Галерия: Двойка черни лешояди с надежди за ново потомство в България

Зелени Балкани

Галерия: Двойка черни лешояди с надежди за ново потомство в България

В България за последен път гнездо с малко е наблюдавано през 1993 година в района на Студен кладенец

  • Днес от сдружение "Зелени Балкани" съобщиха, че в България вече има първа двойка черни лешояди. Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира вида като "Почти застрашен", а в България черният лешояд е със статут "Изчезнал". Той е защитен от Закона за биологичното разнообразие и европейската мрежа "Натура 2000".
    Днес от сдружение "Зелени Балкани" съобщиха, че в България вече има първа двойка черни лешояди. Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира вида като "Почти застрашен", а в България черният лешояд е със статут "Изчезнал". Той е защитен от Закона за биологичното разнообразие и <a href="https://www.dnevnik.bg/zelen/2019/01/09/3360266_shto_e_to_natura_2000/" target="_blank">европейската мрежа "Натура 2000</a>".
  • Двете птици са наблюдавани да проявяват брачно поведение от миналата есен. Черният лешояд е моногамен вид и образува двойки вероятно за цял живот. Затова надеждата на природозащитниците е новата двойка да даде начало на ново поколение в България.
    Двете птици са наблюдавани да проявяват брачно поведение от миналата есен. Черният лешояд е моногамен вид и образува двойки вероятно за цял живот. Затова надеждата на природозащитниците е новата двойка да даде начало на ново поколение в България.
  • Мъжкият Балкан и женската VCF Know-How често са били заедно, като са видени да си подават предмети, както и да изпълняват сложни брачни полети. Към момента двойката предприема ежедневни скитания между Сливен и Котел, както и по-далечни полети до Централен Балкан, явно търсейки подходящо за гнездене място.
    Мъжкият Балкан и женската VCF Know-How често са били заедно, като са видени да си подават предмети, както и да изпълняват сложни брачни полети. Към момента двойката предприема ежедневни скитания между Сливен и Котел, както и по-далечни полети до Централен Балкан, явно търсейки подходящо за гнездене място.
  • Сформирането на двойката е част от програмата за възстановяване на вида в страната (реинтродукция). И двата черни лешояда са освободени в България в рамките на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" на европейската програма ЛАЙФ през 2019 г.
    Сформирането на двойката е част от програмата за възстановяване на вида в страната (реинтродукция). И двата черни лешояда са освободени в България в рамките на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" на европейската програма ЛАЙФ през 2019 г.
  • Балкан е отгледан във волиерата на "Зелени Балкани" в Природен парк "Сините камъни", а женската VCF Know-How - от Фонда за дивата флора и фауна в зона "Котленска планина", защитен обект от "Натура 2000".
    Балкан е отгледан във волиерата на "Зелени Балкани" в Природен парк "Сините камъни", а женската VCF Know-How - от Фонда за дивата флора и фауна в зона "Котленска планина", защитен обект от "Натура 2000".
  • Проектът за завръщане на черния лешояд (с народно име "картал") като гнездящ вид се осъществява от пет основни партньора от четири европейски страни – "Зелени Балкани" - Стара Загора, и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия. Основната цел е възстановяване на изчезналата гнездяща популация на черния лешояд в Стара планина и долината на Струма чрез внасяне на 48 черни лешояда от Испания, настаняването им в адаптационни волиери и пускането им на свобода.
    <a href="https://greenbalkans.org/VulturesBack/" target="_blank">Проектът</a> за завръщане на черния лешояд (с народно име "картал") като гнездящ вид се осъществява от пет основни партньора от четири европейски страни – "Зелени Балкани" - Стара Загора, и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия. Основната цел е възстановяване на изчезналата гнездяща популация на черния лешояд в Стара планина и долината на Струма чрез внасяне на 48 черни лешояда от Испания, настаняването им в адаптационни волиери и пускането им на свобода.
  • Активната брачна двойка черни лешояди е втората стъпка при възстановяването на вида в страната. Първият успех на програмата бе постигнат миналата година, когато в България се задържа уседнала група от картали, освободени в страната с цел реинтродукция. Те останаха в региона на Сливен и Котел през цялата година, преди да потеглят на ежегодната си миграция.
    Активната брачна двойка черни лешояди е втората стъпка при възстановяването на вида в страната. Първият успех на програмата бе постигнат миналата година, когато в България се задържа уседнала група от картали, освободени в страната с цел реинтродукция. Те останаха в региона на Сливен и Котел през цялата година, преди да потеглят на ежегодната си миграция.
  • Природозащитниците продължават да наблюдават младата двойка черни лешояди в очакване на момента, в който те ще започнат опити за строеж на гнездо. Типично за черните лешояди е, че и двете птици мътят и вземат участие в отглеждането на малкото, което може да остане повече от 100 дни в гнездото и 2–3 месеца след оперяване с родителите, преди да стане независимо. Двойките обикновено снасят едно яйце в периода февруари-април, но не се размножават всяка година. Това е и една от основните причини за бавното възстановяване на популациите на вида.
    Природозащитниците продължават да наблюдават младата двойка черни лешояди в очакване на момента, в който те ще започнат опити за строеж на гнездо. Типично за черните лешояди е, че и двете птици мътят и вземат участие в отглеждането на малкото, което може да остане повече от 100 дни в гнездото и 2–3 месеца след оперяване с родителите, преди да стане независимо. Двойките обикновено снасят едно яйце в периода февруари-април, но не се размножават всяка година. Това е и една от основните причини за бавното възстановяване на популациите на вида.
  • До момента единствената размножаваща се колония на черен лешояд на Балканите се намира в Националния парк "Дадя" в гръцката част на Родопите, на 25 кm от българската граница. В България в началото на 20-и век черният лешояд се е срещал навсякъде в страната – Родопите, Рила, Пирин, Западните погранични планини, Стара планина, Витоша, планини около Софийско поле, в равнинните части на страната – Добруджа, Лудогорието, Шуменско и Провадийско плато, Дунавска равнина и Югоизточна България, макар и с по-малка численост в сравнение с белоглавия. Около 1960 година видът вече почти не се среща в страната, като последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 година в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на "Зелени Балкани", но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода до 2006 година, но няма доказателства за това.
    До момента единствената размножаваща се колония на черен лешояд на Балканите се намира в Националния парк "Дадя" в гръцката част на Родопите, на 25 кm от българската граница. В България в началото на 20-и век черният лешояд се е срещал навсякъде в страната – Родопите, Рила, Пирин, Западните погранични планини, Стара планина, Витоша, планини около Софийско поле, в равнинните части на страната – Добруджа, Лудогорието, Шуменско и Провадийско плато, Дунавска равнина и Югоизточна България, макар и с по-малка численост в сравнение с белоглавия. Около 1960 година видът вече почти не се среща в страната, като последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 година в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на "Зелени Балкани", но през 1994 г. двойката вече не го обитава. Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода до 2006 година, но няма доказателства за това.