Държавата пак ще купува от "Майкрософт"
Министърът на държавната администрация Николай Василев няма да спре обявената държавна поръчка за покупката на 60 хил. лиценза на "Майкрософт" за компютри и още 2 хил. броя за сървъри. Това се разбра след вчерашната дискусия за приложението на софтуера с отворен код в администрацията.
Инициатор на срещата, в която участваха и компании, които разработват продукти с отворен код, беше самият министър. Още при обявяването на обществената поръчка Василев заяви, че е готов да не купува лицензи от "Майкрософт", ако бъде убеден, че има по-добра алтернатива. "Не съм спокоен след дискусията, очаквах повече от нея. Никой не ме посъветва да спра търга", каза в края й Василев.
Въпреки това той обяви, че е склонен да раздели доставката на лицензи на две части - една за компютри на държавните служители и друга за сървърите. Така държавата ще сключи отново договор с "Майкрософт" за 60 хил. лиценза за "Уиндоус", но ще отвори търга и за други играчи при сървърните лицензи. Решението подсказаха участници в дискусията, които обясниха, че държавните чиновници са консервативни и трудно ще се откажат от "Уиндоус", но софтуерът с отворен код е силен при файловите и мейл сървърите, при базите данни, системите за информационна сигурност и други.
Николай Василев предложи да се пробва как една администрация ще работи пилотно със система, базирана върху отворен код. Не мога да посоча община, за да не се чувстват наказани, и затова ви давам моето ведомство, обърна се той към бизнеса. Министърът покани защитник на отворения код да инсталира върху компютъра му софтуер. Ако аз мога да работя с него, ще допусна, че това е възможно и за 60-те хиляди служители в държавната администрация, каза Василев.
Той не беше спечелен за каузата "отворен код" и от опита на общината в Пещера, където 36 служители са били обучени да работят с OpenOffice, но в момента го ползва само ИТ мениджърът. Направеното е героично, но съм разочарован от резултата, каза министърът.
От Асоциацията за бизнес решения с отворен код определиха дискусията като закъсняла, но "революционна" крачка в отношенията с държавата. Въпреки това защитниците на Linux и OpenOffice заявиха, че в момента миграцията от "Уиндоус" към софтуер с отворен код е рискова.
Още не е ясно дали министерството на държавната администрация ще пренапише заданието за обществената поръчка. Търгът вече тече и срокът за събиране на оферти изтича на 10 декември.
Из дискусията:
Николай Василев: Един лиценз сега струва годишно на държавата 159 долара, което е 2% от издръжката на един държавен служител. Казват, че другият софтур е безплатен. Каня тогава още днес някой да почне да го инсталира. Досега на компютърна грамотност са обучени 43 хил. държавни служители от 264 общини. Не знам дали друга държава е правила това. Над 10 хил. полицаи са кандидати, много магистрати също искат да преминат курса. Обучението не е безплатно.
Атанас Тасев, БАИТ: Има разлика между лиценз и инсталация. Лицензът може да е безплатен, но инсталирането на продукта струва пари. Така че трябва ще се калкулира трудът на хората, работили по инсталацията, както и обучението на онези, които ще ползват продукта.
Н. Василев: Правя разлика между безплатен софтуер и останалите дейности. Затова искам някой да сметне разходите. 70 служители имат компютри с OpenOffice. Много сме раздули администрацията. Очаквах поне 4 човека да да ползват алтернативния софтуер, а вие ще развалите темата на дискусията.
Румен Христов, Асоциация за бизнес решения с отворен код (АБРАК): Обучението за работа с такива продукти продължава от нула дни до 1 месеца, а специално за OpenOffice е 2 дена.
Богомил Шопов (към Н. Василев): Платете си и ще ви направим анализ. Това е ваша работа, а не на бизнеса.
Н. Василев: Така е, не е редно бизнесът да върши работата на правителството. Не се чувствам убеден, че тази инициатива е изгодна за ДА. Един от критериите е колко ще струва внедряването на софтуер с отворен код. Ако Майкрософт ни струва по 159 долара на година за лиценз, колко ще ни струва новото? Как се инсталира? Колко трае инсталирането? Кой ще гарантира, че тези 60 хил. човека ще могат да работят след инсталацията на другия продукт? Един държавен служител ни струва по 50 лева на ден. Ако се обучи за 2 дена, това ще струва 100 лева, ами несвършената му работа?
Н. Василев: Дискусията е прагматична, но за вас е интелектуално-комерсиална.
Богомил Шопов: За да знаем какво и как да ви доставим, трябва да знаем с какви приложения работят служителите в ДА.
Юри Алкалай, МДААР: Ще ви доставя такава информация.
Боян Жеков, КЦИКУТ: Не може един служител да се чуди какво да си пусне днес на компютъра - Уиндоус или Линукс.
Йовко Ламбрев: В България, в София, има много хора, които се занимават със софтуер с отворен код. Но към тях не е подадена ръка от ДА. В България дори има инсталация на Линукс върху мейнфрейм. Преди 4-5 г. търсихме средства за превод на OpenOffice на български език. Не ги намерихме. Сега има прекрасен превод на графичната среда Gnome.
Румен Христов: От 3 г. ползвам Линукс върху компютъра си и не съм имал проблеми с вируси. Основният въпрос в днешната дискусия е дали има някой зад отворения код в България. Видя се, че има. Има промяна в държавната политика, съжалявам, че сме закъснели. Радикални неща трудно ще направим. Трябва да се избере умерен подход - да се дадат стимули на онези, които вече ползват софтуер с отворен код, а на общините - свобода да избират. Ако не могат, да получат предписание.
Светлин Йорданов, "Еском": Аз би запазил компютрите с "Уиндоус", а ако се качи OpenOffice върху Уиндоус, някои ще го ползват. Но бих дал шанс на Линукс.