Това написа Курт Вонегът в романа си "Кланица Пет", след като градът бе изпепелен с бомбардировки в края на Втората световна война. Той е бил там като военопленник.

Дрезден беше един огромен пламък, пише още Вонегът. По-късно хората започват да използват израза "като Дрезден", когато описват ужасяващ пожар и огромна разруха, разказва ДПА. Германският писател Герхарт Хауптман казва: "Ако някой е забравил да плаче, се научаваше отново пред разрухата на Дрезден".

Въздушните бомбардировки започват на 13 февруари, точно преди 75 години. Днес Дрезден се подготвя да отбележи този ден. Но самият процес на припомняне на случилото се е битка между историци с леви и десни политически симпатии за това какво се е случило и какво означава то.

След две нощи на бомбардировки от британските кралски военновъздушни сили американските части продължават дневните атаки на 14 и 15 февруари. От възпламенителни бомби загиват почти 25 хиляди души, изгорени са 25 000 сгради и е предизвикана огнена буря, погълнала 90% от града.

В навечерието на тазгодишната годишнина кметът Дирк Хилберт разказа на десетокласници за бомбардировката. След като приключи в класната стая се възцари продължително мълчание. Учениците бяха шокирани не от мащаба на трагедията, а от това колко малко са знаели за нея. Едно момче каза, че баба му и дядо му никога не са говорили за онова време.

Хилберт отвърна, че поколението, преживяло касапницата, бавно изчезва. "Когато подобни ужасни неща са се случили отдавна, как съхраняваме паметта за тях", попита той учениците, а вероятно и себе си.

Градът е изправен пред този въпрос от известно време, особено след като екстремисти от крайната десница се опитват да използват датата за собствените си политически цели. Агитатори на нацисткия режим бързо създават мит около унищожаването на Дрезден. След като погребват загиналите, местните власти оценяват броя им между 18 и 25 хиляди души. Това е потвърдено и от комисия от историци през 2010 г.

Но нацистите добавят още една нула, за да подсилят обвинението си, че това е военно престъпление. "През март 1945 г. външното министерство на Германия инструктира посолствата в неутрални държави да казват, че жертвите наближават 200 000", пише в доклада на комисията.

За мнозина от крайната десница в Германия днес именно това е вярната бройка, макар че и 25 000 е не по-малко ужасна.

Относно това дали е извършено военно престъпление историкът Йенс Венер казва, че според някои юристи именно това се е случило в нощта на 13 февруари 1945 г. "Обаче трябва да добавим едно голямо "Но", продължава той. Според него на събитията в Дрезден трябва да се гледа в контекста на хода на войната. Ако Дрезден е военно престъпление, то това би трябвало да важи и за други въздушни бомбардировки, независимо дали са били дело на германците или на съюзниците.

Сега неонацисти се събират в Дрезден да отбележат тяхната версия на историята. "Да се превърнем в място на подобно поклонение е бедствие за нас", коментира кметът Хилберт.

Нацистите опитват да експлоатират бомбардировките и това е продължено от комунистическия режим в бившата ГДР. Лидерите му използваха датата като доказателство за "англо-американския терор", припомня местният историк Йоханес Шюц. Това започва бавно да се променя през 80-те години. На 13 февруари 1985 г. при откриването на сградата на операта "Земперопер" Ерих Хонекер говори за войната, започната в Берлин и завърнала се в Дрезден.

Специалистите винаги са поставяли под въпрос мита за "невинния Дрезден", защото смятат, че все пак е имало основания градът да бъде бомбардиран. Тук е имало не просто политическа крепост на нацистите, но и ключов транспортен възел и военно производство. "В Дрезден са произвеждани оръжия за войната, а хора си били държани като роби в трудови лагери. Това не е било тайна и се е правело публично, за да го видят всички", казва предишният кмет Хелма Ороз.

Група в Дрезден, работеща за оборване на нацистките митове, редовно почита жертвите и посещава местата, където нацистите са били особено активни. Тази година обиколката им започва от вилата на Мартин Мутшман, регионалният лидер на нацистите, изиграл решителна роля в преследването на евреите в Саксония.

Хилберт разказва на учениците и за тази глава от историята. Той допълва, че е важно да се брани истината, особено когато има хора, искащи да използват възпоменателните събития за собствените си интереси и цели.

Едно момиче го пита дали общината позволява шествия на неонацистите. Кметът обяснява, че хората имат право свободно да се събират и допълва, че единственият начин мирно да се изправим пред призраците на миналото е ако много хора участват в мирните събития, за да покажат, че неонацистите са нежелани в Дрезден.

В романа си Курт Вонегът пише още за драматичните дни от средата на февруари 1945 г.: "Хората почти не говореха, докато пресичаха луната. Нямаше какво да се каже. Едно беше ясно: смяташе се, че абсолютно всички в града са мъртви, независимо от това, какви са и всеки, който се движеше из него, противоречеше на обстановката. На луната се предполагаше да няма хора."