Възможно ли е да работиш по четири часа на седмица и да станеш богат? Да обиколиш света и да управляваш печеливш бизнес? Според 30-годишния Тимъти Ферис, който е едновременно предприемач, номад, гост-лектор в Принстънския университет, шампион по кик бокс и Гинес-рекордьор по танго, това е постижимо. Важно е да си дадеш сметка какво искаш, да управляваш ефективно времето си, да използваш предимствата на плоския свят и да не отлагаш мечтите и удоволствията за утре.

Книгата "4-часовата работна седмица" от няколко месеца е сред бизнес бестселърите на "Ню Йорк таймс". Нищо чудно: американците работят 137 часа на година повече от японците, 260 часа повече от британците и 499 часа повече от французите и всячески търсят спасение от прегряването. Популярността на книгите често е и резултат от комбинацията "добра идея/добро съдържание" или от комбинацията "примамлива идея/неубедително съдържание."

Между любимите ми български поговорки е: от работа се гърбавее, а от лежане се хубавее. Под работа прадедите ни са разбирали изнурителен и непривлекателен труд. В днешно време този етикет най-често е залепен към задълженията, които не ни харесват. Тезата на Ферис е сходна: хвърли оковите на фиксираното работно време и рутината на скучния труд, бъди предприемчив и ще бъдеш щастлив. Но не се заблуждавайте: 4-часовата работна седмица не означава по-малко свършена работа. Напротив, тя означава същата работа, но свършена за по-малко време.

Ако утре ти дадат един милион долара, какво ще направиш? Започваш незабавно да управляваш парите с всички присъщи рискове, облаги, несгоди и радости на начинанието? Или без да губиш минута, отпрашваш към Кицбюел да караш ски или към Карибите да си топиш краката в морето, докато зяпаш залеза с "Маргарита" в ръка? Мога да се обзаложа, че поне 65% избраха втората представа за благополучие.

Животът е кратък, за да го живеем на дребно, е казал британският премиер Бенджамин Дизраели преди повече от век. Когато времето днес е все по-оскъден ресурс, рационално е да се концентрираме върху дейностите, които ни носят най-много полза и най-много удоволствие в професията и личния живот. С това ще увеличим продуктивността и ще се спасим от безполезността. "Доброто изпълнение на маловажна задача не я прави важна задача; както и ако една задача изисква много време, тя не става по-значима от това", пише Ферис. Ефективността е важна, но само в съчетание с правилния фокус.

Сигурно помните италианския икономист Вилфредо Парето и принципа 80-20: 20% от единиците в една система са причина за 80% от последиците за цялата системата. Преведено на корпоративен жаргон, това означава, че по-голямата част от приходите (примерно към 80%) идват от малка част от продуктите или клиентите (примерно към 20%). Подобно е съотношението усилия:резултати. Около 80% от постигнатите резултати на работното място се дължат на около 20% от положените усилия. Следвайки тази логика, Ферис смята, че няма да понесем загуби или да усетим парещи липси, ако разчистим непродуктивното мнозинство от задачи и ангажименти от професионалното ежедневие и личния живот.

Липсата на време е липса на приоритети; а времето го пилеем, когато имаме много от него. Дай срок седмица за задача, която може да се свърши за три дни, и ще се задоволиш с посредствен резултат. Дори и да предположим, че качеството ще е по-високо (което не следва непременно от по-дългия срок), това не оправдава пропиляното време. Дай срок ден и половина за задача, която може да се свърши за три дни, и ще бъдеш възнаграден с ръст в производителността. Това е законът на Паркинсън: една задача се раздува по важност и сложност в зависимост от времето, определено за нейното изпълнение. Рутината 9-до-5 не прави изключение: щом си закотвен в офиса осем часа, работата, която си в състояние да свършиш за два часа, привършваш за седем и половина часа.

Ферис смята, че принципът на Парето и законът на Паркинсън са ключовете за преминаване към четиричасова работна седмица и към стила на живот на новите богаташи. В случая четиричасовата работна седмица определя времето, което прекарваме в изпълнение на задачите, които не са приоритет. През другите 50 или 70 часа имаме свободата на избор да се занимаваме с каквото ни харесва - да се срещаме с клиенти, да правим изчисления, да пишем статии, да продаваме по интернет, да учим японски или да танцуваме танго.

Следователно новите богаташи успяват максимално ефективно да управляват времето и да са максимално мобилни независимо дали целта е напредък в професионалната кариера, трупане на богатство или околосветско пътуване.

Новите богаташи също така са предприемчивите, които успяват да капитализират върху предимствата на глобалната свързаност и разликата в цените на труда в плоския свят. Дали ще наемеш личен секретар от Бангалор за осем долара на час, или ще обиколиш за година света с яхта, ще живееш по-евтино и по-интересно и накрая ще препродадеш яхтата с печалба - няма значение: ти си от породата на новите богаташи.

Трябва ли да си на възраст под 30 години, за да станеш един от тях? "В никакъв случай", отговоря Ферис. "Достатъчно е да имаш желание за пълноценен живот и да не отлагаш удоволствията, докато стигнеш пенсия." Трябва ли непременно да пътуваш? "Не е задължително, макар че много хора го правят", казва Ферис. "Важно е да имаш свобода на движение." Независимо дали отиваш до Бора Бора, или избираш между работата от вкъщи и пътуването до офиса.

Може ли да се пенсионираш няколко пъти? Не само може, а е задължително, ако живееш живота на новите богаташи - хората, които не отлагат удоволствията за след пет или 30 години. Защо да задържаме наградите за времето, когато не е сигурно дали ще се възползваме от тях? Или за времето, когато разполагаемият доход с много голяма вероятност ще е по-нисък от сега? Минипенсиониранията - или временното оттегляне от работа за малко по-дълъг период от обикновената ваканция - са оптимално решение, смята Ферис. Резултатът: преосмисляне на постигнатото и презареждане на батериите. "Аз самият го правя по няколко пъти годишно", пише Ферис.

Повече реализъм или повече пожелания? Ако погледнем биографията на Ферис, тя е живо доказателство за породата на новите богаташи: много пътуване, печеливша компания за хранителни добавки, шампионска титла по кик бокс, рекорд в Гинес по танго и свободно говорене на няколко чужди езика, между които японски, немски и испански.

Но ако погледнем в блога на Ферис, ще забележим, че той е твърде редовно обновяван за блог на човек, който препоръчва информационна диета и се кълне, че трябва да се четат мейли до два пъти на ден, а когато се пътува, да се чете по един час в понеделник. Това също е живо доказателство за съжителството на интригуващите идеи и попресилените съвети. Иначе за доста неща Ферис е прав. Трябва да намерим живота, който ни харесва.