Археологическите изследвания в Ефес започват през XIX век, с търсенето на останките на храма на Артемида от англичанина Джон Ууд, изпратен от Британския музей.
Археологическите изследвания в Ефес започват през XIX век, с търсенето на останките на храма на Артемида от англичанина Джон Ууд, изпратен от Британския музей.
При това се откриват първите участъци от древната инфраструктура и така светът научава за красотата на античния град.
След края на 19 век планомерни разкопки провеждат главно археолози от основания от Ото Бендорф, австрийски археологически институт и разкриват обширни райони на града, предимно обществени здания, но също така и големи частни домове, между които т.нар. „къщи на склона“ (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.Австрийските археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 век е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като „черга от парчета“. При разкопки от последните години са намерени селища от ранната бронзова епоха на хълма Аязулук. В 1954 г. недалеч от развалините на базиликата на Св. Йоан е намерено гробище от микенския период (1500 – 1400 г. пр.н.е.). Сред находките има керамични изделия. Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във виенския дворец Хофбург – Ephesos Museum. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи в близост до разкопките – в Селджук. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет квадратни километра.
