Долните кръчми - пътеводителят на българския алкохолен турист
"Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: оцеляване; любознателност и изтънченост, известни като периодите "Как?", "Защо?" и "Къде". Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса "Как да се нахраним?", вторият с въпроса "Защо се храним", а третият с въпроса "Къде ще обядваме?". Това пише британският писател Дъглас Адамс в световноизвестния си роман "Пътеводител на галактическия стопаджия". Доколкото романът, по-точно първият от поредицата, излиза през 1979 г., а дори за великите цивилизации са характерни значителни локални особености, може да се добави, че съществува и четвърти период: "Къде да пийнем, но да има и хапване?" Отговор на този въпрос дава пътеводителят на българския алкохолен турист - интернет страницата www.dolna.bg.
Картата на долни кръчми най-вече в София, но и извън столицата, предлага на почитателите на пийването, които в същото време са загрижени за благосъстоянието на своите кореми, уютни местенца с колоритна атмосфера. Един все по-изчезващ вид на фона на комерсиализацията на заведенията. И едно завръщане в близкото минало, когато градските пейзажи бяха щедро осеяни с подобни локации и човек не се нуждаеше от напътствия, за да ги открие.
Но в случая първото впечатление лъже и "долна кръчма" се явява по-широко понятие, отколкото звучи. Мартин Бакърджиев, който заедно с Катерина Васева стои зад сайта, държи да подчертае, че водещото при избора на местата е уникалната атмосфера. "Знам, че някои собственици на пръв поглед вероятно биха се обидили от термина "долна", защото той има негативна конотация. Но ако влязат в сайта, ще видят, че всички дестинации са отразени с много любов", разказва той пред "Дневник".
Началото на инициативата идва в период, когато Мартин и Катерина са си взели почивка от работа. Той се занимава с графичен дизайн, визуализация и анимация, а тя е уеб разработчик (Web Developer). "Двамата запълвахме времето си с всякакъв тип проекти, които нямаха за цел да стават успешни. Просто искахме да правим нещо, които ни харесва", обяснява Мартин. Под техните ръце се появяват компютърни аналогови игри, уеб приложения, комикси и сайтът за долни кръчми. "Жаждата ни за алкохолен туризъм беше достатъчно голяма, за да се захванем с подобно нещо", отбелязва той.
За Мартин това са единствените места, в които може наистина да се отпусне, ако иска да излезе с приятели, за да хапне и пийне. "В изисканите ресторанти стоиш със сковани ръце, някой ти долива вино и не можеш да се почувстваш спокоен", отбелязва той. Мартин е на 33 години и неговата любов към "долните кръчми" датира от времето, в което е бил студент. "Тогава където и да отидех, повечето места бяха такива. Така че това е някакъв стандарт, който за хората от моето поколение и поколенията преди мене е нещо нормално. Сега тези места започват едно по едно да затварят. Затова още повече придобиват някаква ценност", казва той.
Едно от любимите места на Мартин е сравнително известно. Това е "При Дедо Мацо" в Княжево. По негови думи мястото се отличава със сезонната кухня. Според него кръчмите в картата са подходяща територия за кулинарни експерименти. Това той казва, докато седи в "Мистър Ули" на улица "Искър" и набучва на вилицата си пелмен с пармезан и сметана. Менюто на заведението се състои от руски ястия, а по стените са закачени както картини и икони, така и снимки на руския президент Владимир Путин. "Менюто тук се състои от 7 ръчно изписани листа хартия. Половината от нещата са ми напълно непознати. На тези места можеш да откриеш гозби, които никога не си чувал", изтъква той.
На свой ред "Гаража" се намира в ... истински гараж на малка успоредна пряка на улица "Цар Иван Асен II". В миниатюрното пространство са поместени четири пластмасови маси. Въпреки че менюто отговаря на пропорциите на пространството, Мартин не крие симпатиите си към телешките и свинските кюфтета. Sterling Club 2 на улица "Искър" пък предлага скромни мезета, но впечатлява с интериора си. Всяка стая е декорирана по различен начин, а част от детайлите са стари книги и ютии, телефон, противогаз, кукли. Обзавеждането на "Шарлота" в "Зона Б-5" не е кой знае какво, но кухнята е съвсем близо до това, което някоя баба би сготвила на внуците си в най-добрия смисъл на това определение.
Друго, с което се отличават заведенията, са колоритните имена: "Водолаза", "Грифона", "Контесата", "Делфинчето"... Е, наистина някои от тях се леко плашещи и не всеки би бил достатъчно смел, за да посети "Хепатита" в жк "Люлин". Затова пък слоганът на "Бай Миле" (срещу Централния софийски затвор) e безкрайно очарователен и откровен: "По-добре тук, отколкото отсреща".
"Долна" е некомерсиален проект. Интернет страницата се радва на голяма посещаемост, но Мартин твърди, че всякакъв опит тя да стане източник на средства би развалил нейната "апокрифност". Още когато тя се появява на бял свят, в нея са включени 50 кръчми, а благодарение на предложенията на посетителите на сайта в момента "на изчакване" са още 100. Тъй като условието е местата, които се добавят в картата, да бъдат лично посетени от Мартин или Катерина обаче, това е бавен процес. "Задачата не е никак лесна, защото трябва да отида и да се напия в 100 кръчми", въздъхва Мартин.
"Един от критериите, по които оценяваме дестинациите, е колко цветущ е кръчмарят. Но трябва да призная, че и някой път срещаш много видни пияници, които само за 30 минути могат да се сразят с лафове", разказва Мартин. "Но ако ходите в Трявна, задължително се отбийте при Майстора. Този човек веднага ти сяда на масата, влиза ти в личното пространство и започва да ти говори всякакви неща. А ако си с приятелката си, вероятно ще започне да я сваля, въпреки че вероятно е на 70 години. Но не можеш да му се разсърдиш. Той е такава душица и такъв характер – като ходеща икона, че му прощаваш всичко", продължава той.
"Мисля да направя един турнир с плейофи. Да видим кой ще е най-големият "бай" на кръчмите. Със сигурност двубоите ще са много оспорвани", усмихва се Мартин. Той признава, че често го молят да разкаже някои пикантни истории от премеждията му на "турист". Но той е категоричен, че посещението на долна кръчма е дълъг процес, защото не отиваш да се наядеш, а да се отпуснеш. "Това може да продължи 2-3 часа, а чашите да се повторят и потретят. Много често тъкмо тогава се случват най-интересните ситуации, за които след това нямаш особено свежи спомени. Затова за някои неща казваме: каквото е било в долна, си остава в долна", завършва той.