В дванайсетия месец на вече изтощената година надпреварата между тези, които си вадят хляба и виното с това да ни продават "коледен дух", е безмилостна и резултатна. Това не е непременно лошо – всички се грижим, искаме или не, за една все по-лакома икономика. Въпреки това може би е добре отсега да погледнем и малко по-далеч и да помислим за "духа" на дните, които ще последват светлите празници. И да се погрижим за този дух.

Предлагам изпитана и непретенциозна рецепта, за която са нужни само иглички от елха, но задължително истинска. И така:

Събери изпопадалите вследствие на локалното затопляне иглички в малък, добре затворен съд. Той трябва да пази аромата им през следващите месеци.

Ето и няколко примерни приложения.

Пусни няколко иглички между страниците на книгата с разкази, за която най-после намери време, след като дълго те чакаше в библиотеката. Ако все пак не я дочетеш и се случи да я отвориш по някое време през годината, ще знаеш докъде точно си стигнал. Ще ти припомни обаче и нещо важно - че е добре да намираш по-често време за себе си и да позволиш на няколко часа да отлетят, разлиствайки с крилете си хубава книга.

Скрий и няколко иглички в един от неизползваемите джобчета на портфейла си, онези с картите за всякакви намаления, които всъщност никога не вадиш. Направи го, когато си имал късмета да получиш коледна премия и дишаш по-леко при съставяне на празничния списък. Възможно е следващите месеци да се случат постни, но не в обредния смисъл на думата. Изпадащите от полупразния портфейл иглички

Например за цигането пред супермаркета, което чакаше с пламтящо в погледа желание да ти измъкне някоя банкнота. Каза му, че да, знаеш за гладните му деца, айде стига вече, ама ела тогава в магазина да ти купя нещо, ама не, дай, бате, аз ще си купя, и така нататък, въртиш очи, слушайки заучения сценарий, и въпреки това бъркаш в джоба и само миг по-късно китът от Рибния буквар изчезва като във фокус на Великия Худини. Да, игличките в портфейла ще ти напомнят именно за нещо, което си направил с усещането за сравнително материално благополучие, но би било още по-хубаво да повториш много след като си изхарчил и последните трохи от бонуса.

Също така остави няколко иглички и във вътрешния джоб на сакото, което едва ли ще облечеш отново в следващите няколко месеца. Когато все пак това се случи, приятното убождане по върха на пръстите в дъното на джоба ще ти каже две неща: 1. Облякъл си поредна година върху раменете си. 2. Всяко обличане сутрин е възможност днес да бъдеш по-добра версия на самия себе си.

не само чрез затварянето на духа в бутилката. Паметта понякога е още по-надежден съд. Тя съхранява например кадри като този: игличките, полепнали по стъпалата на още сънено, топуркащо към елхата в коледната сутрин дете. Или пък миризмата на борова гора, примесена тази на вино и джинджифил. И още, и още.

С времето игличките естествено ще изсъхнат. Зелената акупунктура на Коледа отдавна ще е постигнала върховната си цел – да се настроим, живеем, харчим и славословим "коледния дух". С порастването сме разбрали, че истински важните неща няма да намерим красиво опаковани под елхата. Това разочарование донякъде е компенсирано от факта, че все пак знаем къде да ги търсим. Ще ми се, когато ги намираме, понякога дълбоко скрити, да ги пазим и отглеждаме като вечнозелени дървета.