"Светът около мен" е първият роман на Марияна Фъркова и тя го е населила с герои, който изглеждат толкова истински, че човек може да реши, че ги познава лично. Книгата излезе преди дни със знака на издателство "Колибри" като част от поредицата за съвременна българска проза.

 "Да, героите са от нашия живот", потвърждава Марияна Фъркова и пояснява: "Има събирателни образи, но ако някой успее да се разпознае в този роман и се почувства засегнат, това значи всъщност, че не е той, а е измислен. Самият роман опровергава тази автобиографичност", казва авторката.

В книгата тя откровено говори за годините на прехода, за търпението й да остане тук и да търси реализация. В романа се пресичат две сюжетни линии - едната е на героинята й, която остава в София и не престава да се опитва да работи това, за което е учила, а другата - на приятелката й, която отива в Малага и става известен художник.

Марияна Фъркова е човекът, който в продължение на повече от дванайсет години преписва дневниците на литературния критик Борис Делчев, за да ги подготви за издаване. През 1995 г. тя пише предговора и събира част от спомените му в една книга. Но това е само много малка част от онези 12 хиляди страници спомени, в които той пише откровено за литературните нрави на миналото време - за големи приятелства и разчистване на сметки в писателските среди.

" Да, може би, автобиографичното писане подсъзнателно ми е повлияло, цялата тази интимност на писането", казва сега Марияна Фъркова. Писателят Деян Енев пък нарича "Светът около мен" роман на прехода, защото изследва не черупката, а същността на изминалите двайсет години. Според него романът е изграден на принципа на пчелната пита, а авторката търпеливо запълва с живот и поезия кутийките. Пламен Дойнов пък представи официално книгата преди дни, като каза, че тя е пример за интелигентно европейско писане с памет.

Марияна Фъркова, освен че има издадена една стихосбирката "Бесилки в моя дом" през 1995 г., има и вкус към документалното писане - автор е и на прозаичната книга "Моите петъци с Александър Геров", съставител и редактор е на сборници, посветени на известни наши автори, и на две книги за Иван Пейчев - "Далечна близост" и "Не чаках есента". Сега е готова с роман за родния си град Кюстендил: "Героят също е писател, човек с лабилна психика, който иска да напише книга за своя роден град и докато обикаля кюстендилските улици, си спомня миналото на града."