С отмяната на извънредното положение законът за него ще престане да действа. Говорим за мерките и дейностите, свързани с извънредното положение, защото имаше правила в преходните и заключителни разпоредби на закона, които си действат, за тях не се отнася.

Очаквах повече от изслушването на премиера в Народното събрание. Сред юристите от няколко дни вървят дискусии какво предстои. И студентите са се настроили, че е въпрос на време да се върнем в аудиториите. Министър-председателят предлага два варианта, като най-общо първият е да се допълни Законът за защита при бедствия, а вторият вариант е през преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравето.

Моето лично мнение е, че може да се помисли и за трети вариант. Какви пречки има в момента пред тези две решения? Ако се премине през промени в Закона за защита при бедствия Националният оперативен щаб, с който всички свикнахме да се събуждаме, ще се промени като формат и един от вицепремиерите ще трябва да го ръководи. Тоест

Вторият вариант, който се предлага - през Закона за здравето, ще стовари почти всичко върху министъра на здравеопазването и той ще се налага да се произнася по въпроси, които според мен не са в неговата компетентност и далеч надхвърлят опазването на здравето. Няма да влизам в детайли как се правят кандидат-студентски изпити или се раздават дипломи...

Според мен трябва да има специален закон и той да бъде във връзка с това конкретно заболяване. Първи никъде досега не е казано, че има лек или имунитет срещу коронавируса и всичик коментират, че трябва да свикнем да живеем със заболяването, да се ограничи неговото разпространение и респективно да продължат да се спазват мерки във всяка една сфера на нашия живот. В тоя смисъл не е нужно прекалено много, но всяко министерство и всеки административен ръководител трябва да прецени с администрацията си как да адаптира така нещата, че животът да продължи. Същото се отнася за работодателите, за обществения транспорт, но и за такива дейности, които в момента са минимизирани.

Тези дни, които остават до края на решението на Народното събрание, трябва да бъдат използвани

След като отпадне извънредното положение, министърът на здравеопазването може да препоръча функциониране на Народното събрание примерно. Но не може да каже: ще заседавате или няма да заседавате. Как ще изглежда съдебната зала... Той ще препоръча дистанция, но съдебните процеси ще се възстановят.

Разбира се, няма пречка да се внесе ново предложение за месец или по-кратък срок да се удължи извънредното положение, за да се изменят законите. Моето притеснение е, че много хора вече са на предела, да не казвам финансов, по-скоро психически, и това вероятно е вариант да ни се каже: Спокойно отпада, въпрос на време е. Много по-реалистично би било да се каже какво е реалното състояние на разпространение на заболяването. Защото хората държат на здравето си и при разумен разговор при обществено обсъждане, не на пресконференции - мястото на този дебат е в Народното събрание, ако трябва при закрити врата.

Конкуренцията между правата на човека и извънредното положение - целта не е да запазим едното за сметка на другото. Целта е да запазим и двете - и здравето, и правата на гражданите, които са притеснени за своето бъдеще.

Какво пречи с оглед на предстоящите празници да се каже: кой където е, там остава, и хората да си преценят дали има смисъл да се пътува, да си вземат отпуск. И изключение да има само за лекарите и за служителите на МВР.