Наскоро се разчу за върнатите от парижкото летище български сезонни работници. Преди това подобен скандал разтърси Ирландия: 189 български сезонни работници, транспортирани с чартърен полет на "Райънеър", трябвало да берат ягоди за на консервната компания "Килингс" при спазване на спогодбите на Евросъюза и на ирландското правителство. Общественото брожение, предизвикано от оплакване на служител на превозвача, било продиктувано най-вече от страха от зараза. Марк Пол в "Айриш Таймс" вече предупреди сънародниците си, че страховете "мръсните чужденци да не докарат болест в Ирландия", не се подкрепят от статистиката. България се справя по-добре от Ирландия в борбата с Covid-19. Понастоящем Ирландия е 25-а в света по брой на заразени, точно след спорната Швеция с меките й мерки. България е на 75-о място. Допреди седмица Словения, Словакия, Македония и Литва имаха повече заразени, но ги изпреварихме. Албания и Черна гора останаха далеч зад нас, но се утешаваме, че България е далеч по-многобройна. Ирландия е със 278 смъртни случая на милион, а България - с 12. В Европа Украйна, с шест пъти повече заразени, е с 6 ppm (части, в случая човека на милион); Латвия - с 10 ppm, и Словакия с - 5 ppm.

Свикнали да бъдем на дъното на всякакви класации, ние отдавна сме се примирили със слабата икономика, с ниските нива на демокрация, на граждански и медийни свободи. Затова доброто ни представяне сега ни хваща неподготвени: не смеем да си се зарадваме, да се потупаме по рамото. Вместо това доброто ни справяне захранва едно все по-надигащо глава убеждение, че кризата у нас е измислена и наложена на хората под формата на ограничения и неудобства.

Официалната позиция отдавна е разтръбена: правителството е предприело предварващи мерки, което му е позволило да ги задържи премерено строги в сравнение с тези в най-пострадалите и в съизмеримите с България евространи. Изтъква се също, че - поне в началото - населението е показало завидно високо съзнание.

Оттук започва и моята озадаченост: като застаряващ мъж не без болежки все повече се страхувам да излизам поради ширещото се отсъствие на самосъзнание и самодисциплина. Никой не спазва социална дистанция нито на улицата, нито в транспорта, нито по магазините. Половината от носещите маски са убедени, че носовете им не принадлежат на дихателната им система. За една четвърт и устите им са извън подозрение. Маските и преди красяха брадичките на повечето българи като преждевременни лигавници.

Вярно, че българските мерки бяха поначало пълни с абсурди: парковете - белите дробове на градовете - бяха задълго затворени, докато църквите - тези все пак затворени пространства - останаха отворени по единственото време, в което хората традиционно се тълпят в тях - около Великден. Затворените паркове пренаселваха тротоарите, по които хората се блъскаха, подтичваха в зигзаг в опит да избегнат праволинейните или избираха улицата с просвистяващите покрай тях коли пред тротоарното царство на безгрижието. Ситуацията в магазините е дори по-лоша: те са перманентно претъпкани с полумаскирани безсмъртни от всякакъв сой. Да не говорим за екзодуса към провинцията от епицентъра на заразата около Великден

Кривата действително тръгна нагоре и паднахме десет места, но тенденцията все още не може да развали празника на отличничество без отшелничество. Още по-насърчителна изглежда картината със смъртта: смъртността, повтаря ни ген. Мутафчийски, не може да се скрие, а тя е с 10% по-ниска от съответния период на миналата година.

И така, как сравнително либерални мерки при ниска самодисциплина и растящо непризнаване на епидемията водят до впечатляващите резултати? Да надникнем в статистиката:

На пръв поглед тя сякаш сравнява някакви икономически показатели. Най-поразен от пандемията се оказва евроатлантическият Запад: САЩ плюс петте суперсили на Европа. Смъртността в тях е между 550 и 400 ppm. САЩ е с около 225, а Германия - с 90. Втората група на поразени евространи е тази на по-малки, също развити страни като Белгия, Холандия, Швейцария и Австрия. Тук са и по-периферни страни като Португалия, Ирландия и спорната Швеция - те имат между 50 000 и 15 000 заболели със средно около 250 ppm смъртност. Големите изключения тук са Белгия с над 720 ppm и Австрия, която със своите десет пъти по-малко смъртни случая на милион, съответства на Германия от първата група. Третата група е тази на скандинавските страни без Швеция: Дания е с три пъти по-малка смъртност, Норвегия и Финландия - с шест пъти. Четвъртата група обхваща бившите соцстрани от и около Вишеград със смъртност между 40 ppm за Румъния и 20 ppm за Полша. Тук изключението е Словакия с нейните 5 ppm. На същите равнища, но с малко по-отворен марж са Балканите и Прибалтика - между 40 ppm за Естония и 10 ppm за Латвия и между 48 ppm за Словения и 12 ppm за България.

Какво ни казва всичко това? В медиите бяха коментирани суровите мерки в Чехия, но нейната смъртност е пет пъти по-висока от тези на посестримата й Словакия. Строгите мерки в Ирландия и хлабавите в Швеция озадачаващо водят до два пъти повече заразени на милион в Ирландия при същата смъртност. Угрижва също еднаквата смъртност в усърдната България и в нехаещата Беларус с нейните десет пъти повече заразени.

Ако сравним Чехия със Словакия, Естония с Латвия и Словения с България, изглежда явно, че по-развитите, урбанизирани и отворени икономики са по-засегнати; карантината не променя картината. Перифериите остават по-слабо засегнати от икономическите центрове: Скандинавия, Вишеград, Балканите и Прибалтика са по-слабо поразени от западното сърце на Европа; вътре в него, в Испания и Италия по-селският юг се справи по-добре от по-развития и урбанизиран север. Впрочем фактът, че Белгия, от която се управлява Евросъюзът, е с най-висока смъртност, откънтява като горчива ирония. Същото се отнася и за центъра на САЩ и на света - градът Ню Йорк: без него САЩ биха имали смъртност, близка до тази на Германия.

Ако погледнем извън евроанлантическата зона, картината изненадва най-вече с липсата на глобалност на пандемията, особено що се отнася до смъртността. По отношение на Covid-19 Азия се представя далеч по-добре от Европа и Северна Америка, Изтокът от Запада, Югът от Севера. Дивим се на ниската смъртност в Германия, но не и на факта, че тя е два пъти по-ниска в Турция. Наша съседка в Европа, тя е все пак страната с най-много случаи в Азия. Съсипаният Иран също има по-ниска смъртност от Германия. Още по-добри изглеждат цифрите на Русия и на Украйна, смъртността в които е десетина пъти по-ниска от тази на Германия. Куриозът Беларус, чийто президент Лукашенко спори с бразилеца Болсонаро за това кой е по-самозабравен отреченец, има случаи колкото многолюдна Полша и два пъти по-ниска смъртност.

Погледът извън Европа внушава също, че

както впрочем и за развиващи се многолюдни държави с огромна беднота: Китай има четворно по-ниска смъртност от тази на Русия, а Индия - тройно по-добър резултат от този на Китай. Израел е с 24 на милион в сравнение с Палестина с 0,4. При такова оцеляване в свърхразвитите азиатски държави като Япония (4 ppm) и Южна Корея (5 ppm), пък и в източника на заразата Китай (3 ppm) не е трудно човек да си представи конспиративни теории за азиатска разправа с евроатлантическия Запад.

САЩ и Канада имат почти всички случаи в цяла Северна Америка, там и смъртността е десет и съответно пет пъти по-висока, отколкото в Мексико. Общият брой на заразените на Африканския континент е по-малък от този в Холандия, на Южна Америка - по-малък от този във Франция, в Азия заболелите са по-малко, отколкото съвкупно във Франция, Германия, Белгия и Холандия.

И така, вирусът предпочита модерни и развити страни със супер здравни и социални системи и е по-снизходителен към по-бедните и изостанали страни: дори когато ги заразява, не ги поразява. Едва ли в страните извън евроатлантическата зона са наложени по-строги мерки. Социалната дистанция рядко е присъща на по-традиционните общества. Западът закъсня с мерките, но нивото на зараза и смърт в тях е на равнища, които шокират.

Статистиката за Covid-19 сякаш класира терористични апетити. Сякаш вирусът е еманация на всички въжделения за мъст и възмездие на цялото второразредно и третокласно, унижено и оскърбено, изостанало и контрамодерно човечество. Сякаш мечтата на Бин Ладен се е сбъднала: онова, което 11 септември и атентатите в Европа не постигнаха - да съсипят западните икономики, да принудят страните да се затворят и изолират, да се отрекат от икономическата и културната си експанзия - се е сбъднала. Сякаш някакъв Бог на природата или на традиционната патриархалност е изпратил на Запада този Апокалипсис.

Всъщност високата зараза и смърт на запад едва ли са парадоксални. Те се подчиняват на два взаимосвързани фактора. Либералните демокрации, които се характеризират с отвореност, комуникативност и мобилност, бяха обречени на тези нива на заразяване. А тяхното огромно застаряващо население се оказа най-уязвимо от Covid-19. Ниският брой заразени у нас е индикатор за относителната затвореност, слаба мобилност и посетеност. Като страна на 89 място по дълголетие, България по-скоро не разполага с основния контингент на коронавируса - старите хора. В тази светлина отличничеството ни бързо помръква, както впрочем и това на Русия, Беларус, Киргистан или Южна Африка.

Класацията на най-засегнатите страни почти съвпада със статистиката за западни страни, в които хората живеят най-дълго. Италия и Испания са сред най-дълголетните страни в света. Проблемна е Великобритания, която не е толкова напред по дълголетие, колкото по смъртност от Covid-19. От друга страна САЩ, които изглеждат най-страшно ударени, са засега с двойно по-ниска смъртност - там просто хората не живеят, колкото в Европа. Швейцария, Италия, Испания и Исландия са в първата десетка; Израел, Швеция, Франция, Канада, Норвегия, Ирландия и Гърция са във втората.

например отличните резултати на дълголетните Япония, Южна Корея и Австралия. Обединява ги може би това, че са социално затворени, в известен смисъл ксенофобски страни с традиционно регламентирана социална дистанция, а и далеч по-здравословна диета. Все пак остава загадката как източни отличници в дълголетието като Хонг Конг (1), Япония (2), Сингапур (5), Южна Корея (11) и Австралия (9) имат смъртност между 0,5 и 5 ppm; как Германия и Австрия с дълголетието на Белгия показват девет пъти по-ниска смъртност от нея; как 19-тата по дълголетие Гърция, която е култура на близкия контакт, постига смъртност от 14 ppm. Заслужават уважение Исландия и Израел, Норвегия и Финландия, Словения и Словакия. Всъщност това са отличниците, уви, не България и Латвия, Украйна и Русия. От друга страна, ниската ни смъртност е все пак утеха, предвид лошото ни здраве като нация във всички възрасти.

И така, съположена с тази за продължителност за живота, статистиката за коронавируса губи отчасти своята фатална необяснимост. Вирусът удари северното полукълбо, защото дойде през зимата, когато хората споделяха затворени помещения и въздух. Той успя в евроатлантическия свят, защото той е отворен и навън, и навътре, пътува и е свръхпосетен, а и общува вътре в себе си. Вирусът е експанзивна низша форма на живот. Той е природна реакция на експанзията на културната изкуственост, на постмодерната постприродност. Вирусът е низка природа, която идва като структурна реакция срещу изкуственото надграждане и подобряване на природата. Това, което вирусът прави, е да възстанови някаква естественост, да ореже изкуствено отвоюваните години допълнителен човешки живот.

Развитите демокрации на Изток доказаха по-автентично, по-здравословно, по-жилаво дълголетие. Западното се показа като по-крехко и по-изкуствено. Плод главно на лекарствен контрол и оперативна намеса, то представлява поддържане и удължаване на болестни състояния. Дълголетието като индикатор за общественото здраве на запада беше дискредитирано като крехка способност за изкуствено животоподдържане. Отслабналата поради стрес, лоша диета или откъснатост от природната среда имунна система, избуяването на автоимунни заболявания, модерните бичове като диабета, високото кръвно налягане, затлъстяването и обездвижването са пагубни за Запада, където поразяват преди всичко по-бедните и необразовани страти и малцинства. Коронавирусът сякаш дойде да възстанови естественото статукво, да дискредитира и ореже изкуствените постижения на западното здравеопазване, чиято медицина отдавна е фарма-зависима и е обладана от Франкенщайн-манията да коригира и надгражда природата. Западният човек умира от Covid-19 повече от източния в дълголетни страни, защото е по-изкуствено здрав. Видян като агент на естествения отбор, като суспендира болното дълголетие, коронавирусът възстановява безразличната воля на природата.

Вирусът се прояви като агент на видовото оцеляване и в още една посока. Степента на разпространение на заразата в западните общества беше пряко следствие от индивидуализма на западния човек, който поставя собствените си желания, навици и начин на живот пред интересите на общността. Иронията е, че този сляп индивидуализъм често обрича на страдания и смърт най-близките. Още през февруари стана ясно, че вирусът може да се разпространява от хора без симптоми. Въпреки това

Токио и Пекин, Шанхай и Сеул са метрополиси, в които традиционното тълпене на хора имаше като антидот самоограничаването на индивидуалната воля, готовността за отказ от желанията и навиците в полза на общественото благо, на общността.

Но вирусът се оказа по-ефективен на Запад и по още една причина - той все така успешно поставя на изпитание рационалната наука като отказва да се държи според очакванията: развива се твърде бавно в човека, безсимптомният може да бъде заразоносител, не е сигурно, че провокира антитела в организма или че те се запазват задълго и в този смисъл проблематизира ваксинната панацея. Предвидим и неумолим спрямо старите или болните възрастни, спрямо по-младите вирусът остава напълно непредсказуем. Този ирационален пробив в светски общества с вяра в способността на науката да побеждава болестта и да отлага смъртта, е предизвикателство именно спрямо западния човек, привикнал да се схваща не само като център и господар на мирозданието, но и като постприродно, буквално свръхестествено същество, успяло да се отскубне от природата, да я обезопаси и опитоми в паркове и зоопаркове, да се изолира от нея в свой непристъпен човешки свят. Убийствената ирония на този вирус е, че той хем ни затвори най-буквално в домовете ни, хем ни показа, че те не са никаква крепост.

Всички привидно побъркани протестиращи срещу ограниченията люде в САЩ и в Европа отричат тази чужда ирационална власт над животите им, с които те претендират да разполагат. Иронията е, че тяхната ербап самоубийственост е също сама по себе си ирационална реакция, която отказва да допусне, че си имаме работа с потенциално автентично събитие, което суспендира досегашните представи, рационални или не. Демокрацията като власт на народа приписва мистично прозрение на вишегласието: в демократичния вот уж кристализира някаква магическа мъдрост. Сякаш народът, гласувал за Тръмп, е точно толкова прав и когато настоява да го оставят на мира, дори ако този мир му носи вечно омиротворение. Поне от икономическата криза от 2008 г. насам

и да бъде овладявана от харизматици с една главна вещина - че повечето хора са достатъчно глупави да гласуват за тях, стига да ги излъжат, че ще управляват от тяхно име и в техен интерес, без да си правят труда да обясняват как. Сега същите тези зомбирани маси хем си искат живота, хем си искат живота: хем искат да останат живи, хем искат да живеят по старому, като втората воля е подклаждана дистанционно от изпокрити по слънчеви резиденции икономически елити. Не е за чудене, че властите отстъпват пред популисткия натиск, пред волята на хората да си живеят постарому, но вече да мрат поновому. Всички елити лесно си умиват ръце с безсилието и неведението на една хваната натясно наука, която третира вируса ту като грип, ту като холера. Експертността призна, че не знае и не разбира достатъчно вируса, но вместо да защити ставащото като събитие с потенциално безпрецедентна сингуларност, която изисква радикално преустройство на човешкото живеене, работа, наслаждение, тя все повече отстъпва пред отколе култивираните от поп-културата позитивно мислене и слънчасал оптимизъм, че няма как всичко да не си остане по старому.

Оттук-насетне има три сценария. Ако все пак се стигне до успешна ваксина, коронавирусът ще мине в историята и животът ще продължи по старому. Ако разхлабването и отмяната на мерките да доведат до устойчив ръст без скок в заболеваемостта, ще се установи хегемонията на новата нормалност, в която ще свикнем да мрем повече, без да се впечатляваме.

Ако обаче сценарият с ваксината и стадният имунитет не проработят,

с десет-двайсет години по-скромно от актуалното. Ако се стига до скок в заболеваемостта и смъртността при всяко разхлабване на мерките, западните икономически елити най-после ще добият жадуваното оправдание за една все по-пълна автоматизация и роботизация на производствата, транспорта и услугите, за дистанционно образование и забавление, за тържеството на един Амазон-свят без персонал. Заплашена от заболяване и смърт, вместо в революционна маса освободената работна ръка ще бъде принудена или да се отлее в рисковата сфера на услугите, все още предполагащи общуване и досег с други тела-бомби, или ще приеме виртуалния живот под ключ на социална помощ. Съборността, която от две десетилетия все повече качва цена - концертите, спектаклите, спортните събития на живо, дори платеният секс отдавна са скъпата наслада; виртуалната консумация в мрежата е относително безплатна - ще добие окончателно статута на лукс. Туризмът и пътуванията също ще се превърнат в елитни удоволствия. Природата, особено природата на другия човек, ще се превърне в най-луксозната стока.

Безопасността и сигурността ще добият новия биосмисъл на биоподнадзорност. Хората, изключени от виртуалното творене и управление на автоматизираните производства, ще се радват да бъдат допуснати като героичен обслужващ персонал, осигуряващ защитеността и ефективната работа на елитите, за да не бъдат декласирани и поставени под ключ в името на общественото здраве. (Впрочем всичко това вече съм го преживял и описал в текст за живота в Ню Йорк). При тези условия демокрацията ще стане невъзможна и нежелана форма на управление. След няколко вълни на рязко повишена смъртност, масите ще изоставят бабаитлъка и ще делегират властта на IT и икономически елити в името на оцеляването си. Биополитиката ще остане единствената форма на политика, която тя ще решава

Дали пък коронавирусът не е закономерното отроче на глобалната Силиконова долина, на която би следвало отколе да й е омръзнал човека-отживелица, претендиращ, че има право на труд, глас, мнение, събрания, достойнство, щастие; живот? Ако Ленин е прав да пита "кому выгодно?", "Cui prodest?", накъде да гледаме, освен към действителните, вместо към политическите елити.

Кърцуел предвиждаше сингуларността, когато машините ще започнат да схващат човеците като пречкаща им се отживелица, да настъпи около 2045. Иронията е, че един низш "природен" агент може да помогне на киборгите да се възцарят дори по-рано.

И как ние, българите, да не се солидаризираме с протестиращите по света във волята им ризата им да се белее, а перчемът им да се ветрее? Хайдегер изглежда е грешал, като е да твърдял, че най-успешната тоталитарност е американската, не на последно място и поради липсващото при нея изискване за героизъм. Плъпналата гмеж от сплотени демаскирани скандиращи може би е еманация на героизма на един западен свят преди целокупното му население да бъде принудително пенсионирано.

Назад, назад, деца на роден дом!