенефициент е Янко Бачев, президент на проруската партия Обединена Македония - въпреки че БМРР не успя да потвърди това му твърдение.

Помолен за коментар, Бачев каза пред БМРР: "Няма да коментирам за провокатори, работещи за марионетното правителство в Македония". Бачев е забелязан на ескалиралия до насилие антипреспански протест пред парламента през юни 2018 г., който полицията потушава със сълзотворен газ и зашеметяващи гранати.

Разследването на БМРР показа, че гръцките националисти от другата страна на границата също са използвали изчислителна пропаганда, за да предизвикат недоволство срещу Преспанското споразумение.

И тук отново активисти от диаспората играят роля в превръщането на онлайн пропагандата в действия по улиците, като гневът срещу Преспа подхранва най-големите протести в Атина и Солун след тези по време на финансовата криза в Гърция.

Подобно на "Cheese", един от главните гласове в цифровата какофония от гръцка страна, е хибрид човек-машина, сочи разследването на БМРР.

Общият брой туитове от акаунта на "Pallas Athena" - около 478 000 в рамките на пет години - е ясна индикация за автоматизация, въпреки че голяма част от съдържанието очевидно е генерирано и от човек.

Според анализа на "TweetBotOrNot", софтуерно приложение, което използва машинно обучение за класифициране на акаунти в Twitter като ботове или човешки, има почти 70 процента вероятност "Pallas Athena" да е киборг бот.

Използвайки разширени показатели и инструменти за мониторинг, БМРР извлече и анализира съдържанието, генерирано от акаунта в рамките на седмица - повече от 2500 туитове и ретуити.

Разчитането на данните разкри, че онлайн действията на "Pallas Athena" – човешки потребител или не - потенциално са достигнали до не по-малко от 9.7 милиона други потребители на Twitter за тези седем дни.

Анализът на геолокации показа, че тези потребители са разпределени в 106 точки по целия свят, включително Атина, Торонто, Каракас, Маями и Мелбърн.

Експертите казват, че тези цифри показват силата на изчислителната пропаганда да създавана непрекъснато разширяваща се ехо камера с помощта на един-единствен акаунт.

Когато от БМРР писахме на собственика на акаунта "Pallas Athena", получихме в отговор съобщение: "Драги, аз не съм бот."

Тя се идентифицира като постоянно прибиваваща в Швеция македонка, която за пръв път започва да се занимава с Twitter през 2014 г., след като вижда "хората от Скопие да твърдят, че са претърпели геноцид от гърците". "Немислимо", пише тя. "Произхождам от [древния град] на Александър Велики, Пела, и баба ми Елена винаги ми говореше за престъпленията на българи и турци в района.

През април 2018 г. тя става част от публична словестна схватка в "Туитър" с "Cheese".

За Никос Смирнайос, професор по политическа икономика и социология на медиите и интернет в Университета в Тулуза, да се винят подобен вид предубеждения на технологиите е само една част от случващото се. "Не технологията оформя тази дълбока поляризация в двете държави, а самите общества, които десетилетия наред създават условия за тази изчислителна националистическа пропаганда да поникне и избуи", казва той.