Инж. Деян Геров: Машините ще решат проблема с липсата на работна ръка в земеделието
Инж. Деян Геров е роден в Бургас, завършил е "Агроинженерна технология" в Русенския университет "Ангел Кънчев". Работил е в областта на селското стопанство. От 2007 г. е мениджър продажби и управляващ офиса в Бургас на "Римекс инженеринг" АД - София, който е официален представител за България на Case и Kverneland и други фирми за производство на селскостопанска техника.
Инж. Геров, доколко се внедряват новата техника и технологиите в селското стопанство у нас?
- Все повече дейности в селското стопанство се извършват механизирано и все повече нова съвременно проектирана техника се предлага на международните пазари, която предизвиква интереса и у нас. От една страна, техниката спестява работна ръка, а от друга - става въпрос за по-обемна и качествено свършена и работа. Хит на пазара тази есен беше самоходен гроздокомбайн, а пръв клиент на тази техника е "Сис индъстрис" - дългогодишен партньор на "Римекс инженеринг". Машината сама обира гроздето. При нейното използване е задължително конструкцията на лозовите насаждения да отговаря на определени условия - да не е наклонена, лозите да са вързани, а не - ниско на земята. Или лозето трябва да е много добре обгрижено. Допълнително устройство бере плода, друго отделя гроздовете. Досега "Сис индъстрис" беше закупила трактори, култиватори и др., докато новите насаждения стигнаха този етап на добив на продукция. По-малките производители (стопанства, които се занимават с лозарство и овощарство) се снабдяват с набор от прикачен инвентар - култиватори, мотофрези, торачки, машини за връзване на короните и други, необходими в този бранш. Самоходният трактор тепърва ще доказва своите възможности в големите стопанства и производства. Офисът в Бургас съвместява търговската дейност и сервизното обслужване в региона.
Каква подготовка имат хората, които трябва да се справят с новата съвременна техника?
- Фирмата извършва курсове за обучение на операторите на тези машини. Трябва да се доверим и на опита на сервизните специалисти, които също правят инструктаж и обучават операторите. Защото това е една скъпа инвестиция и тя не би трябвало с лека ръка да се дава в ръцете на хора, които не са специално обучени.
Как ще се решат проблемите с липсата на кадри в селското стопанство, не само на висококвалифицирани, и необходимостта от техническо оборудване на производството?
- Морето привлича хора за работа по цялото крайбрежие, но няма хора за работа конкретно в селското стопанство. Аз мисля, че машините ще отговорят на тази липса. Както и че ръчният труд в земеделието и в селското стопанство въобще тепърва ще става по-скъп. За да се намери работна ръка, ще трябва да се увеличи заплащането. Тогава производителят ще се замисли дали ще наеме 20 души, или ще си купи машина, която върши същата работа. Това е въпрос на сметки. Ще се внедряват съвременни технологии за по-бързо и качествено извършване на определена работа. И ще се наблегне на такива кадри, които са специализирани. Нашата фирма обучава хора за работа с новите технологии. Младите свикват по-бързо с начина на работа, но по-възрастното поколение е привърженик на старата техника. Аз съм оптимист, че новата техника по някакъв начин ще привлече част от младите хора към селското стопанство.
Къде се подготвят специализирани кадри за работа с новата техника и технологиите в селското стопанство?
- Русенският университет подготвя кадри с висше образование. Но много голяма част от специалистите, които завършват университета, не работят по професията, ако не е развита в региона им. Най-често се реализират специалистите в Русе, Добрич, Бургас, но и в тези райони трудно могат да намерят поле за реализация, ако искат да се развиват. В Бургаска област средни кадри се подготвят в Средец и Айтос. Нямам представа къде се реализират тези млади хора, защото в стопанствата работят предимно възрастни. Младите искат собствен бизнес и ако те инвестират в машини и технология, отношението им към тях ще бъде по-различно, отколкото ако са наемни работници. В строителството се дават по-големи надници за механизирана работа, така следва да бъде и в земеделието. В България трябва да се разработят и други сортове, нямаме обаче достатъчно научни специалисти, трябва да се помисли и за това.
Какви са възможностите да се инвестира в нови машини, подобрява ли се ситуацията в тази област?
- Ситуацията се подобрява. Европрограмите дават възможност. Ако възвръщането на инвестицията е 75%, ще има по-голям стимул за закупуване на машини. За банките гаранция е евросубсидията, която получава стопанството за единно заплащане за площ. Допреди една година всички банки и кредитни дружества работиха на 100% обезпечение с материално имущество на клиента си, сега вече работят с обезпечение от евросубсидията и това е крачка напред. Все още обаче нещата не са докрай оптимистични.
Във Франция например отпускат заеми за 25 години, докато в България инвестиционният заем е в рамките на три години. Това положение у нас е много натоварващо за длъжника и рисковано, ако се случи сушава година. След като сме вече граждани на Европейския съюз, трябва да се ползваме със същите привилегии. Така всеки земеделец ще има стимул да работи. Но във Франция обезпечението към банките е земята, докато в България това невинаги е възможно, особено за арендаторите.
Какво друго показва европейският опит в работата със съвременна селскостопанска техника?
- Посещавал съм Швеция - там земеделието няма нищо общо с нашето. Стопанствата са тип сдружения на собственици на земя, други сдружения на собственици на машинен парк, на производители на семена и препарати и т.н. Те са в постоянна връзка. Субсидията от държавата е 60 евро за дка, толкова е и рентата. Стопанинът печели от това, което произведе. Шведите са новатори в работата със земеделска техника. В провинция Ведерщат се произвеждат сеялките, които "Римекс инженеринг" предлага на българския пазар. Те са с доказано качество и от тях сме продали над 250 на производители предимно на зърнени култури в България.
Трябва и в България да се създадат такива професионални сдружения в областта на земеделието, но кой ще инвестира в машини при сегашните условия? Новият шок с газа означава, че торта ще стане 600 лв. на тон и догодина дори да има свръхдобив, пшеницата няма да се върне на 15 ст. за кг. Производителят трябва да е спокоен, а не изправен пред угрозата да фалира, за да мисли за внедряване на технологии и инвестиране в машини.
Каква е ситуацията в Румъния, с която влязохме едновременно в Евросъюза и често се съизмерваме?
- Румънците не са по-добри земеделци от българите, но в Румъния много от мерките за сектор "Селско стопанство" бяха направени, преди това да стане в България. Именно затова техният стандарт сега е по-висок. Аз вярвам, че ще дойде време, когато в България ще спре "производството" на "бетонови изделия", особено по Черноморието, и средствата, които изтичат към тези обекти, ще се обърнат към земеделието. В световен мащаб вече има глад на суровини и продукти. Това се забелязва в последно време и с новите производства, каквото е това на биогоривата. В Бургаско има доста пустеещи земи, обезлюдени села и възможности за производство, ако тези земи не бъдат бетонирани.
Надежда за работна ръка има като че ли със заселването на англичаните. Може би пък те ще започнат да се занимават и със земеделие тук в крайна сметка. Другата надежда е, когато и у нас се повиши стандартът, да започнат да се връщат част от емигриралите по икономически причини българи и да потърсят препитание и реализация в селското стопанство.
Как се отнасяте към конкуренцията?
- Пазарът е свободен за всички. "Римекс инженеринг" се е доказала вече 15 години в тази дейност. Практиката отдавна е показала, че доверието на клиентите се печели, когато отговаряме на техните нужди и им продаваме технология, която поддържаме и им спестяваме време и пари.