Иранският генерал-майор Касем Солеймани би бил смазан, ако научи, че оцелелите му колеги от иранското правителство намират изстрелването на 20 ракети към американска база за "пропорционален отговор" на убийството му.

Дали това е целият военен отговор на Иран, разбира се, не е сигурно – макар външният министър Джавад Зариф да бе необичайно ясен в туита си малко след ударите, че те са "смятани за пропорционален отговор". Дори да е така, въпросът е дали президентът Доналд Тръмп ще изпълни собствените си заплахи от "Туитър" да отприщи американски удари, включително срещу обекти на културата, за отмъщение. Липсата на американски жертви, както и следващият туит на президента, че "Всичко е наред", предполагат, че няма да се стигне дотам.

За мнозина във Вашингтон и региона избягването на следващи преки военни действия би било облекчение. На някои места това може да се изтълкува като оправдание на решението за удара. Ако Солеймани не бе убит, ще кажат поддръжниците на нападението, САЩ можеха да се окажат в опасен цикъл на ескалация на насилието в Ирак, в което да загинат много повече хора.

Откровено казано, невъзможно ще е да разберем дали това е вярно. Дори ако започне деескалация на непосредствената криза, и Вашингтон, и Техеран ще се изправят пред трудни решения в идните седмици. Иран заяви, че ще продължи обогатяването на уран, така че лесно може да хвърли региона отново в опасна конфронтация, а САЩ трябва да се справят с един Ирак, който открито иска силите им да се изтеглят.

Зад кулисите, вероятно неизбежно, движещите събития ще са от вътрешната политика в САЩ, Иран и Ирак. Ударът върху Солеймани едва ли ще навреди на Тръмп в изборната година. Няма да му навреди и ограничаването на американското военно присъствие в Ирак, нито в целия Близък изток.

Това би дало на Иран стратегическата регионална победа, за която жадува и за която Солеймани – лидер на силите "Ал Кудс" - работи с кръв и пот в продължение на години. Но не е ясно дали на Тръмп му пука и дали такъв развой на събитията би ожесточил или изострил конфронтанциите чрез пълномощници в Сирия и Йемен, които се водят отдавна.

В действителност, разбира се, Вашингтон вече значително намали участието си в почти всички конфронтации, най-видимо чрез изтеглянето на американските войници от Сирия миналата година. В Йемен САЩ престанаха да презареждат саудитските самолети, а европейските държави, особено Германия, намалиха или спряха военния си износ към Рияд. В западния свят има натрупана и растяща умора от двете десетилетия забъркване в Близкия изток. Войните чрез пълномощници ще продължат, но предимно заради местните актьори и с много по-малко участие от САЩ и съюзниците им.

Това обаче не значи, че няма да ескалират. В последния месец Турция прати войници в либийската гражданска война, в която Катар и ОАЕ отдавна са на вражески страни, а други нации също дърпат конците там – все по-често се говори за Русия и Италия. Няма причина за подозрения, че смъртта на Солеймани ще намали значително участието на Техеран в Йемен или Ирак.

Антиправителствените протести и в Ирак, и в Иран се увеличават, като Солеймани бе смятан за основната фигура зад бруталния и често смъртоносен ответ. Това се смята за фактор в решението му да увеличи атаките срещу американските сили в Ирак чрез местните шиитски милиции, които доведоха до американски въздушни удари, които доведоха до нападения от тълпи на посолството на Вашингтон.

Кошмарният сценарий, от който САЩ се боят най-много – нападение над посолството им, което да доведе до унизително оттегляне като в Сайгон месеци преди президентските избори – сега изглежда много по-малко вероятен. Но много ще зависи от това как Иран подходи към ядрения проблем. Мнозина във Вашингтон все още искат да затегнат санкциите с надеждата това да доведе до смяна на режима, макар че не е задължително Тръмп да е сред тях. Европейските държави ще се надяват на друг подход, като вероятно ще побутват всички страни към обновена версия на ядрената сделка на президента Барак Обама.

Сред най-важните последствия от първата международна криза на десетилетието може да е засилването на алианса E3 – Великобритания, Франция и Германия. А дори по-важно е възникването на нещо, което би могло да се нарече "Доктрината Тръмп". Сега действията на президента не са ограничавани от съветници като бившия министър на отбраната Джит Матис, нито има хора, които да влияят толкова на разсъжденията му.

Изправен пред конфликт, Тръмп очевидно бе готов да прибегне към действия, по-агресивни отколкото е по вкуса на американската външнополитическа общност. Въпреки това той може да продължи с още по-сериозно изтегляне на Америка от региона. И съюзниците, и потенциалните врагове обмислят такъва вариант и не е задължително това да направи света едно по-безопасно място.

Хората като Солеймани, които процъфтяват върху нестабилността, също би следвало да се замислят. Убитият генерал явно се е смятал за недосегаем и почти сигурно би смятал, че убийството му ще доведе до по-голямо кръвопролитие. Вместо това за скърбящите на погребението би било трудно да не забележат колко бързо всички, включително неговата страна, решиха да продължат напред.