Не съм протестирал от 2012 г., когато тихомълком и без никакво обществено обсъждане правителството на ГЕРБ присъедини България към SOPA (Stop Online Piracy Act) – един мракобесен документ, след който интернет вече нямаше да бъде същият. След голямото обществено недоволство по стара (тогава не чак толкова стара) традиция Борисов спря ратифицирането на SOPA в парламента и си останахме като с Истанбулската конвенция – подписали, но нератифицирали.

Сега пак имам повод да се включва в протеста в сряда от 12 ч. пред парламента срещу Наредба Н-18 (формално за касовите апарати, в действително за регулация на бизнеса).

Първо да кажа, че това не е случаен протест, организиран от група хора във "Фейсбук". Организиран е "официално" от браншовите организации в туризма (БХРА, БАЗ и др.), както и от други организации на малкия и средния бизнес.

Аз всъщност не съм съгласен с почти нито едно от исканията на ресторантьорите – нито искам да бъде намалено ДДС-то им, нито да отпадне контролът върху издаването на касови бележки в заведенията.

Защото чрез наредба, която е приета преди 14 години за регламентиране на касовите апарати, сега се вкарва регулация на бизнес процесите. Тя вече нито е за касовите апарати, нито за софтуера за тяхното управление, а е за начина, по който в България може да се прави бизнес.

Дори данъчните в крайна сметка признаха, че са очаквали наредбата им да засегне само около 50 000 фирми от сферата на обслужването и по-късно са осъзнали, че е засегнала ВСИЧКИ.

Нека порасъждаваме малко върху последната дума. Наредбата засяга ВСИЧКИ. Тя е направена с мисъл за търговски обект, комбиниран със склад или кухня в задната стаичка и съответно с процесите, които се изпълняват в такъв тип бизнес. И сега всички процеси на всички бизнеси трябва да се приведат под общия знаменател на кръчма. Аз вече съм писал по въпроса, нищо от това не се е променило или не е отпаднало. Променило се е само това, че постепенно се сетиха какво са изпуснали и го добавиха (например плащанията с наложен платеж вече също трябва да са по наредбата).

нито защото искам да ми намалят ДДС-то. Нито ми дреме за касовия апарат – той ми е толкова пренебрежим разход, че дори не го мисля. Ще протестирам, защото държавата се управлява некомпетентно и се взимат некомпетентни управленски решения от хора, които нямат капацитета – интелектуален и образователен, да го правят. След което до дупка си защитават решението (в този смисъл аз не очаквам никаква промяна след този протест – наредбата ще си влезе в сила след 3 дни и точка).

Аз също не съм най-големият специалист по бизнес процеси, не съм учил това (математик съм), но когато 27 години организираш работата и на хора, и на системи, започваш да поназнайваш туй-онуй. Когато обаче трудовият ти стаж е на бюро като данъчен инспектор, не би трябвало да се месиш в процеси, които не си виждал и за които дори не знаеш, че съществуват. Би следвало да си даваш сметка за това и дори да не се опитваш. Камо ли да го приемеш в наредба и да тръгнеш да я налагаш на 100% от бизнеса. Пак да повторя, че

- бил той малък и простичък или голям и сложен. Моят например е много малък и изключително сложен, почти без аналог (предоставям "услуга като услуга" на едро и сам съм си клиент на дребно).

Работата на данъчните служби е да контролират паричните потоци на входа и изхода и само това. Понеже ги лъжат и не могат да хванат парите (в брой в заведенията), те решиха да контролират ДЕЙНОСТТА, като направиха такива задължителни изисквания към софтуера за управление на тази дейност, че ти да не можеш да я управляваш отделно от продажбите. Идеята им е, че не можеш да дадеш заявка на кухнята да сготви три кюфтета или на склада да изпише чифт обувки, ако преди това не си регистрирал в касовия апарат (и съответно в НАП) продажбата на три кюфтета и чифт обувки.

Обаче за всеки друг бизнес това е изнасилване. Действително може да се свърши работата по начина, по който иска по-силният, но удоволствието ще е само за него. За другата страна ще е просто примиряване.

Ако иска да контролира онази част от дейността, която е редно да контролира, държавата в лицето на нейните органи (в случая министър Горанов, защото свръхрегулацията се въвежда с негов акт, а не със закон) да бъде така добра

Да си наеме някой икономист, който да им обясни разликата между front office и back office, да си направят анализ по бизнеси къде е границата между едното и другото (например в нашия бизнес фронт офисът е касата, която обслужва клиентите, а бек офисът – дейта центърът) и да си намери начин да контролира само първото, без дори да помирисва второто, защото няма това право, а и необходимост.

Текущото състояние е като в древногръцка трагедия с единство на времето и мястото на действието. За да хванат какво се случва в касата ми, искат да ми контролират дейността в дейта центъра, защото това е моята кухня, моят склад и моята работилница. Обаче това е абсурд, който просто няма да се случи, защото не може да се случи. Няма как да се случи с никаква кръчмарска наредба, защото аз имам физически point of sale, в който продавам виртуална услуга. Да, разбира се, както всички останали и аз ще се наведа и ще се правя, че спазвам наредбата в касовата зона, привеждайки я като дейност до магазинче с набор от артикули. Практически няма бизнес в България, който тази наредба да не обръща с хастара навън,

както човек може да си помисли по наименованието на наредбата "За касовите апарати" и всеки бизнес ще направи същото – ще се прави на магазинче със софтуер за магазинче.

Правилното поведение от страна на държавата щеше да бъде първо да направи анализ на различните бизнеси (всички, не само видимите от тротоара по време на "разходката" на данъчния инспектор), да установи на кой докъде му стига "фронт офисът", отговарящ за приходите, и откъде нататък му е "бек офисът", отговарящ за същинската дейност, и чак после да взима решение докъде е редно да се намеси. В ресторанта и в магазина за обувки тази граница е от ясна по-ясна, но ако някой прояви интерес, ще го заведа в някой дейта център, за да ми покаже къде там е тази граница. Сега сме в ситуация на вече взето политическо решение за привеждане на всички под общ знаменател и обещание за използване на по-малко сила, докато всеки бизнес си намери позата, в която да си общува с държавата по по-малко болезнен (и обиден) начин.

И затова ще протестирам в сряда в 12 ч. пред парламента – защото държавата НЕ ТРЯБВА да се управлява така.