Консервативната македонска партия ВМРО-ДПМНЕ поиска "общ отговор" със социалдемократите на декларацията с условията, които София постави на Скопие за евроинтеграцията на страната.

Документът, приет миналата година с условия за успешния ход на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз, директно "подрива основите на македонската държава - македонския народ, македонския език и македонската история", каза на пресконференция заместник-председателят на партията Александър Николовски, цитиран от електронното издание МКД.

Миналата есен България постави условия, свързани с македонския език и малцинство и с идеята как трябва да се употребява понятието "македонски език", която раздели общественото мнение, а от Скопие бе определена като противна на европейските ценности. Повече за декларацията, която парламентът прие в подкрепа на правителствена позиция от миналата година, четете тук.

На Северна Македония сега ѝ е нужен достоен отговор на опитите за "изтриване на македонския език и народ", казва Николовски. Той поиска тази позиция да се постигне заедно със социалдемократите, чийто лидер Зоран Заев подаде оставка като премиер, а от началото на тази година бившият му вътрешен министър Оливер Спасовски оглавява служебно правителство, в което ВМРО-ДПМНЕ също има министри. Заради коронавируса изборите са отложени за неопределено време.

Николовски предупреди, че Северна Македония няма време за "релативизирането" на проблема от Заев и Спасовски и външния министър Никола Димитров, тъй като "вероятно до юни", когато ще се уговаря рамката за диалога на Скопие с Брюксел, българските условия ще станат "официални". А това, продължи зам.-председателят на ВМРО-ДПМНЕ, връзва ръцете на страната "за следващите поколения".

Според него България трябва да е първи приоритет на следващата лидерска среща за коронавируса, за да има "съгласувана външна политика".

Николовски коментира темата в момент, когато страната би трябвало да отбелязва три години от т.нар. Кървав четвъртък, както той е известен в македонските медии. Тогава, по време на друго служебно правителство, над 100 души бяха ранени при сблъсъци в парламента в Скопие, след като искрата бе запалена от избора на етнически албанец за председател на парламента. Сред тях имаше и депутати, някои от които бяха сериозно ранени.

Действия на представители на ВМРО-ДПМНЕ, както и неразбираемо сръбско присъствие в народното събрание в момента на кризата бяха установени в по-късните разследвания.

Тогава Северна Македония (все още несменила името си, тъй като преговорите с Гърция бяха в застой от години) бе в дълбока политическа криза. Преговорите за съставяне на правителство, водени от тогавашния премиер Никола Груевски, с албанския Демократичен съюз за интеграция бяха неуспешни, а президентът отказваше да даде на социалдемократите шанс за съставяне на правителство.

България бе в напрегнати отношения със Северна Македония заради ВМРО-ДПМНЕ, но не и със Заев, когото Борисов канеше в София и наричаше "брат", а и проведе разговор с него след събитията от "Кървавия четвъртък". Съпротивата срещу разведряване с България също бе отстоявана от ВМРО-ДПМНЕ, която отхвърляше т.нар. Платформа от Тирана (програма на албанските партии) и размразяване с Гърция.