Този мечок вероятно е бил преброен като различно животно поне в три от петте горски стопанства, които са част от "дома" му
С пролетта и отпадането на забраните за разходки в планините все по-често хората могат да очакват срещи и с мечки. Въпреки спекулациите за опасности заради доближаване на мечки до селища, обичайните мерки при среща с тях са отдалечаване на животното, тъй като то рядко е физическа заплаха. Нови данни за един от българските мечоци, изследван от сдружение за дива природа "Балкани", напомнят, че броят на мечките е обект на догадки, а страховете и безпокойството често са взаимни. 
Данните на сдружението, които са записвани с предавател-нашийник, поставен на мечока Спиридон, показват, че неговата територия на движение обхваща Национален парк "Централен Балкан" и съседните му зони. Така мечокът е попадал в обхвата на преброявания от пет горски стопанства. 
За двете години, за които нашийникът е записал данни, мечокът е бил преброен най-малко като три отделни мечки от три от горските стопанства, тъй като мониторингът на вида се извършва на база на следи от жизнената дейност, а точен генетичен мониторинг не е извършван досега в страната. Това разясни за "Дневник" Владимир Тодоров, който е уловил и поставил нашийника като част от дейностите за мечките на "Балкани" и който е специалист биолог към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. 
Мечокът е уловен на 12 декември 2017 г., Денят на св. Спиридон, на когото е кръстен. Предавателят на поставения от "Балкани" нашийник записва данни до октомври 2019 г., когато пада заради изтощени батерии. 
За сдружение "Балкани" изследването на поведението на мечките чрез поставянето на GPS нашийници е път към решаване на конфликтите въз основа на научни данни. Данните от предавателите - и на мечки, и на вълци, носят не само ново знание за биологията, но и възможности за решения за управлението и опазването на тези видове.
От сдружението разясняват, че те са едри хищници, които в търсенето на храна могат да причинят щети на селскостопански насаждения, пчелини, домашни животни. В същото време макар и рядко има инциденти между човек и мечка, те могат да имат фатален край, особено имайки предвид, че урбанизацията и климатичните промени водят до все по-голяма вероятност за съвпадане на човешките и мечите местообитания и търсения на храна.
При липса на опасност за хората, приоритетните действия при трайно заселване на мечка в урбанизиран район са тя да бъде прогонена или преместена - повече по темата вижте тук. Такова бе и официалното становище в последния нашумял случай през 2019 г. - мечето, хранещо се и плуващо в басейн край Сопот. 
Поради липсата на целеви средства за много от методите, необходими за сериозен периодичен научен мониторинг на мечките, в момента институциите имат разнопосочни мнения, разказва Владимир Тодоров. Според Изпълнителната агенция по околна среда, броят на мечките е под 500 и намалява. Според горската агенция, чиито регионални стопанства преброяват основно следи и екскременти, без да могат да идентифицират един и същ индивид, числеността им рязко е нараснала през последните години, като според обсъждания във вътрешни работни групи е повече от 1000 мечки за страната. Това разминаване според Тодоров е заради липсата на систематичен мониторинг и неприлагане на генетични методи.
Само за една година едно методично преброяване на мечките обаче би струвало около 600 000 лева, обяснява той. Липсата на комуникация между ведомствата (ИАГ в лицето на горските стопанства и ИАОС) води и до дублиране на дейности, което не удвоява, а унищожава надеждността на данните. Вместо да се правят паралелни преброявания, силите биха могли да се обединят.
Истината е вероятно по средата според Владимир Тодоров и вероятно броят на мечките не се е променил значимо през последните години. По-важното е да не се търсят сензации при данни за мечки и да пазим от конфликтите както хората и човешката собственост, така и животните, в чийто дом навлизаме при разходка в гората. Още повече че мечката е и защитено животно, което живее предимно в национални паркове, резервати и зони от европейската мрежа "Натура 2000".
Мечките са защитени от Закона за биологичното разнообразие, а убиването им е вписано в Наказателно-процесуалния кодекс като криминално деяние с наказание до 5 години затвор и до 10 хил. лв. глоба.