- Защото обичам да чета, за удоволствие.

- Предимно художествена литература.

- В 90% от случаите трябва да съм чел нещо за нея; да познавам автора или да имам информация от някого, на когото имам доверие по отношение на книгите.

- Не чета нощем. Правех го до около 35-годишна възраст. Чета само денем, с молив, химикалка и листчета, на които си отбелязвам. Вечер съм много уморен и рано ми се доспива, а обичам, като чета, да съм 100% отдаден на четивото.

- Тия дни завърших "Тялото" на Бил Брайсън. Книгата е много приятно написана, но ме впечатли човешката крехкост, за която изобщо не подозираме. Няма как човек да е произлязъл от маймуната, да ме прощава Дарвин. Привидно това е книга с научни доказателства и медицински свидетелства от най-големите авторитети по отношение на човешкото тяло. За мен обаче това е поредното доказателство за съществуването на Бог, научно доказано и поднесено с лекота.

- Нямам ритуал, чета и си водя бележки, подчертавам, изобщо книгата трябва да си е моя. Ако съм я взел назаем, после си я купувам и там си слагам бележките. Чета, докато мога, в зависимост от деня и заетостта.

- Хартия. Само хартия.

- Всичко това заедно. Но има различни четива, за различни случаи, дори за различни сезони.

- Нямам жанр. В днешно време самият термин "жанр" и етикетирането на една творба сякаш нямат много смисъл. От литературоведска гледна точка понятието "жанр", поне в последните 30 години, е доста смътно. Предпочитам романи, класически, и особено ценя есеистиката. Но съм всичко друго, но не и всеяден, в никакъв случай. Даже обратното.

- Това не помня. Но помня коя е последната книга, която най-много съм подарявал аз - "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери, подарил съм сигурно 15 бройки, считам я за "свое" откритие.

- О, не са един и двама. Като се започне от Остап Бендер и Швейк и се стигне до Адамсберг - от романите на Фред Варгас.

- Това е въпрос, на който може да отговори моята наивност. Беше преди 6-7 години. Говоря за Фред Варгас, псевдоним на Фредерик Одоан Рузо, която освен литературата очевидно обича много и киното, защото псевдонимът й е съставен от съкратената форма на Фредерик и фамилното име Варгас, на персонажа Мария Варгас от филма "Босоногата графиня" на Манкиевич с Ава Гарднър в главната роля и Хъмфри Богарт (филм от най-силните творчески години на Гарднър, вдъхновени от изпепеляващата й връзка с Франк Синатра). Мадам Фредерик Рузо има и сестра близначка, художничката Жоел Варгас.

Предполагам, че влечението към писането Фредерик е наследила от баща си, определян като писател сюрреалист, Филип Одоан, чието име не бях чувал. До момента, в който се отдава на писане, Фредерик работи като археолог, археозоолог и медиевист с доста, по мнението на специалисти, сериозни постижения в съответните области. В един от романите й се появява и темата на докторската й дисертация - "Чумата в Средновековието". За нея, Фред Варгас, именно си мислех, че си е "мое" откритие, малко познато на широката публика, когато, ровейки се във виртуалните пространства, открих (с известно разочарование), че французите, една година преди аз да хвана първата й книга в ръка, са направили телевизионен филм по книгите й. Наивен като гимназист.

- Интересно защо, но някак глаголът "възхищавам" го свързвам само и единствено с Шон Лейн, китарист и музикант, с когото се запознах преди няколко месеца. Уникален! Наистина единствен.Той пренарежда всякакви канони за пръстовка и постановка при свирене на китара. Страхотна техника, несрещано музикално мислене, отчайваща бързина и сложност. Влудяващо добър във всички възможни музикални жанрове, неповторим. Иначе писателите, които обичам, са много.

- В библиотеки.

- "Сигурно се шегувате, г-н Файнман" на Ричард Файнман, физик, носител на Нобелова награда за физика, пълен шемет, няма и следа от суховостта на архетипния физик, голям чешит, много забавен.

- Напоследък лесно се разчувствам, сигурно е от възрастта. Всяко попадение може да ме развълнува.

- Книга не ме е ядосала. Ядосват ме издателства, много известни издателства, които публикуват лоши книги, много слаби книги. Да речем, едно "Мондадори", най-голямото издателство в Италия. Преди няколко години една българска издателска къща ми беше възложила да прочета трийсетина италиански книги, за да преценя дали стават за превод и публикуване. Общо три бяха заглавията, които с чисто сърце можах да препоръчам. Останалото беше плява, която по собствено желание никога не бих чел.

- Историята на моя живот не си струва да бъда писана.

- Не предвиждам такава.

- Всяка книга, която не ми "тръгне", я оставям. Никога не се насилвам да чета, иначе какво удоволствие е то?

- "Одисей" на Джойс, никога не съм го чел от кора до кора, но от това не ми е неудобно.

- Препрочитам повечето книги, които обичам. То е като ваканция в Париж: на всеки 5 години човек трябва да се връща в този град.

- Не съм забелязал да ми се е променил вкусът по отношение на книги и литература. Не си падам по чисто фентъзи.

- Че Бог ми се открива и чрез научна литература.

Още книги от Ричард Файнман тук

Книги от Фред Варгас тук