Пролог

Тези думи отекваха в съзнанието ми, докато гледах към безкрайната верига от планини през прозореца на самолета. Предполагах, че прекосяваме Азия. Пътувах към Европа, за да се срещна със Со Юн Лий, наричана "гуруто на богатите". Преди да почине няколко месеца преди това, баща ми бе спестявал пари цял живот. Докато беше още жив, бе отправил към мен гореща молба да разбера как мога да забогатея, без да жертвам настоящето в името на бъдещето. Като бивш журналист, бях разпитала тук-там и бях осъзнала, че единствено тази Гуру може да ми даде отговора. Докато гледах през прозореца, си зададох въпроса:

- Когато я срещна ще може ли и аз да стана богата?

Господарка на положителната нагласа, Кралица на проникновението, Божествената, Оазис за безнадеждните, Главнокомандваща щаба за революционни идеи Цял списък от титли с какъвто може да се похвали само Денерис Таргариен и всички тези имена принадлежаха на Со Юн - привлекателна и пленителна жена в трийсетте си години. На шестгодишна възраст тя се бе впуснала в призванието на живота си - да наблюдава как живеят останалите и да изучава тайната на богатството.

В младежките си години бе съветвала богатите, а в двайсетте вече си бе изградила репутация на гуру сред известни бизнесмени, конгломерати в областта на недвижимите имоти и инвеститори. Говореше се, че за да получат съвет от нея, хората трябвало да чакат над година, както и че до нея се допитвали дори кандидат-президенти и лидери на световни компании. Тя бе анализирала над сто хиляди случая с участието на богати хора и бе обединила резултатите, с цел да открие тайната на забогатяването.

Особено запомняща се бе една вестникарска статия относно съдбата й. По традиция преди сделка китайските търговци гадаят съдбата си. Бабата на Со Юн била добила знания за разчитане на съдбата от китайските търговци, с които работила покрай бизнеса си с текстил, и сама започнала да гадае съдбите на няколкото си внучета. Била удивена от Со Юн. Шестгодишната й внучка притежавала необикновената дарба да носи богатство и късмет на много хора. Твърди се дори, че е казала: "Това дете е предопределено да прави останалите богати. Со Юн ще поведе мнозина по пътя към богатството и ще излекува сърцата им".

Вече стигнала дотук, изведнъж започнах да се притеснявам. Ами ако Со Юн ми кажеше, че в новия свят е невъзможно човек да забогатее и да спра да мечтая за това? Ами ако ми дадеше съвет, който изобщо нямаше да проработи? С който щях да свърша още по-зле, отколкото бях в момента? Ами ако бях разбрала погрешно думите й и всъщност тя не бе искала да измина целия този път, за да я видя?

За да изчистя главата си от тези разсейващи мисли, включих разположената над мен светлина и извадих бележника си. Записах си въпросите, които исках да задам на Со Юн.

Какво мога да направя, за да забогатея?

Така де, ако мога да забогатея. Мога ли да забогатея?

Кога ще стана богата?

Колко пари ще мога да притежавам?

Мога ли да стана богата, без да жертвам днешния ден?

Междувременно самолетът бе започнал да се спуска. Изведнъж ръцете и стъпалата ми потрепериха в тон с вибрацията.

- Не съм сигурна, но мисля, че целият ми живот е на път да се промени.

***

Баща ми обичаше жълта корвина. Това е солена сушена риба с размерите на човешка длан, която се продава в пакет от десет броя за около $300 и най-често се поднася по време на традиционни корейски празници. Когато и да питаха баща ми коя му е любимата храна, той винаги отговаряше по един и същи начин: жълта корвина.

Често разказваше за соления й вкус, на който толкова се наслаждавал в къщата на негови роднини като дете. След миг, изпълнен с копнеж по спомена, продължаваше да ни разказва все същата приказка:

- Живял някога скъперник, който обичал жълта корвина. Тъй като не искал да яде този скъп деликатес дори след като забогатял, той провесил една жълта корвина от тавана. Хапвал малко ориз, поглеждал жълтата корвина и си казвал: "Ах солена е". Ден след ден правел така - ядял ориз и гледал към рибата, която се разваляла все повече и повече. Накрая изгнила изцяло, неизядена.

Вероятно си мислите, че поуката от тази история е да се наслаждаваме на удоволствията в живота, докато можем. Но не. Баща ми я разказваше, защото се възхищаваше на скъперника. Искаше да ме научи, че парите трябва да се пазят, а предпочитанията да се потискат.

Когато бях дете, мотото на семейството ми беше: "Едно спестено пени е спечелено пени". При всяко хранене баща ми държеше проповед как не трябвало да оставям и едно зрънце ориз или капка супа. Като малка не ми разрешаваха да си купувам бонбони или да използвам повече от три квадратчета тоалетна хартия, дори трябваше да пестя водата, с която се миех. Баща ми бе пример за подобен тип въздържание - дори след като вече можеше да си го позволи, той не искаше да купува жълта корвина.

Баща ми е роден в Сеул, Корея в годината, в която свършва Втората световна война. След избухването на Корейската война през 1950-а година бе водил живот на лишения. Дядо ми се укривал, за да не бъде свикан в армията, така че задачата да намират храна, била поверена на шестгодишния ми баща и по-големия му брат. Нощем двамата братя се измъквали навън, за да събират зърна и люспи от ориз, а през деня припечелвали дребни пари, като продавали сладолед на улицата. Всеки ден баща ми ядял супа само с няколко оризови трохи и едва не умирал от глад. Да пропусне вечеря, било по-ужасяващо от това баба ми да го хока, че не е продал достатъчно сладолед.

От тогава насетне той бе изпитвал страх и тревога по отношение на парите. По-късно през живота си татко често казваше: "По-добре да умра, отколкото отново да съм беден". За мъничкия ми баща липсата на пари означаваше глад, страх и дори потенциална смърт.

Когато бил дете, една нощ баща ми заспал с плач и със стомах, празен от няколко дни. Внезапно обаче бил събуден от звука на нечий плач.

- Съжалявам, че те оставям гладен. Наистина съжалявам.

Дядо държал баща ми за ръката и хлипал като дете. Лицето му било изтъняло от глад и плувнало в сълзи и сополи. Татко казваше, че това е най-тъжният спомен от целия му живот.

Помня сълзите по сбръчканото лице на баща ми, докато разказваше тази история, и оттогава този спомен ми носи смут.