След две катастрофални наводнения и шумно откриване през лятото се оказа, че обявеният за най-модерен на Балканите Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАКН) не работи в момента. Центърът, на който ще се разчита да предупреждава за наводнения и други природни бедствия в България, ще "прогледне" най-рано в края на следващата година.

Системата е изградена само на първи етап, останалото ще стане, след като се намери необходимото финансиране, казаха от Министерството на бедствията и авариите. В момента в центъра работят седем души, които все още се обучават. ЦАКН ще бъде доизграден на два етапа, като единият е с 1.2 млн. лв. по програма ФАР. Цялата сума за довършването не е известна.

Парите по ФАР ще се използват за техника, която ще позволи бързо да се получават по-ясни сателитни снимки. Това ще помогне информацията да се разпределя и към други институции, които се нуждаят от нея. Със средствата ще се купи и софтуер, който ще бъде по-достъпен и ще се ползва не само от специалисти, обясни Евелина Алексиева от министерството на бедствията.

За втория етап е планирано и купуването на безпилотен самолет, който да предава на живо в реално време. Двама експерти от Англия са определили техническите специфики за обществената поръчка, която е предвидено да бъде обявена в края на ноември 2008 г.

Третият етап, който е най-важен според експертите от министерството, е включването на аерокосмическия център в единната национална система за предупреждение. Към нея е и спешният телефон 122, който също не работи. При откриването на центъра от премиера Сергей Станишев и министър Емел Етем през юли беше изтъкната неговата значимост за страната и региона. Тогава беше посочено, че работата на ЦАКН ще помогне за ранно прогнозиране и наблюдение на бедствия и аварии, както и за последващия им анализ.

Аерокосмическият център за видеонаблюдение е създаден с 1.3 млн. лв. от бюджета на министерството, с които са купени две наземни станции за приемане на данни от шест сателита. Това оборудване включва и антени, декодери, приемници и софтуер. След последните наводнения от края на ноември при опит за връзка с директорката на центъра Антоанета Францова се оказа, че тя е помолила за "още няколко месеца медиен комфорт", защото изграждането на центъра било сложно и не може да стане бързо. В други държави такива структури се правели за десет години и с много повече средства, обясни пресцентърът на ведомството на Емел Етем.

След бедствието в град Цар Калоян, когато центърът нито предупреди, нито помогна при спасителните операции, Францова каза, че "не е коректно да се иска да се върши работа от седем души, която по принцип е за 100". Тогава в. 'Капитал" писа, че съпругът на Францова - Михаил Михайлов, е един от шефовете на фирмата "Контракс", която е доставила системата за ЦАКН.