Прокуратурата нареди незабавна проверка законен ли е строежът на небостъргача на хотел "Мариот"

Прокуратурата нареди незабавна проверка законен ли е строежът на небостъргача на хотел "Мариот"

От държавното обвинение ще изискат и от главния архитект на Столичната община материалите за издаване на разрешението за строеж
Дневник
От държавното обвинение ще изискат и от главния архитект на Столичната община материалите за издаване на разрешението за строеж
Върховната административна прокуратура (ВАП) поиска Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да извърши незабавна проверка на законността на строежа на небостъргач I Tower в центъра на София.
Прокуратурата е сезирала началника на дирекцията, след като е образувала преписка въз основа на информация в медиите. В публикациите се твърди, че изграждането на сградата се извършва при изтекло разрешително за строеж.
Законодателят е определил категориите строежи в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, припомнят от прокуратурата.
Съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) трета категория са жилищни и смесени сгради с високо застрояване, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 5000 кв.м или с капацитет от 200 до 1000 места за посетители.
В същия закон се посочва, че втора категория са сгради и съоръжения за обществено обслужване с капацитет над 1000 места за посетители.
ДНСК следва да установи дали строежът се изпълнява въз основа на разрешение за строеж, което има правно действие. От държавното обвинение ще изискат и от главния архитект на Столичната община материалите по административната преписка по повод издаване на разрешението за строеж.
Резултатите от проверката следва трябва да бъдат представени максимално бързо на прокуратурата с обобщен доклад, в който да се отразят направените констатации, предприетите конкретни мерки и действия за отстраняване на закононарушенията и последиците от тях и за санкциониране на виновните лица, включително и дали са постановени административни актове.
Няколко часа по-късно от ДНСК съобщиха, че вече са започнали проверка по случая. "Докладът с резултатите Дирекцията за национален строителен контрол ще предостави на Върховната административна прокуратура", уверяват от там.
Кой финансира строежа и какво ще има в сградата
Сградата ще бъде висока 113 метра и ще се намира на пл. "Македония", срещу Министерството на земеделието. Тя ще носи името I tower (от Italian Tower), ще е третата по височина в София. Това ще е първият хотел от международната верига в страната, като София е една от малкото европейски столици, която липсва на картата на бранда, пише "Капитал".
Проектът на пл. "Македония" е за комплекс от два блока. Единият ще е шестетажен с офиси, търговски център, фитнес, СПА, ресторанти. Към него ще е свързан вторият блок, който ще е 30 етажа. Хотелът ще е разположен от партера до 21-вия етаж, като ще има 232 стаи, конферентни и бални зали, а от 22-и до 29-и ще са апартаменти.
По проект е предвидено на последния етаж да има ресторант. Под земята ще има три етажа паркинги и сервизни помещения. Заложеният срок за завършване на строителството е 30 месеца, т.е. през 2020 г.
По-късно през деня собствениците на небостъргача разпространиха до медиите съобщение, че "всички необходими разрешителни за строеж на сградата са издадени и са валидни в съответствие с приложимото българско законодателство". Уточнява се, че строежът няма нищо общо с издирвания бизнесмен с интереси в хазарта Васил Божков, а финансирането е осигурено от два заема от банки.
Строежът на 5-звездния хотел "Мариот" и небостъргача I Tower започна през януари 2018 г.
Строежът на 5-звездния хотел "Мариот" и небостъргача I Tower започна през януари 2018 г.
Проектът е започнал още през 2006 г., но заради икономическата криза от 2008 г. е забавен. Първият хотел Marriott в България се финансира от Черноморската банка за търговия и развитие и Пощенска банка. Инвеститор в петзвездния хотел е италианската Finvis.
През април 2016 г. "Капитал" писа, че двете банки съвместно ще предоставят 58.3 млн. евро. Участието на първата е 32 млн. евро, а на Пощенска банка - 26.3 млн. евро. Собствените средства на инвеститора пък са 35 млн. евро. Заемът е за срок 12 години.