В пост на Световната банка от 20 април се отбелязва, че кризата с COVID-19 ще обрече близо 49 милиона души, живеещи на прага на бедността, на крайна бедност през 2020 г. Нещо нечувано от 1998 г. насам.

В България, най-бедната страна в ЕС, всеки пети жител на страната е в риск от бедност (Eurostat, 2020). Числата вероятно ще са още по-плашещи в края на годината. Сред най-уязвимите са хората от ромското население, от които 63.8% живеят в бедност (НСИ, 2018). Близо два месеца след началото на здравната и икономическата криза ясно се забелязват назряващи проблеми за най-уязвимите общности.

Факторите, които застрашават общественото здраве, са едновременно предпоставка и последица от бедността -

образователни дефицити, неграмотност, дискриминация, пренаселени домакинства, липса на инфраструктура за събиране на отпадъци, липса на течаща вода в някои домакинства.

По време на криза на преден план излиза нуждата от действащи политики за подобряване на общественото здраве в тези най-уязвими общности. Необходими са добре работещи инфраструктури за здравни и социални услуги - като Мрежата на здравните медиатори, която е добър пример в тази посока. Здравните медиатори са големите герои в ромските общности днес, те са на първа линия и се включват активно в дейности по информиране, превенция и тестване за коронавирус.

Програмата ЗЗБЗБ, която Фондация "Тръст за социална алтернатива" (ТСА) изпълнява от 4 години в София и Пловдив, доказва, че

не само като услуга за постигане на устойчива подкрепа и промяна за бъдещето на най-уязвимите млади семейства, но и във времена на криза. Тогава семейните сестри се оказват важен източник на здравна и социална подкрепа на потребителите и семействата им.

Работата по програмата продължава активно и след обявяването на извънредното положение. Екипите от медицински сестри, акушерки и медиатори работят с млади бременни жени и майки от семейства в икономически неравностойно положение в кварталите "Факултета", "Филиповци", "Христо Ботев" (София), "Столипиново" и "Шекер махала" (Пловдив).

Семейните сестри и медиаторите са в постоянен контакт и продължават индивидуалната подкрепа на повече от 100 семейства. Следят редовно какво е състоянието им, от какво имат най-спешна нужда, какви са най-критичните проблеми, с които се сблъскват. А след това заедно с екипа на програмата от ТСА се търсят начини да бъдат подкрепени и улеснени семействата в настоящата криза.

Така ТСА организира раздаването на 100 пакета с хранителни продукти, насочени към майките и малките деца, със средства по програмата и дарения. До акцията се стигна, след като сестрите споделиха за

В допълнение програмата предоставя витамини и хранителни добавки за младите жени и децата, както и предписани лекарства за тези от тях, които са в най-голяма нужда.

Данните са събрани от екипите в София и Пловдив в рамките на работата със 105 активни потребители (76 в София и 29 в Пловдив). Комуникацията с всяка жена се изпълнява по индивидуален график и по удобен за нея канал на комуникация (телефонни обаждания и интернет приложения), като семейната сестра подкрепя не само майката и бебето, но и други членове на семейството.

което в такава кризисна ситуация е много важно", отчита Пламена, семейна сестра от екипа в София, която работи със 17 семейства в момента.

Сестрите посочват, че близо половината от семействата (42) са останали без достъп до здравни и социални услуги. Имат съмнения за няколко случая на домашно насилие, като подкрепят и проследяват жените по тази деликатна тема. "Жилищата са малки и пренаселени - сега и мъжете си стоят вкъщи, всички са тревожни и напрегнати, което обостря взаимоотношенията в семействата", забелязва Рая Иванова, която е част от екипа в Пловдив.

Икономическата криза се отразява скоропостижно на домакинствата. 40 (или близо 40%) от майките в програмата споменават, че поне един от членовете на тяхното домакинство е загубил работата си от началото на кризата.

И така фактически си загубват работата и доходите за издържане на останалите 5-6 членове в семейството", отбелязва Катя Найденова, здравен медиатор по програмата в София.

Паричните преводи от роднини, работещи в чужбина, са намалели или са прекратени и това допълнително засилва икономическата криза.

Две от семейните сестри споменават за случаи, в които хора са загубили своите доходи и работа поради ограничителните мерки, наложени в кварталите. Съпругът на потребителка на услугата ЗЗБЗБ от "Факултета", който работи като таксиметров шофьор, не е допуснат да излезе от квартала и да отиде на работа.

към някои от клиентите или техни роднини. "Ограничителните мерки за кварталите и натискът от страна на полицията плаши хората. Всички семейства са притеснени от това "смачкване", което смятат за тенденциозно спрямо тях. Тревожат се, че и за в бъдеще това ще остане като подход към тях при кризисни ситуации", отчита Пламена.

При подобен финансов шок за много от семействата продуктите от първа необходимост и храната се превръщат в приоритет, а разходите за сметки на ток, телефон, интернет, вноски за заеми са преустановени. В търсене на спешни финансови средства някои залагат телефоните си, а други прибягват към рисковите бързи кредити. Главното притеснение за домакинствата е неяснотата около продължителността на извънредното положение.

оставяйки цели общности на практика без изход и възможност за достоен живот. Настоящата криза ще има пагубен ефект и е аларма за нуждата от стратегия за излизане от извънредното положение, както и от дългосрочна визия и политики за справяне с бедността, особено в най-уязвимите общности.

Тестваният модел на програмата ЗЗБЗБ предлага устойчива и комплексна патронажна услуга, която дава положителни резултати и в България. Наблюдава се подобряване на здравето на бременните и развитието на децата, повишава се здравната култура, развива се капацитетът на младите родители, семейните сестри и медиаторите.

В последните седмици нагледно разбираме колко е важна мрежата от овластени семейства, медицински лица, социални работници и здравни медиатори, които заедно могат да търсят решения за най-критичните проблеми в уязвимите общности. Търсенето на социални решения, солидарността и отговорността на всички задават правилната посока за справяне с бедността.