Последиците от няколкото наводнения и суши, които сполетяха България през последните три години, не бяха достатъчни на застрахователите и на държавата да узреят и да стигнат до единно решение как по адекватен начин да бъдат покрити щетите на гражданите. Повече от две години отлежава идеята за създаването на т.нар. катастрофичен пул. Резултатът досега е, че и двете страни се опитват да прокарат нещо, което би ги устройвало едностранно.

Застрахователите бягат от задължителните застраховки, за да не застрашат и без това малкия дял на имуществените полици в общите си приходи. Нежеланието им може да се обясни и с факта, че ще трябва да поемат големи рискове. Изчисленията на бранша показват, че рисковете са до 20 млн. евро, а щетите - десетки пъти повече. Може би затова и една гражданска организация, в която в "лично качество" и без бизнес интереси участват брокерски шефове, пък настоява за презастраховане на риска навън.

Последно, асоциацията на застрахователите вчера излезе с нова идея. Намерението им не е много оригинално - с предложението за нов имотен данък (виж стр. 2), който да се събира от собствениците на сгради, горещият картоф да се прехвърли на държавата. И е от най-лесните - с данъка ще се облагат всички собственици, без да са ясни критериите и реалната застрашеност от природно бедствие.

Освен че идеята намирисва на поредното отиграване на топката, подобен данък въвежда солидарния принцип в сферата на индивидуалната отговорност на отделните граждани. И ефектът от подобен дефект може предварително да се прогнозира.