Може да звучи злокобно, но напоследък трудовите злополуки с фатален край така зачестиха, че вече започват да се възприемат като нещо естествено. Последният случай е с трима задушени миньори в мина "Джурково", с които продължи черната серия от смъртни случаи във въгледобива. Факт е, че по цял свят той е един от най-рисковите отрасли. Но е и факт, че най-много жертви дават държави като Китай, Русия и Украйна.

Според статистиката на синдикатите през последните десетина години жертвите във въгледобива в България надхвърлят 100. Напоследък все повече се затвърждава тенденцията и в други сектори, като строителството например, трудовите злополуки с фатален край да бележат застрашителен ръст.

В много от случаите злополуките са в резултат на немарливост и на елементарно неспазване на условията за безопасност на труда от страна на работещите. Тук обаче е ролята и на работодателите, и на контролните институции да наложат елементарните правила за безопасност с цената дори и на санкции.

Вместо това непрекъснато сме свидетели на една и съща характерна реакция на държавните институции, отговорни за трудовата дисциплина. Всеки път те постфактум се втурват да регистрират нередности, които би следвало да проверяват, санкционират и отстраняват. Защото те трябва да се намесят, ако отговорността на някои работодатели е занижена, за да не се стига до тежки злополуки. Само че тази армия от инспектори започва да действа едва когато злополуката вече е станала факт. И така лавината от трудови злополуки, които биха могли да се избегнат, продължава да расте.