Болничният (не) възможен: как се определя карантина след пътуване до район с коронавирус

Може ли да се използва болничен за т.нар. домашна карантина при случаите, когато човек е посетил райони със зараза от коронавируса Covid-19, но не проявява симптоми?
Въпросът е особено актуален, след като вчера здравният министър Кирил Ананиев каза, че това няма как да стане и в тази ситуация следва да се ползва платен или неплатен отпуск, а днес вицепремиерът Томислав Дончев и впоследствие депутати увериха, че има как да се вземе болничен. По темата се намеси и премиерът Бойко Борисов, който заяви, че държавата няма да плаща на хора, които не искат да са дисциплинирани и пътуват, но също добави, че въпросът се решава от личните лекари. Законодателството, изглежда, дава отговор на въпроса за болничните, но всъщност има детайли, които могат да предизвикат различни тълкувания, а ключовият момент се оказва има ли контакт с болен, или няма.
И Кодексът за социално осигуряване, и Кодексът на труда указват, че осигурените работници или служители имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради карантина. В Кодекса по труда е записано, че
за карантина осигуреният има право на отпуск за временна неработоспособност
"В тези случаи, макар че самият работник или служител може да не е неработоспособен, социални съображения налагат той да ползва права като на неработоспособен", се казва в "Коментар към Кодекса на труда", издаден от Васил Мръчков, Красимира Средкова и Атанас Василев. Този отпуск се разрешава чрез болничен лист, издаван от лекуващия лекар или от лекарска комисия, а работодателят няма право да не го допусне. Работникът получава парично обезщетение за времето на болничния по реда на КСО.
В Наредбата за медицинска експертиза е посочено, че личният лекар издава болничен лист при карантина на болен човек или на "контактен осигурен".
Председателят на парламентарната комисия по здравеопазването Даниела Дариткова, която е и практикуващ лекар, днес увери, че личните лекари могат да издават болнични. Тя посочи, че в болничния може да се вписват кодовете от международната класификация на болестите, които се отнасят за "потенциална опасност за здравето, свързана с инфекциозни болести" - от Z 20 до Z 29. От тези кодове обаче само два имат отношение към ситуацията с коронавируса. Z 20 е за "контакт с болен и възможност от заразяване с инфекциозни болести", а Z 29 е за "необходимост от други профилактични мерки".
Изброените примери обаче засягат ситуации, при които човек е болен или е бил в контакт със заразно болни, а не такива, при които има вероятност, но не е сигурен дали е бил в контакт. Редакцията зададе въпроси до здравното министерство за възможностите за издаване на болнични в необичайната ситуация "пътуване до област със заразени", но до момента отговори не са получени.
"Ключовият момент се крие в основанието за карантина
Ясно е, че при карантина се издава болничен лист, но по - важно е кога се налага тази карантина и тук е заровено кучето", коментира пред "Дневник" адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.
Тя посочи, че според Закона за здравето задължително се изолират болни от конкретни заболявания, които са изрично изброени. Дадена е и възможност да се предвиди карантина и при болни от други заболявания или при заразоносители, но със заповед на Министерството на здравеопазването. "Такава заповед няма, а освен това хората, които се завръщат от Италия например, не са нито болни, нито заразоносители, а просто идват от държава, в която има разпространение. Дори не може да се приеме, че са контактни, защото за целта трябва да имат контакт с лице, което е с вероятен и потвърден случай на Covid-19", обяснява адв. Шаркова.
Наредбата за отчет и регистрация на заразните болести от 2005 г. пък дефинира реда за изолация на болните, като в нея се дава възможност на министъра на здравеопазването при нови болести да издаде указание и да определи реда за отчет и регистрация, включително дефинициите за възможен/вероятен/потвърден случай на Covid-19. Според публикуваната от здравното министерство дефиниция за "възможен случай" на коронавирус следва да са налице симптоми в комбинация с данни за пътуване в области с предаване на Covid-19. Няма обаче хипотеза, при която за "възможен случай" да е достатъчно само посещение на област със заразени хора.
Общопрактикуващи лекари коментираха пред "Дневник", че
все пак е възможно да се издаде болничен за 14 дни
вписвайки в него код Z 29 - "необходимост от други профилактични мерки". Те обаче изразиха притеснения дали такъв болничен би издържал на евентуална проверка на фона на дебатите за злоупотребите с болнични. От пресцентъра на НОИ казаха пред "Дневник", че стига болничният лист да е редовен, с вписана задължителна диагноза, няма причина той да бъде върнат.
Адв. Мария Шаркова посочва още един важен момент, свързан с домашната карантина.
"Дори да се издаде болничен лист на такова лице, какво правим с хората, живеещи с него? И на тях ли болничен лист? Или ги изолираме някъде в хотел за сметка на осигурителната система", пита тя и посочва риска от "парализиране" на осигурителната система без ясни доказателства за контакти със заразно болни.
"Болничният лист
не ни дава гаранция, че ще се спазва изолацията
а няма как контролните органи да се ангажират да проверяват 24/7 всички изолирани на този принцип, би било абсурдно", каза още тя. На въпрос от "Дневник" кой ще контролира въпросната карантина, ако тя се урежда с платен или неплатен отпуск, здравният министър Кирил Ананиев във вторник вечерта посочи, че "личният лекар ще я наблюдава".
Началникът на кризисния щаб, който бе сформиран заради коронавируса, д-р Венцислав Мутафчийски коментира, че към момента "работодателите реагират най-адекватно", като съветват служителите, били в засегнати райони, да не се явяват на работа, което е "чудесна инициатива". Вчера той също обясни, че без симптоми няма как да се издава болничен лист, а карантината "ще е договорка с работодателя".
Най-честите въпроси и отговори за коронавируса вижте тук.
За мерките срещу Covid-19 в България - тук.