Неблагополучията на Лили не свършиха дотук, след няколко години тя обяви, че мрази майка си, понеже е канибалка. Този път на въпроса как се е родила сестра й - изобретателната майка беше казала, че е глътнала хапче, от което е поникнало бебето. "Тая па, има анти-бебе хапче, бебе хапче - няма" - беше й казало едно от по-отраканите момчета.

Покрай подобни недотам безобидни заблуди по темата откъде идват децата

с децата на тема секс (съобразен с възрастта им и способността да разбират). Ако съдим обаче по шума, който успя да вдигне една-единствена майка, явно не е толкова ясно кой, кога, как и на каква възраст следва да говори с децата за това, че имат тела, те се различават, имат граници и неприкосновеност. Защото другото - чистата механика на акта, вече е въпрос на клик разстояние.

Преди години на училищна екскурзия децата в първи клас в училището на дъщеря ми бяха попаднали на порноканал в хотелската стая. На обаждането на ядосана майка учителят, който ги придружаваше, заяви, че те не е трябвало да го гледат, а сигналът до Министерството на образованието и науката (МОН), че хотелът предлага настаняване за деца, без да е осигурил нужното за безопасния им престой, не получи ясен отговор, а купчина административни разпоредби.

Нека се върнем към оскандалената майка и дебата за сексуалната просвета, който се явява нещо като

но бдителен родител разкрива заговора и огласява тъмните им козни. Сюжет, който повдига един важен въпрос - този за собствеността. Дали децата са бъдещи зрели личности и част от обществото, съответно е добре да са наясно как работи обществото, или са си наша собственост и всяко решение за тяхното бъдеще зависи само и единствено от нас.

Според по-шумната група децата са неприкосновена собственост на родителите си. Родителите имат пълно право да решат въпроса за ваксините, ходенето на училище и половата просвета на децата.

Любопитно е, че МОН реагира доста бързо на възмущението на майката, чието дете дори не е присъствало на часовете по ограмотяване, спря "скандалната програма", наложи наказание на началника на регионалното управление на образованието в Перник и даде да се разбере, че не е одобрило нито една подобна програма.

в случая обаче като същи Пилат Понтийски си отдъхна, че никога и под никаква форма не е издавало разрешение за часове по сексуално здраве и просвета, Боже, опази!

Подобна програма трябва да бъде проведена след дълго, старателно и скрупульозно одобрение, смятат от министерството. Това вероятно не е толкова лошо. Въпросът е защо не изисква същият строг стандарт по отношение на обучението по религия, което се провежда в някои училища. Часовете по религия се водят свободноизбираеми, т.е. детето може да не ги посещава, но същевременно не са нито първи, нито последен час, така че родителят да може да си вземе детето, ако не желае то да посещава часа. Предметът се нарича "Религия", но в него не се преподават основите на различните религии, а само християнство. Което също нямаше да е лошо, ако се преподаваше грамотно, с ум, сърце и разбиране. Часът се води по съвместителство от учители, които преподават нещо друго в училището и нямат завършено богословие. Така че в редица случаи библейската мъдрост е оставена на преценката на учителката, която казва на питомците си, че Бог ще ги порази, ако не си пишат домашните или пък обяснява на децата как да умилостивят личния си ангел-хранител. Говорила съм със свещеник (изкушавам се да добавя истински свещеник, по начина, по който свикнахме да поясняваме "истинско месо", "истински смешна комедия" или "български филм, ама добър"). Та според отеца е по-добре в училище да не се преподава никаква религия, отколкото подобна.

Та по отношение на две

вероятно е добре да има стандарти и разписания, регулиращи преподаването и на двете.

По отношение на секса явно сме на викторианско ниво, когато се е приемало, че детето се ражда "невинно", т.е. лишено от сексуални импулси, и те се появяват във възрастта на пубертета - горе-долу това твърди част от възмутените родители, които смятат, че на 9 години е рано да знаеш истината за птичките и пчеличките. За религията явно смятаме, че в първи клас децата са достатъчно големи, за да се запознаят с библейската история, започвайки от Стария завет, впрочем пълен с насилие, секс и комбинация от двете.

С риск да дотегна с личните истории, ще споделя още една в опит да успокоя страховете на родителите, които се срамуват да говорят с децата си за секс, но смятат, че и други (извън семейството) не бива да го правят. Била съм гимназистка преди преломната 1989 г. и по програма, явно одобрена от тогавашния соц МОН, идваха в училище да ни просвещават по въпросите на превенцията от ненавременна бременност, полово предавани болести и СПИН.

Накрая попълвахме анонимни анкети, в които отговаряхме на въпроси от типа: "Бих ли участвал в групов секс, ако ме покани приятел?" и "Бих ли използвал чужда игла, за да консумирам наркотици?" - явно тогава не е минавало за скандално да се питат подрастващи подобни неща.

Когато хората с анкетите, нямам представа откъде са били (НПО още нямаше, а интересното от половата просвета го консумирахме като 16-та страница от "Кръстникът" и 189-та от "Птиците умират сами"), учителката, в чийто час се провеждаше анкетата, ни задържа и говори с нас като с пораснали хора. Каза, че е важно да се предпазваме от нежелана бременност и болести, но също толкова отговорно е да ценим и пазим интимността, да не пилеем и разхищаваме дара на близостта от скука и липса на по-интересни занимания, че това, което се случва с двама души между завивките, може да е банално, а може и да е съкровено и второто даже е за предпочитане.

Наталия Бучинска вече не е между живите, почти нищо не помня от уроците по биология, които ни предаваше, но толкова години по-късно помня загрижеността и уважението й към нас в онзи час, в който неоторизирана от никого, ни говори... за секс.