Френската компания "Луи Драйфус груп" е един от най-големите търговци със земеделски и енергийни стоки. Базираното в Париж дружество притежава и управлява и флотилия от транспортни презокеански кораби. Бизнесът й не свършва с това - "Луи Драйфус" изгражда комуникационна инфраструктура, а има интерес и в бизнеса с недвижими имоти.

Историята на зърнения гигант започва през 1851 г. в Елзас, днешна Източна Франция. Тогава 18-годишният Леополд Драйфус решава да създаде малко дружество за търговия, която да изкупува пшеницата на елзаските фермери и да я продава в отдалечения на осем мили швейцарски град Базел. Прекалено младият Леополд обаче не може да използва собственото си име в бизнеса и работи с това на баща си - Луи. Така се ражда търговската къща "Луи Драйфус и ко".

Скоро Леополд има брилянтна идея - да използва телеграфа, за да ускори процеса на покупка и продажба и така да намали риска от непредсказуеми движения на цените, които биха изяли печалбата му.

От скромната стартова позиция търговията скоро се разпространява из Европа. "Луи Драйфус" започва да купува пшеница в Унгария, Румъния и навсякъде в Източна Европа, за да доставя все по-търсената стока на запад. С появата на подводните кабели и подобряването на корабния транспорт бизнесът на елзаския предприемач излиза извън границите на Стария континент.

В началото на ХХ век "Луи Драйфус" вече е един от най-големите световни търговци на пшеница. През 1913 г. компанията има офиси в САЩ, Бразилия, Австралия, Япония, Индия и дори Китай.

"Луи Драйфус" е една истинска мултинационална компания", казва Жан-Клод Бурбон в биографията на изпълнителния директор на групата Робер Луи-Драйфус.

Днес тя има офиси в над 53 държави и за нея работят над 10 хил. служители. Оборотът й е над 20 млрд. долара годишно, посочва сайтът на групата.

Бизнесът никога не е излизал извън контрола на фамилията Драйфус. В края на ХІХ век членовете на семейството дори отиват в съда, за да сменят официално фамилното си име на Луи-Драйфус. Това се случва по времето на "Аферата Драйфус", когато сред антисемитска кампания френският офицер Албер Драйфус е осъден за предаване на френски държавни тайни на Германия. Той няма нищо общо с фамилията предприемачи.

Въпреки промените в световната търговия с храни и преместването на търговията в новите центрове Лондон и Чикаго "Луи Драйфус" предпочита да остане вярна на Франция.

"Леополд, който никога не напуска родното си село Сиренц, е страстен патриот. Това е неговата запазена марка и израз на увереност, че бизнесът му ще издържи и на най-тежките изпитания", пишат биографите.

Тежките изпитания идват по време на Втората световна война, когато търговската империя е разпокъсана. Мрежата на търговията с борсови стоки е разпокъсана от конфликтите, създават се нови центрове и нов баланс, а елзаската компания не успява да последва тенденциите.

Появяват се големи конкуренти като американската "Каргил" и "Бъндж" (Bunge). Те инвестират много средства за логистика и се адаптират към променящите се пазари, като добавят фабрики за преработка на земеделските стоки. В това време "Луи Драйфус" държи да се изявява единствено като търговец на зърно. Именно това коства на компанията позицията на върха. Тя пада до пето място в класацията и тогава решава да разшири дейността си, като се опитва да остане вярна на основния си бизнес.

Чрез клона си "Луи Драйфус комодитис" групата остава сред най-големите търговски къщи за пшеница, памук, какао, кафе, ориз, захар и маслодайни култури. Скоро си завоюва 15-процентен дял от световния пазар за портокалов концентрат.

Едновременно с това групата инвестира значителни суми в транспортна дейност, имоти, енергийни мрежи и телекомуникации. През 1998 г. "Луи Драйфус" създава LDCom, която по-късно е прекръстена на "Ньоф Сетежел" (Neuf Cetegel) и днес е един от водещите френски телекоми.

В най-новата си история групата не пропуска да навлезе и на пазара за биогорива и от 2000 г. насам започва да изгражда фабрики за биодизел и биоетанол. "Основният ни бизнес са земеделските стоки, а биогоривата са свързани доста тясно с тях, макар да не са в центъра на интересите ни", смята мениджър от компанията.

През лятото "Луи Драйфус комодитис" откри най-голямата фабрика за биодизел в САЩ и една от най-големите в света с капацитет почти 50 млн. бушела соя годишно.

Ръководството на групата вярва, че най-добрите възможности за производство на биогорива са в Северна и Южна Америка. Компанията няма дългосрочни активи в Европа и засега дори и не мисли за инвестиция в евросъюза.

- В САЩ компанията управлява големи терминали за износ в Орегон, Вашингтон и Тексас

- В Канада е изградена модерна система за транспорт на пшеница

- В Южна Америка има капацитет за преработка на над 300 хил. тона зърнени култури

- В Бразилия компанията притежава три фабрики за преработка на соя, една за преработка на памучно семе и мрежа от пристанищни терминали и складове из цялата страна

- В Аржентина групата управлява фабрики и пристанища на река Парана, която позволява навлизане и океански кораби

- Фабриките за портокалов концентрат в Бразилия и Флорида имат годишен капацитет 330 млн. тона краен продукт

- Френската компания управлява продажбите на около 1.5 млн. тона памук всяка година и събира продукция от над 20 държави, като я преразпределя до пазарите на 40 държави

- Три бразилски рафинерии за захар произвеждат 450 хил. тона захар годишно и 150 хил. кубични метра етанол. "Луи Драйфус комодитис" е в топ три на търговците на захар, като управлява сделки за над 2.5 млн. захар годишно

- В Северна Америка компанията развива енергийните си интереси в областта на втечнения природен газ, като търгува над 400 хил. барела на ден от горивото и заема важни центрове за пренос на горива.