С началото на туристическите посещения на Черноморието през почивните дни започна и официално регистриране на сигнали за изхвърлени на брега мъртви делфини. Днес телевизия БиТиВи оповести сигнал за плажа Алепу. Според данните на телевизията досега има десетки сигнали за изхвърлени тела по българския морски бряг.

Дори и по време на ограниченията за пътуване заради пандемията на COVID-19 граждани подаваха в социалните медии сигнали за намерени тела на китоподобни. За Алепу обаче на 23 май е подаден сигнал от гражданин, но не до регионалната екоинспекция (РИОСВ-Бургас), а до Би Ти Ви, които са предали информацията до институцията на 25 май.

За "Дневник" отговорната регионална екоинспекция за област Бургас заяви, че резултатите от проверката на сигнала за Алепу не са категорични. Снимките, които телевизията им е предала вчера, са на телата на три мъртви китоподобни от вида муткур (морска свиня). При проверката тази сутрин на плажа е намерено тялото на един малък муткур, но в напреднал стадий на разлагане, който не позволява да се установи причина за смъртта. Според РИОСВ-Бургас подробен анализ на тялото може да се направи единствено от лицензираната лаборатория на Българското дружество за защита на птиците БДЗП.

От БДЗП обаче отговориха на запитване на "Дневник", че не разполагат с такава лаборатория. "Дневник" изпрати въпроси до екоминистерството за бъдещ анализ на причината за смъртта на малкия муткур.

За тази година досега в РИОСВ-Бургас са получени 25 сигнала за намерени мъртви делфини, от които 16 са муткури. Не е ясна причината към момента.

Според данните на РИОСВ-Бургас през 2016 г. са регистрирани 180 случая на мъртви китоподобни по Южното Черноморие. За същата област броят на смъртните случаи намалява в следващите години: 72 през 2017 г., 68 през 2018 г. и 57 през миналата година. От екоинспекцията посочват, че при пика от 2016г. Министерството на околната среда и водите е заплатило за анализ от външна лаборатория и тогава причината е била във вирусна болест. Оттогава насам смъртността на китоподобните по Южното Черноморие намалява, уточняват от институцията.

В Черно море има 3 вида китоподобни: афала, муткур и обикновен делфин. И трите са защитени от Закона за биологичното разнообразие - националния закон, който транспонира за България европейските природозащитни директиви (за местообитанията и за птиците), определящи правилата за опазване на европейското природно наследство чрез мрежата "Натура 2000". Една от заплахите за тях е заплитането и непреднамерено улавяне в различни риболовни уреди (основно дънни хрилни мрежи, ползвани за калкан и акули), което засяга основно морската свиня и в по-малък мащаб афалата. Повече за заплахите за делфините виж тук.

През 2017г. сдружение "Да запазим Корал" представи анализи на масовата смърт на малки делфинчета, който показва удавяне на морските бозайници. Според сдружението нелегалният (бракониерски), нерегламентиран и нерапортуван стопански риболов (Illegal, Unreported and Unregulated (IUU)), е доказано вероятно най-големият проблем не само за смъртта на делфините, но и за морските екосистеми като цяло. Особено важно място заема нелегалният улов на калкан в Черно море с дънни мрежи (gill nets), които са главната опасност специално за вида муткур или морска свиня (Phocoena phocoena). Тези мрежи обикновено са с обща дължина десетки и стотици километри и малките на Phocoena phocoena влизат в очите на мрежата и се удавят в рамките на минути. Очите на мрежата представляват ромбове със страни 18-20 см., а самата мрежа е тънка и найлонова, "невидима" във водата за малките муткури.

От "Да запазим Корал" уточняват, че уловът на калкан в Черно море е най-доходоносният бизнес в рибарството. Съществуват квоти, специални разрешителни, регулация и всякакви законови разпоредби не само в България, но и в другите страни с излаз на Черно море. Въпреки това през последните години се наблюдава трайна тенденция на намаляване на популацията на калкан, а сред причините са нелегалният риболов и прекомерният улов.