- Не всички фермери. Има много, които са наясно каква е структурата на хранителния сектор. Гледах статистиките на веригите за дела на българските стоки - те са повече от половината в повечето ключови сегменти, и смятам, че всеки, който ги посещава, това го вижда. Много ферми нямат капацитет за работа с магазини. Освен да се отгледат суровините, трябва да се случат още много дейности, за да достигне храната до рафтовете на магазините. Има много работа, свързана с качеството, с преработка, с логистиката, с търговската дейност, с маркетинг, с администрация. Има хора, които с това се занимават и така функционира пазарът на хранителни продукти.

Не е ясно защо искаме фермерите сами да правят всичко и политиките за подпомагане най-често са насочени само към една част от веригата. За да се развива секторът, трябва да работят всички по веригата. Подозирам, че има култура на неразбиране на работата на останалите в този сектор и затова се стига до черно-бели мерки от типа на тази - да задължим лошите магазини да купуват от добрите фермери.

Истината е, че има много различни типове стопанства, които са организирани за различни сегменти на пазара. Не всички имат ресурс и могат да се организират така, че да зареждат търговска верига. Има ферми, които са за веригите, има за директни продажби, за малки магазини, за преработватели, за износ, за общинските пазари. Много е важно, като се въвеждат такива мерки, за кой тип ферми и производители се прави тази регулация, за да не се окаже, че освен да се задължат веригите да купуват, ще трябва да се задължат и фермерите да продават.

- То не е свързано с веригите, а със структурата на пазара. Нека да го прехвърлим в друг сектор - ако аз съм книжарница в някой квартал, няма да имам претенции да продавам книги в цяла България. Но ако съм голям дистрибутор на книги, ще искам да работя в цяла България. Ако съм издател на много известен писател пък, бих искал книгата ми да е в цяла Европа, на всички езици. Така че когато се правят стратегии за развитие на даден сегмент, е много важно да се знае кои мерки за кой тип бизнеси са адекватни.

- Все още не съм прочел текста на постановлението, но очакванията ми са, че няма да има никаква промяна. Веригите ще започнат да събират информация кое е българско и кое не и ще могат да докажат по всяко време, че българските продукти при тях са над 50%. Ще се окаже, че много от малките ферми нямат възможност да осигурят транспорт, обслужване, маркетинг, складиране и зареждане на стока за този тип магазини и ще предпочитат да продължат да работят на едро или на общинските пазари. Администрацията ще трябва да осигури дефиниция на "български продукт" и да осигури контрол.

Ще има много допълнителна работа за чиновниците за няколко седмици, след което се надявам да насочим усилията си към по-ефективни мерки за подпомагане на българския хранителен сектор.

Затова смятам, че беше по-добре първо да се изпробва тази схема през например тази мярка за училищен плод и мляко, която разбрахме, че се връща, но по домовете. Доколкото разбирам, идеята е по тази мярка да се подпомогнат тъкмо такъв тип фермери, защото зависи от волята на министерството - от кои плодове и кои фирми. И това са 420 хил. деца, има възможност да се оформи такъв вид помощ. Интересно е да разберем каква част от покупките на държавните институции (училища, детски градини, болници, социални) са от български производители и ферми. Повече ли са от веригите или по-малко?

А и така ще стане ясно какви са трудностите - има ли достатъчно производство, дали има някакви юридически проблеми да се фаворизират местни производители в рамките на ЕС, дали това няма да доведе до реакции от други държави и проблеми пред износа на хранителни продукти. Така че смятам, че можеше първо такава проба - да се види дали като структура пазарът позволява такова фаворизиране на българските продукти. А и знаем, че сектор "Плодове и зеленчуци" има проблеми в България. В България има недостиг, пазарът разчита на внос, не сме независими в това отношение.

Въпросът е как дългосрочно да се реши този проблем, а не с частично набързо взето решение. Да направим така, че България да произвежда повече, отколкото консумира, да е пример за екологично и иновативно земеделие, да създадем добро име и търсене на български продукти, както има например за италиански и гръцки. България има невероятен потенциал, за съжаление всички статистики показват, че той не се реализира и вместо да сме "градината на Европа", ние не можем да осигурим достатъчно за нас самите. Може би сегашната криза ще промени тази тенденция.

- Предлагаме доста продукти от марката "Хармоника" - някои са в големи вериги, други не са. Зависи от много неща - от капацитета ни да предлагаме, от цената, от качеството, от конкуренцията, от репутацията ни, от умението ни да планираме наличностите и да управляваме производството, от рисковете, които поемаме. Има продукти, които продаваме в малък брой магазини, има други, които имат успех на национално ниво, има и такива, които намират повече пазар за износ, отколкото в България. Така че аз не вярвам, че има универсално правило. Просто трябва да се пробват различни неща и да се търсят решения.

А ние вече над 10 години работим с веригите и това е доста дълъг път докато се научим какво е необходимо за един продукт, за да бъде продаван там. Едно е да задължим търговците да продават нещо, но друго е да задължим потребителите да го купуват. Имахме един склададжия, който казваше: Това нещо много се продава, но много малко се купува. Да се задължи някой да купува, без да му бъде осигурена продажба, е много трудна задача.

- С големите вериги не се работи лесно, но след като работим заедно, значи има смисъл. Реално без веригите развитието на пазара на биопродукти в България би било много по-бавно и трудно. За да сме независими, винаги сме развивали всички канали за продажба - имаме и собствени магазини, и онлайн платформа за директни доставки, работим с много малки магазини и също с ХоРеКа, който в момента за съжаление е на изчакване заради забраната да работят заведенията, развиваме и износ.

- Не е еднозначен този период. Имаше момент на презапасяване, после се напълниха със стока, но се въведоха специални мерки при влизане в магазините, имаше и друг по-слаб период. Много ми е трудно да предвиждам как ще се развият нещата. Предполагам, че хората ще имат по-малка покупателна способност, защото много хора остават без доходи, но в същото време предполагам, че много повече се грижат за храната си във връзка със здравето си. Затова гледаме ден за ден и за момента се стараем да не правим планове и прогнози, докато не се изяснят нещата.

- Да, имаме две платформи за онлайн поръчки, които в момента работят много добре. Зареждаме и много онлайн магазини, всички те увеличиха сериозно поръчките си. Според мен в България нямаше никаква подготовка за онлайн търговия на храна - това е нещо много неразвито и дори големите търговци все още нямат такива платформи. За разлика от например Китай и Южна Корея, където това е нещо нормално и там много лесно са успели да поемат голям обем от доставките на храна по време на епидемията. Докато в България са все още много малко тези, които имат ресурс да поемат по-голям брой онлайн доставки. Така че предполагам, че това е нещо, което тепърва ще се развива, и се надявам след епидемията да си остане, защото онлайн търговията е много добра възможност за директен контакт между производителите и клиентите.

- Мисля, че тъй като няма такава статистика, това е много трудно да се каже с точност и не мога да се съглася с това. Със сигурност износът, а и продажбите на едро в момента на събиране на реколтата са много добре развити, защото не изискват никакъв допълнителен ресурс. Докато да се работи с търговските вериги, това изисква транспортни средства, редовни доставки, друг вид складове, администрация, обслужване на клиенти, работа с качество на продуктите, поемане на сериозен риск. Това задължение на веригите да излагат българска стока ще постави на изпитание и фермерите, защото те ще трябва да реорганизират работата си и да инвестират, за да осигурят редовно зареждане. А повечето фермери са организирани така, че да продават на едро при реализиране на реколтата независимо дали е за износ или за вътрешния пазар.

Има начин тези ферми да се развиват и да се трансформират така, че да могат да развиват и търговска дейност, но много по-лесно би било, ако не искаме от фермерите да вършат всичката работа, и търговия и доставки и администрация и зареждане. Има хора за всяка работа, не е ясно защо администрацията иска от фермерите да правят всичко, а не ги остави да си намерят правилните партньори и да се развиват в това, в което са силни.

Колкото до цената, няма никаква причина българските суровини да се продават в пъти по-евтино от тези в съседни държави при свободен пазар и ми е трудно да се съглася с това твърдение. Проблемът може би отново идва от това, че се сравняват цени на изкупуване от полето с цени на рафта, като наивно се приема, че работата от полето до рафта няма стойност.

Мога да дам един пример - обикновените биомагазини в София. Те са готови и търсят активно български биофермери за пресни плодове и зеленчуци, но тези, които могат да осигурят редовно зареждане и имат капацитет за доставки, се броят на пръстите на едната ръка. Затова, колкото и да е нелепо, повечето биомагазини работят с вносни пресни продукти най-вече от Гърция. В същото време преработката и производството на биопродукти в България се развива много добре и има много успешни примери, които вие познавате, защото вече са по рафтовете на магазините още преди да е задължително. В "Хармоника" винаги сме се стремили да работим приоритетно с български ферми и с малки изключения се справяме.

- Смятам, че е твърде рано да се каже, защото нещата се променят всеки ден. Досегашният голям проблем на фермерите бе липсата на работна ръка, това може би ще се промени задълго. Въпросът сега е как да се организират кампаниите, без да се излага на риск здравето на работниците. Другият проблем, който се появи в първите дни, бе трудността с транспорта, преди да се създадат зелените коридори в ЕС. След това на практика доставките се ускориха. Предполагам, че много хора се адаптират и търсят новите възможности и се справят, без да разчитат на спасение от държавата. Най-важното е, че търсенето за качествени и здравословни храни продължава да се увеличава.

- Видяхме, че има много повече работа за малките хранителни магазини независимо дали са био или не. Просто в момента всички малки квартални магазини имат голям ръст последния месец, защото във веригите има ограничения за влизане, за много хора пътуването е проблем и предпочитат да пазаруват наблизо. Така че тези магазини, които преди това бяха в сериозно затруднение заради конкуренцията на големите вериги и други фактори, сега са в подем. Така че това е някаква промяна, но не знаем доколко е устойчива и при разхлабване на мерките как ще се промени това.