Юлия Кръстева ще стане Велик офицер на Почетния легион
Френската интелектуалка от български произход Юлия Кръстева ще бъде повишена в степен "Велик офицер на Почетния легион" на Франция, пише вестник "Фигаро". 78-годишната авторка на над 40 художествени книги и научни трудове - по философия, семиотика, психоанализа, литературна теория, влиза в списъка с 487 души, които ще бъдат удостоени с отличието тази година.
Кръстева, която е философ, лингвист, психоаналитик, писател и феминист, вече е награждавана с по-ниски степени на ордена - "Кавалер на Почетния легион" (1998 г.) и "Офицер на почетния легион" (2008 г.). Тази година лауреатите са от сферите на културата, науката, спорта, технологичното развитие, журналистиката и икономиката. Сред тях попадат носителят на Нобелова награда за физика за 2018 г. Жерар Муру, актрисите Жеан Балибар и Марина Андс и бившият треньор на футболния отбор "Арсенал" Арсен Венгер.
Орденът на Почетния легион е създаден от Наполеон Бонапарт през 1820 г. по подобие на рицарските ордени. Той е най-високото отличие във Франция и знак за отличие, почит и официално признание за особени заслуги към страната. Приемането на негови членове се осъществява от президента на Франция, който се явява Велик магистър на ордена.
До най-голямата степен "Кавалер на големия кръст" ще бъдат издигнати двама членове на Френската съпротива - Едгар Тюпе-Томе и Пиер Симоне. "Офицер на Почетния легион" е втората степен и освен Кръстева с нея ще бъдат удостоени писателят Исмаил Кадаре, социологът Клаудин Ерцлих и египтологът Кристиан Циглер.
В края на март 2018 г. Комисията по досиетата разкри, че Кръстева е била агент и секретен сътрудник на Държавна сигурност. Тя беше проверена, защото е била член на редакционния екип на "Литературен вестник". Според документите Кръстева е била вербувана през 1971 г., 5 години след пристигането й във Франция, и никога не е била свалена от отчет. Според комисията по досиетата е струдничила на III и IV отдел ("Европейски страни" и "САЩ, Англия и Канада") под псевдонима Сабина. Кръстева оспори информацията пред френското издание "Нувел обсерватьор", окачествявайки я като клеветническа, "не само гротескна и невярна", но и "атака срещу нейната чест". Интелектуалката обяви още, че тя е била наблюдавана от тайните служби.
Разкритието предизвика бурни дебати. В архива на Комисията по досиетата обаче няма собственоръчно написани документи от Кръстева, а единствено донесения от оперативни работници.
Юлия Кръстева е родена в Сливен през 1941 г. и завършва френска филология в Софийския университет. Благодарение на научна стипендия от френското правителство през 1966 г. тя емигрира в Париж, където живее и до днес. Там тя става част от кръга около влиятелното литературно-философско списание "Тел Кел", в което публикуват най-големите автори на структуралистката и постструктуралистката мисъл, и заедно с тях става част от големия обрат в континенталната философия през втората половина на XX век. Работата й има особен принос към литературната теория и феминизма.
Тя е почетен професор в Университета "Париж 7 - Дидро" и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. През 2004 г. става първата носителка на наградата "Холберг" (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Автор е на трийсет книги, сред които "Революцията в поетичния език", "Истории на любовта", "Сили на ужаса", "Черно слънце. Депресия и меланхолия" (преведена на български), "Сетивното време. Пруст и литературният опит", трилогията "Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет", "Омраза и прошка", "Тази невероятна нужда да вярваме", "Нагони на времето", както и на романите "Самураите", "Убийство във Византия" (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.