Три крана стърчат от скатовете над плажа Кабакум край Варна. Недалеч от тях все още стоят като паметници на последното по-сериозно движение на свлачището килнати еднокатни вили. Това обаче не стряска инвеститорите, решили да вдигнат и тук солидни ваканционни обекти. Най-мащабният проект се намира само на около 300 м от плажната ивица и ще се издигне на цели 12 етажа. Според рекламите в сайтовете за недвижими имоти комплексът от затворен тип "Кабакум бийч" ще разполага с 6 секции, 9 входа, 200 апартамента и плувен басейн. В курортните зони в момента няма ограничение за етажността на сградите, а след влизане в сила на Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) ограничението е до пет етажа, заяви главният архитект на Варна Иван Трендафилов. За строителство в свлачищни райони се изисква съгласувателно писмо или разрешение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. До вчера на обед оттам все още не бяха отговорили на въпроса на "Морски Дневник", зададен в началото на седмицата, колко разрешения и на кои фирми са издали за строеж в свлачищния район. Много трудно се оказа и за Министерството на околната среда и водите да отвори докладите за ОВОС на ваканционни обекти по Черноморието, които е одобрило през тази година. За публичните данни се изисква специално писмо по Закона за достъп до информация. На подобно искане вече две седмици от РИОСВ - Варна, не могат да отговорят.

След решение на Народното събрание действието на ЗУЧК беше отложено за 1 януари 2008 г. Законът трябваше да въведе ред в застрояването по морето. Това обаче едва ли ще стане и след влизането му в сила. Първоначално определената 2-километрова ограничителна зона Б за строителство до 15 м няма да важи за урбанизираните територии. Такова е вече почти цялото крайбрежие. Забраните както в зона А, така и в Б няма да се прилагат за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове. В закона беше оставена и вратичка за издаване на разрешителни за строеж, без да има изградена инфраструктура. На практика, така поставени, правилата няма да променят почти нищо. Въпреки това, притиснати и от дебатите около "Натура 2000", инвеститорите побързаха с издаването на разрешителни и подробни устройствени планове (ПУП).

По Северното Черноморие най-интензивно се строи в района на Каварна. По данни от общината от началото на годината са одобрени около 200 ПУП-а. Планирани за строителство са близо 20 обекта за над 700 млн. лв. Една от конфликтните точки е районът между Топола и Божурец, която е потенциална зона по "Натура 2000". Въпреки това там тече масово застрояване. Причината е, че у нас не е транспониран чл. 6 от Директивата за местообитанията, която изисква превантивна защита на териториите по европейската екологична мрежа, смятат от Българското дружество за защита на птиците. Народните представители са пропуснали (вероятно) не случайно и още една важна директива, приета в ЕС само преди две години - за отговорност към опазването на околната среда. Под ударите й попадат както инвеститорите и изпълнителите на обектите, така и органите, които издават разрешителните.

Пропуските в законодателството са предпоставка за корупция и за още по-безразборно застрояване на Черноморието.

Само на територията от Бяла до Златни пясъци в момента се изграждат над 50 ваканционни комплекса. За територията на най-южните черноморски общини цифрата е дори по-фрапираща.

Сезон 2008 г. ще опровергае и мнението, че в големите курорти вече всичко е застроено и повече туристите няма да бъдат посрещани от бетоновози и строителни отпадъци. Само за Златни пясъци през тази година община Варна е издала разрешителни за строителството на 5 хотела и 4 ваканционни комплекса. Нови хотелски комплекси изграждат "Златни пясъци" АД - "Златна котва", "Палма хотели", "Хермес тур", както и силистренските фирми "Мега - Р" и "Дръстър 2004". В Св. Константин разрешените обекти са 10. До "Естрея палас" ще се появи нов петзвезден комплекс "Естрея резорт" с разгъната застроена площ от 18 000 кв.м. Цифрата в Слънчев бряг е още по-стряскаща - 23 нови хотела. И тя е факт въпреки констатациите на агенциите за недвижими имоти, че в района вече има спад на цените на някои обекти заради пренасищане на пазара.

------------------

Строителният бум продължава

Основният проблем в туризма е строителството. За съжаление ДАТ не отговаря за това. Никой не се допитва до нас дали е необходимо да бъде построен определен обект на дадено място, какъв да бъде, с колко легла. В Слънчев бряг се строят 23 нови хотела. Попитах кой ще ги пълни. Отговорът беше: "не знаем". Испания започна да руши незаконните хотели, които са около 60 хиляди. Ако някой обаче попита в България ще започнем ли да правим това, аз ще му отговоря с въпрос: Колко от хотелите по нашето Черноморие са незаконни? На практика ще се окаже, че няма. Оттук нататък, ако искаме да развиваме туризъм и да накараме туристите да се връщат в нашата страна, добрата маркетингова и рекламна стратегия за туризма в България трябва да бъде подплатена с нещо реално. Трябва да се замислим върху начина на формиране на новите устройствени правилници, върху безразборното строителството. Строежите не трябва да спрат, но трябва да се съобразяват с нормите и изискванията за устойчиво развитие на туризма. До края на годината в стратегията за развитие на бранша ще бъдат внесени измененията, които налагат изискванията на Лисабонската стратегия и последните решения от Европейския туристически форум в Португалия. Доста противници ще има на тези изисквания, защото основната тема е устойчивото развитие - опазване и съхраняване на природните и културните ценности. До известна степен те противоречат на инвеститорския интерес. А той се формира в рамките на няколко месеца - строи се, продава се и оттам нататък инвеститорът не се интересува какво се случва.

Преди да започнем да се занимаваме с караванен туризъм, заедно със съпруга ми сме работили дълго време по туристическите комплекси. Смея да твърдя, че строителството е под всякаква критика. Качеството и на строителство, и на обслужване е много ниско. Сега имаме възможност да излизаме поне 4-5 пъти в годината навън и можем да направим сравнение. Разликата е голяма. Ако строителството продължи със същите темпове, ще се стигне до събаряне на хотели като в Испания. И дори ниско платежоспособните туристи ще се отдръпнат от България.

Всичко е сведено до икономически интереси. От 37 години се занимавам с туризъм, пътувам непрекъснато. Това, което виждам, е потресаващо. Комплексите ни продължават да остатък от миналото, когато туризмът беше "влакът на дружбата". Туристите вече не търсят такава дестинация. Намалява броя на платежоспособните гости за сметка на масовите - тези, които не могат да развият индустрията ни. Например има голф игрища с общежития до тях. Кой е този турист, който ще дойде да играе там голф? Това са парадокси. И те ще продължават, докато не се регламентира строителството. За съжаление затова се бави и въвеждането на "Натура 2000" - докато се застрои, каквото още може да бъде застроено. За моя радост влизането в ЕС ще даде възможност, макар и по-бавно, у нас да влязат европейските стандарти и санкции. Когато се бръкне по-дълбоко в джоба на нарушителите, нещата ще се променят. Много е рано още за събаряне на хотели. Една част от тях ще започнат сами да се събарят. А стаите в тях са изградени на принципа "всички сме заедно, само не се виждаме".

------------

Проблемът със застрояването в Златни пясъци от миналата година не съществува. В Албена също няма такъв проблем, а в Слънчев бряг той приключи - до миналата година каквото е застроено, застроено. Ако искаме историята с престрояването да не се повтаря, трябва предварително да имаме градоустройствени планове на курортите. Бизнесът не е виновен. Той си купува земя, подава си документи и строи. Смятам, че повече няма да се допускат грешки с безразборно и нерегламентирано застрояване, защото тези, които нарушиха правилата вече страдат заедно с държавата, региона и имиджа на туризма ни. В бъдеще трябва много внимателно да се преценява колко и къде да се строи. Интензивността на строителството намалява, защото доста от колегите се опариха. Големият проблем остава при този, който инвестира, защото личният му бизнес може да загуби. Ако пазарът го наложи, ще се събори някой хотел. Това не е толкова страшно. Както не е страшно и това, че се продават хотели.

Не виждам промяна в интензивността на строителство и предлагане на имоти по Черноморието през последните месеци. В сравнение с миналата година има повече проекти, но обемът не се е увеличил рязко. Пазарът определя всичко. Това, че показателите са намалели (примерно коефициентът на интензивност или височина на корниз) за даден проект, не може да бъде разглеждано непременно като недостатък за инвеститора. Напротив, то може да се окаже предимство. Законът за устройство на черноморското крайбрежие ще се отрази позитивно на пазара на недвижимите имоти, защото ще направи районите около ивицата по-добри за обитаване и за туризъм. Трудно може да се прогнозира как и дали това ще се отрази на цената на имотите, защото все пак тя е отражение на търсенето и предлагането. Ако излязат много на брой проекти, дори може да има задържане или намаление на цените.

Туризмът се развива с инфраструктурата, легловата и цялата база, която позволява на туристите да ползват по-пълноценно природните ни дадености. Естествено развитието на инфраструктурата не трябва да става за сметка на природата, защото това ще унищожи туризма. Трябва да се намери баланс между природните дадености и инвеститорския интерес. Доста сложно е обаче да се намери точната формулировка на баланса. Според мен е добре, че въвеждането на Закона за устройство на черноморското крайбрежие беше отложен, за да може да се довършат всички инвестиционни намерения и начинания, но в никакъв случай в разрез с природата. Що се отнася до концесиите на морските плажове, внесъл съм предложение до председателя на общинския съвет да бъде създадена комисия, която да разгледа проблема, да го анализира и да предложи на общинските съветници и на кмета общината да се ангажира по-активно със стопанисването на плажните ивици на нейна територия. Преди да се приеме законът, държавата искаше да се освободи от плажовете и да ги даде на общините, като беше изключила от тази процедура 8-те бивши национални плажа на големите курорти. Парламентът обаче не прие промяната и плажовете си останаха под шапката на държавата. Остава обаче въпросът кой е най-добрият стопанин и кой ще посрещне най-добре обществения интерес. Държавата с петчленния си отдел не може да ги контролира ефективно.