Официалните планове на Москва да превърне комплекса в Камчия в "хуманитарен център" - т.е. в изнесено разузнавателно звено от типа на това в Ниш - поставят българското правителство пред едно от най-важните решения, които са взимани от институциите ни през последните 30 години. В продължение на първата половина от тях - до приемането ни в НАТО и ЕС - в българското общество и държава се водеха ожесточени спорове за геополитическата идентичност на нашата страна. Лансираха се какви ли не визии и теории - за "естествена неутралност" на България между Изтока и Запада, за България като "мост" между Европа и Русия, обслужващ известните стратегически планове за Европа "между Атлантика и Урал" - т.е без присъствие на Америка, "визии" за "снишаване" - "да видим какво ще стане" и т.н.

Утвърждаването на българския път като визия за цялостна принадлежност към европейската цивилизация и атлантическата система за сигурност дадоха възможност на България - при поредица от неразрешени и до днес вътрешни и международни проблеми на наследена зависимост - да реализира сериозен икономически растеж, да утвърди значими, макар и недостатъчни реформи в своята институционална система и да се интегрира в света на демократичните и заможни нации. Зад гърба си оставихме напълно реалната опасност да се свлечем до статут на страна - периферия на постсъветското пространство, на евразийската мизерия и несигурност.

Със заплахата да допуснем превръщането на Камчия в изнесена на европейска и атлантическа територия разузнавателна база ние се свличаме обратно до статута на "сива зона" между Изтока и Запада, между гарантираната сигурност на атлантическия свят и ревизионистичната неоимперска амбиция за разорение и обратно приобщаване на България и Балканите към зоната на евразийската диктатура, конфликт и нищета. Нещо повече - ако отстъпим пред претенциите на Москва за Камчия, ние внасяме в българското общество разделение и конфликт, които окончателно ще осуетят възможността България да се стабилизира и развива като независима и цивилизована европейска държава.

Пред очите ни и пред очите на българските институции се организира и нараства по размери и потенциал една нова пета колона на Москва, която все по-арогантно обслужва руските новоимперски интереси срещу националните интереси на България. Тези хора целенасочено обслужват евразийската имперска доктрина, утвърждаваща лъжата, че България е обедняла и съсипана благодарение на своето членство в ЕС и НАТО. За своите системни лъжи и разрушителна дейност те получават ордени от Кремъл, произнасят речи на покорство и благодарност, планират нови и нови оперативни мероприятия срещу българската национална идентичност и национален интерес.

Български политици и олигарси обслужват монополните амбиции на Москва в енергетиката, от десетилетия осуетяват създаването на енергийни алтернативи на руския монопол. В България съществуват анклави като пристанище Росенец, които не се намират под контрола на българската държава. Държавно-олигархичните стратегии на Москва вихрят гигантска корупция в българската икономика и българската държава.

Ако отстъпим пред руския натиск за разузнавателна база на Русия в Камчия, на територията на НАТО и ЕС, ние ще изгубим изцяло привилегията на своята защита от институциите на западния свят. Ще се превърнем в сива зона - "черна дупка", свличаща се към хаоса на Евразия. Ще изгубим правото да се определяме като независима държава - изобщо като държава. Ще останем аморфна територия, на която безчинстват местни и чужди олигарси, нямащи нищо общо нито с българската национална идентичност, нито с българския държавен проект - такъв, какъвто го познаваме от миналото. Имперските интереси на Русия са изцяло несъвместими с българския национален интерес. Тяхното обслужване от български граждани, политици и институции е предателство спрямо България!