Елка Симова е преподавател по български език и литература в 127 СОУ "Иван Денкоглу" в София от 1990 г. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1974 г. Преподавала е български език в Института за чуждестранни студенти към СУ.

Поканена е за експерт в Националната комисия за проверка на пробните матури по български език и литература от квотата на учителите. В комисията участват 25 университетски преподаватели и 25 учители, подбрани от Министерството на образованието. От няколко години Елка Симова работи и като рецензент на проектите за учебници и помагала по литература към министерството.

"Училището, в което аз преподавам, не членува в синдикални организации и затова няма да участва в протестите", заяви Славчева по повод започналата вчера стачка. Според нея оптимизация на системата трябва да има, но към съкращаването на педагогически персонал и закриването на паралелки трябва да се подходи много внимателно.

---------------------------------------

След анализа на пробната матура стана ясно, че двойките са 54% от проверените 3425 писмени работи, а шестицата - под един процент. Изненадаха ли ви резултатите и къде трябва да търсим причините за тях?

- Високият процент слаби оценки не изненада никого. Причините за това са комплексни, но не съм съгласна с мнението, че учителите по български език и литература са виновни за това ниско ниво на грамотност сред младежите. Педагозите дават всичко от себе си и трудът им се оценява всекидневно от учениците. Фактът, че ние работим добре в тандем с тях, е доказателство за уважението и доверието, което имаме един към друг. Затова категорично отхвърлям обвиненията, че учителите са провалили пробните матури.

Помислете само какво щастие изпитват учителите от пограничните райони, ако възпитаниците им прочетат няколко разказа на Йовков или Елин Пелин. Там децата ходят с километри пеша, за да влязат в класните стаи, да не говорим за това, че нямат книги, тетрадки и химикалки. Там учителите дават всичко от себе си и е престъпление да бъдат обвинявани в некадърност.

У кого трябва да търсим вината тогава?

- Естествено не бих искала да хвърля вината изцяло върху чиновниците в Министерството на образованието и науката, но приемането на държавните общообразователни изисквания и минимумът на учебните часове преди три години доведоха до трагичните резултати, на които станахме свидетели. Тези стандарти включват непосилен за ученика обем от произведения и автори. В рамките на две години - ІХ и Х клас, се преминава от старогръцка и старобългарска литература, през Стария и Новия завет, Средновековието и се стига до Българското възраждане. Всеки период е представен от няколко автора с по няколко произведения.

Учителите, а респективно и учениците, се задъхват от препускане по учебния материал. Няма време за въпроси, анализи, изграждане на стил на мислене и т.н. Децата са принудени да зазубрят и възпроизвеждат критика, която би трябвало да служи само като основа за по-нататъшни разсъждения.

В такъв случай трябва ли да има повече часове при по-малък обем учебен материал?

- Да, определено трябва и учителите и ученици да разполагат с повече време за обсъждане на прочетеното. Та нали смисълът на литературата се състои в това децата да могат да отворят очите си за живота, т.е. да задават въпроси и да си отговарят на тях. Литературата е дисциплината, която в рамките на няколко години изгражда индивидуалното им мислене. Именно това трябваше да провери пробната матура по български език и литература.

И тук бих искала да кажа, че писането на интерпретативно съчинение върху едно произведение не е най-подходящата форма. Това е модел, който е твърде остарял и непрактичен. Не можем да изпитваме днешните младежи по начин, по който са били проверявани знанията на нашите майки и баби. Моето безпокойство е свързано с това, че тази форма ощетява децата. Получената оценка няма да отразява действително техните интереси, положения през последните три-четири години в училище труд и светогледа им.

Каква трябва да е формата на зрелостния изпит по български език тогава?

- Този проблем е много сложен и с него трябва да се заемат специалистите - научни работници, социолози, психолози и преподаватели по литература. Естествено експертите от министерството ще преценят дали и как да бъде променен изпитът, но аз лично отхвърлям теста като вариант. Според мен това трябва да е един многокомпонентен изпит, който да включва анализ на даден период или автор, работа върху непознат текст, есе и т.н. А при оценяването трябва да се търси индивидуалността.

В момента формата налага един шаблон при поставянето на оценки, което е еднакво неприятно както за учителите, така и за учениците. При избирането на формата трябва много да се внимава и за това, че кандидатстващите в Медицинския университет например трябва да наблегнат на подготовката си по биология и химия и един тежък изпит по български език ще ги натовари допълнително. Може би и тук трябва да се помисли за две нива на изпита. Без съмнение инженерът, лекарят или програмистът трябва да имат необходимата езикова култура, но не бива да ги превръщаме в литератори.

Много често неграмотността се свърза с липсата на правописна култура; каква част от слабите оценки са поставени заради правописни грешки?

- В много от писмените работи имаше трансформиране на думи в среден род, което от своя страна говори, че децата са от погранични райони или такива с преобладаващо малцинствено население. Изказът на тези деца е свързан с майчиния език и за тях средният род е нещо естествено. Писмените им работи определено се оказаха проблемни, защото сред тях имаше много добре развити теми, но с множество правописни грешки. Усещаше се и кои разработки са на ученици от големите градове. Те допускат по-малко грешки и езикът им е по-богат.

Въпреки всичко мисля, че езиковата култура на българските деца като цяло, не се различава от тази на немските или френските ученици например. Там също имат проблеми с правописа. Младежите вече имат други потребности, като интернет, аудио- и визуални комуникации, затова и начинът им на общуване много се е променил - не пишат писма, които да изискват съблюдаване на правопис и богатство на езика.

Българските младежи предпочитат да кандидатстват в различни американски и европейски университети. Липсата на доверие в родното образование ли е причина за това тяхно решение или желанието да живеят в този глобален свят?

- И двете. За мен обаче този факт е по-скоро тревожен. Ако тази тенденция се запази, много скоро част от университетите ни ще останат без студенти. Да не говорим за това, че има родители, които изпращат децата си в чужбина още в VІІ или VІІІ клас.

Нашето образование е безсмислено елитарно, то обременява децата, задушава ги, не им дава възможност да избират. Същевременно чуждите университети са гъвкави - през първите две-три години всички учат всичко, т.е. ако в първи курс си решил, че ще ставаш юрист, можеш да промениш желанието си в трети курс и да завършиш бизнес-администрация и мениджмънт. Средното образование в Европа и САЩ също дава право на избор. Нещо, което не може да се каже за нашите училища и университети.