Миролюб Ристич: Балканските борси не могат да оцелеят сами
Подобно на българския капиталов пазар сръбският също претърпява бурно развитие през последните години и това привлече интереса на голям брой чуждестранни инвеститори. Български взаимни фондове също погледнаха към западната ни съседка като възможност да диверсифицират портфейлите си. Повечето от местните инвеститори очакват с приватизацията на държавните монополи да се увеличи броят и капитализацията на сините чипове. За бъдещето на сръбския пазар разговаряме с Миролюб Ристич.
Господин Ристич, кои са основните проблеми пред развитието на сръбския капиталов пазар?
- Като всеки нововъзникващ пазар и сръбският отбеляза значителен растеж през последните години. За да продължи да се развива обаче, трябва да бъдат направени някои много важни стъпки, за които изглежда, че в момента липсва воля. Така например нямаме нито един листван държавен монопол на фондовата борса. Търгуват се акциите на много компании, но повечето от тях са с малка пазарна капитализация. В същото време правителството е изявило намеренията си да приватизира въпросните компании, но до момента липсва сделка, която да е минала през борсата, както и цялостна стратегия по въпроса. Очаква се раздържавяването на националния авиопревозвач, телекомуникационната компания и още няколко други. С една политика на борсова приватизация ще се даде сигнал за частния бизнес, който също ще погледне към борсата като източник на капитали, но за момента лисва каквато и да било информация, положителна или отрицателна. Всъщност не е необходимо всички големи държавни компании да минат през борсата. Може да се говори дори за 25% или 30%. Просто това ще е знак за частния бизнес.
Все пак борсата в Белград отбеляза значителен ръст в последните години, кое е притеснителното на този фон?
- Няма достатъчно добри инструменти, които да се търгуват. Повечето от компаниите са с ниска пазарна капитализация, малък обем на свободно търгуваните акции. В същото време с тях не се сключват и сделки със значителен обем, което не позволява да се изграждат диверсифицирани портфейли. Ще посоча и един пример. От цялата пазарна каитализация на фондовата борса в Белград едва 300 млн. евро са съсредоточени в сини чипове.
Какви са изискванията, на които трябва да отговаря една публична компания в Сърбия, и кога едно дружество е длъжно да се листва на борсата?
- Критериите са много ниски. В действителност повечето от компаниите са задължени да представят свой счетоводен отчет само веднъж годишно. Сами можете да предположите доколко ориентиран може да бъде един инвеститор, ако взима решение през септември на базата на данни от края на декември предходната година. За щастие това се променя. Взимаме пример и от вас, като вече се готвят промени в тази област, така че публичните компании да бъдат по-прозрачни и инвеститорите да могат да взимат информирани решения. В същото време някои дружества започнаха сами да съзряват и доброволно да предоставят счетоводни отчети на всеки шест месеца и дори на всеки три месеца. Що се отнася до критериите, при които едно дружество трябва да стане публично, те са да има акционерна структура и акции да притежават повече 100 лица. Затова е голям и броят на сръбските публични компании. Много от тях излязоха на борсата след приватизационни сделки, при които работниците също са придобили дялове. Много малка част от капитала на тези компании обаче се търгува на борсата. Така ниската ликвидност също се превръща в проблем.
Смятате ли, че може да се говори за конкуренция между капиталовите пазари в региона и за възможност емитенти от една държава да предложат свои акции на борсата в друга? Може ли емитентите на един пазар да отмъкнат инвеститори от друг, например при голямо IPO да се предизвика спад на борсата в съседна държава?
- Не трябва да се търси конкуренция. Всички пазари в региона се развиват. Това, което трябва да се търси, е сътрудничество, така че инвеститорите да бъдат улеснени максимално, когато искат да стъпят на даден пазар. Сами балканските борси нямат шанс да оцелеят в условията на конкуренция. Вие също търсите партньорство. Проверявате възможността да използвате продуктите на други по-напреднали борси, с което акциите на български компании ще станат достъпни и за по-голям кръг чуждестранни инвеститори. Добре е да се помисли как пазарите от региона да си сътрудничат, така че по-бързо да извървим стадия на развитие. Иначе свободните капитали надхвърлят стойността на акциите, които в момента могат да се придобият и не мисля, че нуждата от ресурси за откриване на позиция на едната борса може да доведе до съществени разпродажби и спадове на друга борса в региона.
На Българската фондова борса вече бяхме свидетели на няколко корекции, а въпросът дали българските дружества са надценени вълнува все повече инвеститори, как стои този въпрос в Сърбия?
- Миналата година през септември всички смятахме, че компаниите, търгувани на Белградската борса, са надценени. Оттогава насам пазарът ни отчете ръст повече от 150%. Ако се гледат котировките като отражение на настоящото състояние на компаниите, сигурно може да се говори за надценяване, но цените всъщност включват бъдещи очаквания. Отварят се добри възможности за компаниите от строителния сектор. Не само там. В момента повечето инвеститори са привлечени от бъдещия потенциал за растеж. Мога да дам за пример една наша банка, която беше приватизирана, като новият собственик плати цена пет пъти по-висока от счетоводната стойност на акциите, така че в момента сръбският пазар се движи от положителни очаквания за бъдещето.
Банките са едни от най-търгуваните дружества на вашата борса. На какво се дължи този интерес?
- Банковите книжа са най-ликвидните позиции на пазара. Интересът към тях се дължи на очакваната консолидация и придобивания в бранша. Рано или късно страната ще се присъедини към Европейския съюз, което привлича много големи чуждестранни играчи към финансовия сектор. Банките са пример и за добра отчетност, тъй като най-често представят финансовите си отчети.
Какво спира едно физическо лице от България например да започне да търгува с акции на сръбски дружества на Белградската фондова борса?
- Няма правни препятствия. Единствен проблем е бюрокрацията. Сега се налага да сключиш договор с брокер на едно място, да си откриеш сметка на второ място и да внесеш парите на трето. Бюрокрацията е най-големият проблем. След това трябва да имаш контакти и изградени отношения, така че да не се налага за всяка поръчка да пътувате от България до Сърбия. Смятам, че в тази насока също може да се направят промени.