Операциите му в трите близкоизточни държави със силно иранско влияние звучат почти митично за експертите, а в страната си той е герой с милиони последователи в "Инстаграм" - докато профилът му не бе свален.

Убититият ръководител на могъщото звено "Кудс" ("Ерусалим") към Революционната гвардия Касем Солеймани е неочакван претендент за това описание, когато избухва революцията от 1979 г. За няколко десетилетия всичко се променя.

Ирански издания са го спрягали като възможен кандидат-президент, но той е отхвърлял тези слухове; интересът, показван от него, е повече към политиката на други държави.

Почти до края на миналия век е сравнително слабо известен извън Иран и Ирак. Роден в семейство на земеделци в Източен Иран през 1957 г., по време на монархията, той твърди, че още на 13 г. е принуден да работи в друг град, за да плати дългове на баща си към властите.

Не участва в революцията, но след нея става част от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Това е структура с влияние в политиката и в икономиката, замислена, за да пази създадения тогава режим и обявен от САЩ за терористична организация миналата година. Солеймани се сражава във войната с Ирак (1980-1988 г.) и се прочува с мисиите си, а около десетилетие след нея (1997-а или 1998 г.) оглавява "Кудс".

По това време вече е започнал да гради мрежата си от контакти в Близкия изток, който ще помогне за очертаването на "полумесеца" или "дъгата" на иранското влияние - от Ирак и Сирия до Ливан, на брега на Средиземно море - и за войните с посредници в региона, от които Техеран е част.

Ръководителят на "Кудс" вече е на поста през 2001 г., когато САЩ нахлуват в Афганистан и според бивш американски дипломат е "човекът, който взема решенията" за иранската политика там (за кратко работи с Вашингтон срещу "Ал Кайда" и талибаните, но това приключва, след като Иран е опрелен от Джордж Буш като част от "оста на злото". В едно от редките си интервюта - през октомври - каза, че е бил в Ливан през 2006 г. заради конфликта между Израел и ливанското шиитско движение "Хизбула". Западни служби са говорили за контактите му с "Хамас", макар връзките на групировката с Техеран да отслабват за сметка на тези с Катар (ислямската република днес стои зад конкурентна на "Хамас" организация).

Влиянието му нараства по-късно и особено след като иракският премиер Нури ал Малики иска помощ от Иран за справяне с екстремисти. Той става чест гост в Багдад, но и в други градове, поддържа част от шиитските милиции, известни като "Хашд аш Шааби" (Народни мобилизационни сили), формирани след призива на шиитското духовенство в страната към вярващите да се включат в борбата срещу "Ислямска държава".

Според "Франс прес" мигът, в който Солемайни започва да упражнява публично влиянието си, е 2018 г. - около преговорите за съставянето на иракското правителство. И преди това обаче, отвъд борбата с "Ислямска държава", той е стоял зад Багдад и по други въпроси; например отговора на опитите на Иракски Кюрдистан да се съобрази с референдума, на който над 90% от избирателите поискаха независимост.

Освен това документи, публикувани от "Ню Йорк таймс", хвърлиха още светлина върху известната му роля във въпроси, свързани с политиката и на Сирия (в чиято война присъствието му стана видимо през 2013 г.) и Ливан. Ирак си остава страната, в която най-често се появява - влиянието на Иран се разгърна заедно с това на САЩ след свалянето на Саддам Хюсеин. И Вашингтон, и Техеран на практика са търсени за помощ от Багдад по различни въпроси, а в иракската столица това се случи за последно, когато многохилядно множество излезе на улиците, за демонстрации срещу елита със стотици жертви и хиляди ранени. За неговата дейност се оказват благоприятни и хаосът след Саддам Хюсеин в Ирак, и началото на конфликта в Сирия след протестите от 2011 г. - Техеран е съюзник на режима в Дамаск, но със собствени интереси. Именно посещението му в Москва през 2015 г. отвори вратата за руската интервенция в Сирия, помогнала на Башар ал Асад да запази властта си.

В портрет за "Ню Йоркър" високопоставен представител на иракските власти го описва с думите: "Той седи там, в другия край на стаята, сам, много тихо. Не говори, не коментира, само седи и слуша. И, разбира се, всеки мисли само за него." Днес друг иракски представител казва за "Ройтерс": "Солеймани е страхотен слушател. Не се налага. Но винаги получава каквото иска."

Изданието припомня и две предупреждения на Солеймани. Едното е в писмото му от 2007 г. до американския командир Дейвид Петреъс: "Генерал Петреъс, трябва да знаете, че аз, Касем Солеймани, контролирам политиката на Иран по отношение на Ирак, Ливан, Газа и Афганистан. Посланикът в Багдад е член на силите "Кудс. Човекът, който ще го замести, е член на силите "Кудс"."

Другото, от 2018 г., е до наредилия удара срещу него американски президент Доналд Тръмп. "Казвам ви, знайте, че сме близо до вас на място, където не мислите, че сме. Вие ще започнете войната, но ние ще я приключим."