Стотици мигранти се насочват към турските граници с Гърция и България часове след като представители на Анкара заявиха неофициално, че Анкара повече няма да спира сирийци, бягащи от войната, по пътя им към Европа, съобщават медии в страната.

Това следва ескалация в напрежението в сирийската провинция Идлиб, където 33-ма турски войници (преди това се съобщаваше за 22 жертви) бяха убити при въздушен удар на сирийски правителствени сили. С инцидента се свърза и Русия, която фактически контролира въздушното пространство в района, но която обвини Турция, че войниците ѝ не е трябвало да бъдат там. Руски издания пишат, че Москва и Анкара са се оказали на ръба на пряк военен конфликт, докато офанзивата, отнела живота на турските войници, също така разселва и стотици хиляди сирийци.

За турски медии и катарската телевизия "Ал Джазира" (която потвърждава съобщението на "Ройтерс" за отваряне на границата) правителството в Анкара съобщи снощи, че няма промяна в бежанската му политика, но вече не може да се справи с миграционната ситуация на границата си.

Най-малко 54 са загиналите в последните седмици турски войници, а страната твърди, че в резултат е поразила редица цели на режима на Башар ал Асад, както и че е "неутрализирала" над 100 души от проправителствените сили. Вчера бунтовници, подкрепяни от Турция, опитаха да отвоюват град Саракиб, намиращ се край стратегическа магистрала, контролът над която отново е в ръцете на Дамаск от няколко седмици, за пръв път от години, и това ожесточи сраженията.

Междувременно обаче в резултат на ескалацията и новата (започнала през декември) кампания за отвоюване на Идлиб от бунтовниците (джихадисти и някои предимно ислямистки групировки, подкрепяни от Турция) над 930 хил. сирийци са се насочили към северната граница с Турция в опит да се спасят от конфликта. Анкара казва, че не може да се справи с продължаващ поток мигранти, след като вече подслонява 3.6 млн. (по свои думи, макар данните отдавна да не са обновявани) сирийци, и снощи турски представители съобщиха за "Ройтерс", че решението да се "отворят границите" за 72 часа е взето на заседание, свикано от президента Реджеп Тайип Ердоган.

Турция съгласно сделка с ЕС отпреди почти четири години ограничава притока на мигранти и бежанци на територията на Европейския съюз и получава средства, за да се грижи за няколкото милиона сирийци. От тях малко над 100 хил. са в лагери в Южна Турция, а повечето са разпръснати в големите градове, но други стотици хиляди са разселени в Северна Сирия, недалеч от турската граница, в райони под контрола на турските въоръжени сили и свързаните с тях бунтовници. Присъствието на сирийци създава политическо и икономическо напрежение в страната.

Turkish media reporting that, after Turkey's announcement of no more stopping refugees crossing Europe border, some refugees starting marching the western borders. pic.twitter.com/dhC6SH0of0

- M. Bilal Kenasari (@MBilalKenasari) February 28, 2020

Преди няколко часа агенция "Демирьорен" разпространи кадри, според които група от поне 300 мигранти, включително жени и деца, се движи към границите с България и Гърция в провинция Одрин. Според "Демирьорен" групата включва сирийци, иранци, иракчани, пакистанци и мароканци.

Телевизия NTV съобщава за хора с раници, опитали се да пресекат граничен пункт "Капъкуле" в България, които обаче не са били пуснати. Същата група опитала да влезе и в Гърция, но не е известно какво се е случило с тях след това. TRT и други медии излъчват кадри с колони от десетки мигранти, които вървят към границите. "Ройтерс" публикува както снимки с мигранти, достигнали до гръцките острови, така и с пресичащи границата със Сирия в турската провинция Хатай.

Автентичността на тези кадри не може да бъде потвърдена, нито е известно колко души биха тръгнали към Европа - от турска или сирийска територия - в следващите 72 часа.

Посланиците на страните в НАТО се събират извънредно за консултации заради случващото се в Сирия. Това става по искане на Турция съгласно чл. 4 от Северноатлантическия договор: "Страните по договора ще се консултират съвместно всеки път, когато по мнение на някоя от тях е възникнала заплаха за териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от тях."

Заради Турция е имало няколко консултации по чл. 4 в последните години. Известният чл. 5, според който нападение срещу една от страните в алианса се счита за атака срещу всички, не може да се активира в случая, тъй като ескалацията между турските войски и силите, подкрепящи сирийския режим, не е на територия на членка на НАТО. "Нападения срещу членка" е обаче фразата, използвана от прессекретаря на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик, поискал "спешни мерки" от алианса.

Снощи турският външен министър Мевлют Чавушоглу обсъди ситуацията с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Това стана малко след като американски политици призоваха САЩ и други западни страни да въведат зона без полети над Идлиб. Директорът на комуникациите на турската държава Фахреттин Алтун обаче написа тази сутрин в "Туитър", че според Анкара мярката трябва да се въведе за цяла Сирия. Алтун каза още, че "това което се случи в Босна и Руанда, не трябва да се повтаря в Идлиб".