От утре започва годишното броене на зимуващите птици край водоемите

От 9 до 12 януари 2020 г. експерти и доброволци ще посетят водоемите в страната, на които зимуват водолюбивите птици за преброяване, което се координира от Изпълнителната агенция по околна среда. Инициативата покрива повече от 100 страни и около 25 000 влажни зони в целия свят и се организира от международната организация за защита на влажните зони Wetlands International.
На световно ниво се наблюдават различни видове водоеми, които са обхванати от Рамсарската конвенция за опазване на местообитанията на водолюбиви птици - реки, езера, водохранилища, сладководни блата, мангрови гори, коралови рифове, оризови полета и канали за отпадни води.
В България са включени над 200 влажни зони, сред които са Дунавското и Черноморското крайбрежие, и всички големи язовири и реки във вътрешността на страната, където зимуват водолюбивите птици. Преброяването се извършва предимно от доброволци, чиито екипи се координират от агенцията по околна среда. Те включват експерти и любители-орнитолози от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), сдружение "Зелени Балкани", Българската орнитологическа централа и Националния природонаучен музей към БАН, клуб "Скорец" към Софийския университет, Сдружение за дива природа "Балкани", Фонд за дивата флора и фауна и дирекцията на Природен парк "Персина", Съюза на ловците и риболовците и много други. Те се разпределят в екипи по водоеми и следват общата методика на Wetlands International, която осигурява сравнимост на данните през годините.
В България
Елена Тилова от "Зелени Балкани" разказва, че началото на преброяването за България е било в края на 60-те години на миналия век. Днес наблюденията се координират от Изпълнителната агенция по околна среда и води (ИАОС) и се извършват с помощта на научните институции, местни ведомства като Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ), дирекциите на природните и националните паркове и природозащитните неправителствени организации.
Радослав Станчев, координатор на преброяването от ИАОС, допълни, че в началото преброяването за България е било координирано от учените от Българската академия на науките (БАН), като постепенно в работата се включват и доброволци от неправителствените организациии. Днес координиращата агенция по околна среда отново разчита освен на регионалните си експерти и на полевата работа на учени и доброволци от неправителствените организации. Данните се използват от ИАОС за попълване на националната база данни за биоразнообразието, за подаване на информацията за глобалните регистри на Wetlands International и за допълване на данните за задължителното периодично докладване към Европейската комисия за състоянието на "Натура 2000" в страната.
"Целта на преброяването е да събере точна информация, която да послужи за оценка на промените в състоянието на популациите на наблюдаваните видове птици. Това е показател за промените в средата, която обитават птиците и хората. Проучванията са особено важни и актуални в контекста на климатичните промени", коментира Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).
Тази година преброяването ще обърне специално внимание на зимуващите пойни и тундрови лебеди, тъй като тече международното преброяване на двата вида, съобщават от БДЗП. България е предпочитано място за зимуване на редица водолюбиви птици. Сред тях са и видове, включени в Световния червен списък, като ушатия гмурец, червеногушата гъска, малката белочела гъска, тръноопашатата потапница, ледената, кадифената и кафявоглавата потапница и други, уточняват от дружеството за защита на птиците.
Очакват се интересни наблюдения, тъй като още през декември 2019 г. екип на БДЗП наблюдава рекордна численост на зимуващите големи белочели гъски в района на Свищовско-Беленската низина – близо 75 хиляди индивида. Екипът на фондация "Льо Балкан-България" е наблюдавал и изключително рядката за страната обикновена дропла в района на езеро Дуранкулак. Тундрови лебеди и голямо струпване от над 600 тръноопашати потапници са установени в Бургаските езера по време на редовния мониторинг на БДЗП.