След потресаващия филм на Би Би Си за дома в Могилино и първоначалните реакции по него хора от гражданския сектор, бизнеса, а и работещите в домове за изоставени деца, искат да говорят за решенията. Защото има решения, има възможности, а на места и добри практики за домовете за изоставени деца в България.

Неправителственият сектор очертава няколко посоки: държавата да формира ясна и адекватна политика и да следи за изпълнението й, като промени критериите си. Министерството трябва да покрива финансово материалните нужди на домовете, а да делегира другите функции, с които не може да се справи, е мнението на Цветелина Йосифова, директор на "Червената къща". Домовете, особено за деца със специални нужди, да се преместят в големите градове, където има ресурс те да получават адекватни грижи. "Сега към децата с увреждания има патерналистичен подход, разбирането е, че трябва да се отглеждат, а не да се развиват и един ден да напуснат домовете", казва Славка Кукува от Хелзинкския комитет. Затова е важно институциите да са максимално отворени и с децата да работят и външни специалисти - психотерапевти, логопеди, диетолози, те да се предиагностицират редовно. Децата да имат достъп до образование и активна връзка с останалата част от обществото, да са видими. И да се улеснят процедурите за осиновяване.

За представителите на бизнеса е важно директорите на домовете да са мениджъри - бизнесът дава средства там, където вижда резултати. "Всички в дома знаят, че аз не съм държавата. Така че, когато намерим пари, за да се смени бойлерът, ако на следващото посещение това не е направено, може би няма да има повече средства", разказва Стойчо Влайков - млад предприемач, съинициатор на "Децата на България", който се грижи за дома в Трън. Финансовото подпомагане не трябва да е кампанийно. Даренията тип "кошница с хиляди шоколадчета за Коледа" са безсмислени и по-скоро вредни - поддържат статуквото, без да решават проблеми, коментират и от "ЕКО-България" ЕАД, които без много шум осигуряват нафта за дома в с. Видраре.

Директорите на такива институции също търсят решения - особено изправени пред задачата да управляват общежитие за 95 деца с увреждания, на всяко от които се полагат 4.25 ст. на ден за всички нужди. Някои от тях успяват с много енергия и отдаденост като Радина Стоянова, директор на Дом "Незабравка" в Стара Загора и директора на дома във Видраре Евгени Димитров. Намират партньори, съфинансиране и работят с общността, в която се намира домът. "Имаме отлични контакти с театъра и музикалното училище, шием си сами костюмите от платове за пердета, децата свирят на тарамбуки, тренират спортни танци и таекуондо, на общинския базар участвахме с рисунки върху коприна, купи, картички и сувенири, а със събраните пари купихме дигитален фотоапарат, за да се снимаме - Радина Стоянова разказва всичко това толкова енергично, че се подразбира как успява всеки ден да работи със 70 деца.

---------------

"Много е важно какъв е директорът - да не е братовчедът на кмета, а да иска нещо да направи. Ако виждаш, че не можеш да промениш нещата - по-добре се откажи и освободи мястото за някой, който може." Това казва Стойчо Влайков, предприемач, който работи с дома за изоставени деца в Трън.

 Там отскоро работи нова директорка, млада и активна. Плановете им не са скромни. "Ако направим хубава компютърна зала, защо това място да не стане интересно и за другите деца от града, да играят там, да общуват. Искаме да направим концерт с някоя популярна група, тогава половината град ще дойде, ще ги видят, ще започнат да ги приемат по-лесно." Но веднага добавя, че начинанието има смисъл само ако има постоянство.

 Разказва още, че "когато отидеш първия път и децата, и възпитателките, и хората в града те гледат малко скептично - и това ще отмине, този пък сега. Но като продължаваш да ходиш там, да се интересуваш в детайли, да проверяваш какво е направено от миналия път, тогава и възпитателите започват да имат интерес, вече ми казват - дай да оправим това, донеси еди-какво си". Подобна история разказват Нана Серкеджиева и Христина Пейчева от "ЕКО-България" ЕАД, които работят с дома във Видраде.

"Партньори сме, защото се срещнахме с директора Евгени Димитров - страшно енергичен човек, не се оплаква, а действа." Изброяват успешните му инициативи и многото партньори на дома - гръцкото посолство, Ротари клуб, Германският червен кръст, две американски фондации и т.н. Освен корпоративната помощ служителите са ангажирани лично. Свързват го с хора от корпоративните среди, поръчват в дома коледни картички за клиентите си. "Смисълът не е да дадеш едни пари, колкото да те оставят на мира. Въпросът е да помагаш за определен проблем - по-добре е да купим нужния климатик, отколкото парите да се стопят в морето от нужди", разказва Серкеджиева. Важно е да помагаш на някой, който иска да си помогне сам, подчертава и Христина Пейчева.

---------------

Използваме играта и изкуството като средство да извадим тези деца от анонимността им - така Цветелина Йосифова описва работата на програма "Изкуството за социална промяна". Експертите, мнозина от магистърска програма "Артистични психо-социални практики" от НБУ, играят с тях, поставят пиеси по техни истории, обличат ги в костюми на любими герои.

Целта е децата да развиват комуникативни и социални умения, да разбират по-добре себе си, своите истории и емоции. "В Берковица направихме карнавално шествие с огромен дракон, който излезе от дома и се разходи из центъра. В дракона имаше празни места - като покана за съучастие, и много от събралите се малки и големи се присъединиха." За необходимото включване на питомците на домовете в общата социалната среда говорят всички от всички неправителствени организации, ангажирани с темата.

Това е особено критично за децата с увреждания. Според Славка Кукува от Хелзинкския комитет "цинично е да се говори за добри и недобри домове, защото самата идея за отглеждане на деца с увреждания в домове е вече порочна. Решението е първо тези институции да се преместят в големите градове, но най-вече да се развиват услуги като личен и социален асистент, мобилни терапевти и логопеди, рехабилитатори и учители. "Необходимо е да има повече просветени хора, които да полагат грижи, и всяко дете да си намери семейство, да има опора и връзка, които му създават усещане за бъдеще", смята тя .

На изоставените деца трябва да се гледа като на хора с неизвестен, но голям потенциал, да не бъдат отписвани, казва Юлиян Попов, директор на британската благотворителна организация Friends of Bulgaria. И обобщава решението на проблема: умна държавна политика, ангажимент на обществото и отваряне на домовете - децата да излизат, хората да влизат.