Мюсюлманин, издигнат от Християнсоциалния съюз, влиза в предизборна кампания в Бавария

Мюсюлманин, издигнат от Християнсоциалния съюз, влиза в предизборна кампания в Бавария

Йозан Ийибаш
Facebook/Ozan Iyibas
Йозан Ийибаш
Коронавирусът е най-голямата тема за България и света, но ако искате да следите лесно какво друго си струва да знаете, четете новата рубрика "Новини без коронавирус".
С подрязана до милиметър брада и неслизаща от лицето усмивка, Йозан Ийибаш притежава, всичко което е необходимо на един политик в предизборна кампания. Малка подробност: той е първият мюсюлманин, представляващ Християнсоциалния съюз (ХСС) - влиятелна християнска и консервативна партия в Бавария.
"Не виждам никакво противоречие в този избор", обявява от самото начало 37-годишният кандидат, седнал на фотьойл с чаша чай малко преди първия тур на местните избори на 15 март в своя град Нойфарн.
Няма значение, че преди две години министър-председателят на Бавария от ХСС Маркус Зьодер обяви намерението си да постави католически кръстове на всички обществени места в района, за да почете неговото "културно наследство".
"Ценностите на моята религия са доста близки с тези на християнството", уверява Ийибаш, който е от турски произход, а по вероизповедание принадлежи към алевитите - по-светски клон на исляма.
Във Валерщайн, село в Западна Бавария, местните активисти обаче отказаха да издигнат друг кандидат мюсюлманин, като предпочетоха да не бъдат представлявани от никого на общинските избори.
"Не става дума за мен, а за моята вяра. Например, един от аргументите бе, че думата "християнски" в името на партията и фактът, че съм мюсюлманин, са несъвместими", каза Шенер Шахин за ежедневника "Зюддойче цайтунг".
Отлив на избиратели
Лидерите на ХСС направили сериозен опит да се намесят в негова полза, но редовите членове не отстъпили, дори при положение че Шахин, който е успешен бизнесмен, едно време е играл за местния футболен отбор и е бил негов треньор.
ХСС, сестринската партия в Бавария на християндемократите на Ангела Меркел, доминира политическия живот в германската провинция от Втората световна война насам, но е изправен пред стопяване на електоралната си база.
Получила 37 процента от гласовете на последните регионални избори, през 2018 г., партията регистрира своя най-слаб резултат от 1954 г., притисната едновременно от две страни - от възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) и на "Зелените".
Затова ХСС се опитва да се обнови и залага на Ийибаш, консултант на стартъп компании и добър оратор, за да отнеме кметското място на избрания с гласовете на "Зелените" Франц Хайлмайер.
По улиците на Нойфарн, спокойно предградие на Мюнхен с 20 хил. жители, където е отраснал, изглежда, че Йозан Ийибаш се познава с почти всички. С хората, които среща, той говори за местната икономика, обществения транспорт и околната среда, а не за религия.
"За мен най-важни са проблемите с жилищата", казва пенсионерката Ерика на излизане от магазин за плодове и зеленчуци и добавя: "Религията на кандидатите ли? Тя няма никакво значение."
Този въпрос обаче не е подминаван от медиите, до такава степен, че Йозан Ийибаш дори е "приел журналисти, дошли от Южна Корея", разказва самият той.
"Вече няма да е тема"
"Когато бях дете, майка ми ме заведе в една църква и аз я попитах защо го прави. Тя отговори, че ако искаме да живеем тук, трябва да познаваме и споделяме ценностите на тази страна. Това е, което правя", казва Ийибаш.
След това той подчертава спокойно, че партията му "не е (религиозна) секта". Ако християнин откаже на мюсюлманин правото да принадлежи към ХСС, той съвсем не е разбрал какво е християнството", добавя Ийибаш.
"Много германци от имигрантски произход защитават консервативни ценности, които отговарят на тези на ХСС", отбелязва от своя страна Щефан Вюрстер, професор по политически науки в баварското Училище за обществени политики.
В тази партия днес "конфликтът не е толкова между християни и мюсюлмани, колкото между религиозни и атеисти", добавя той.
Самият Йозан Ийибаш е убеден, че партията му може да се промени и да се похвали с един "нов консерватизъм, който да следва традицията, но в същото време да се обновява". Той се надява, че след пет или десет години неговата лична вяра "вече няма да е тема". /БТА