Той беше "икономическият гуру" в славните години на управление на тогавашния премиер Реджеп Тайип Ердоган. Сега използва икономическата криза, задълбочена от коронавируса, за да удари Ердоган, вече президен, по болното вече две години място.

Две десетилетия Ердоган е най-важната фигура в турската политика, почти десет години преди това бе сред ярките ѝ фигури. Икономическият успех на партията му бе свързан с реформи, отчасти предписани от Международния валутен фонд (МВФ), но водени от считания от харизматичен бивш вицепремиер Али Бабаджан.

Той дълго бе член на ПСР и след като се оттегли от изпълнителната власт. Миналата година, когато двукратната загуба на кандидата на Ердоган на кметските избори в Истанбул (и провала във всички голеди градове) разкри растящото недоволство от партията му, Бабаджан обаче я напусна. Той обяви, че ще създаде нова и ще привлече недоволните от властта в последните години.

Партия ДЕВА - съкращение за "лек" на турски - бе създадена на 11 март. Оттогава 53-годишният, младолик Бабаджан, известен с прякора Бебеджан ("бебешкото лице") напада както ПСР, така и националистическите ѝ партньори от ПНД (Партия на националистическото действие) заради състоянието на икономиката, корупцията и човешките права.

Изглежда, стратегията засега работи. Онлайн изданието "Ал Монитор" пише, че популярният Джунейт Йоздемир е бил принуден да удължи излъчено по-рано тази седмица едночасово интервю н Бабаджан в "Ютюб" с още толкова време заради огромния изрителски интерес.

Той също така обеща да освободи политическите затворници: "На никого няма да се месим." Ден по-рано пред "Халк ТВ" той говори за атмосфера на страх, създадена, за да се "обогатят" управляващите. "Островна държава" е друго гръмко обвинение към управляващите от последните месеци.

Бабаджан гради внимателно образа си. Минидокументален филм го показва на колело, в кафене или пред мазолея на основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк под звуците на песен на Били Айлиш. Клипът от 17 май с 1.9 млн. прегледа вероятно е причината Ердоган да се вбеси и да каже: "Помислете, хора, на които дадох работа като премиер, ни нападат. За Бога, ти си само министър. Мислиш ли, че си можел да направиш и една стъпка без одобрението на премиера? Кого лъжеш?"

Подкрепата и за Бабаджан, и за бившия премиер Ахмет Давутоглу и новите им партии не надвишава 2% засега, но междувременно намалява и одобрението на Ердоган и ПСР заради икономиката. Особено младите хора са силно недоволни - медианната възраст в Турция е 32 г., хората на възраст от 18 до 31 г. са над една трета от избирателите. До 2023 г. още 4 млн. души ще получат право на глас и за лидери като Ердоган и националиста Девлет Бахчели, който го подкрепя, набирането на гласове ще е все по-трудно.

Децата на набожното поколение, гласувало за Ердоган, имат различни проблеми от родителите си, обяснява за "Ал Монитор" политологът Незих Онур Куру. Социалната мобилност е изпитание за тях заради състоянието на икономиката. Нарастващият достъп до висше образование (за десетилетие студентите са се увеличили от 3 до 8 млн.) намалява религиозните нагласи за сметка на светските и ПСР може да е и жертва на собствения си успех, смята той.

Бабаджан може да се впише в картината, която търсят младите гласоподаватели - светски ориентиран, с опити да привлече гласове без идеологически и етнически съображения и с искания за завръщане към парламентарна демокрация.

Проблем може да е липсата на единство. Републиканската народна партия предложи на Давутоглу и Бабаджан - както направи и с Добрата партия на бившия вътрешен министър Мерал Акшенер - да им "услужи" с по 20 депутатски места от партията си, за да могат да си създадат парламентарни групи, заобикаляйки строгите, често трудно изпълними правила за участие в избори. Отношенията между двамата обаче са обтегнати.

Външният дълг, който Турция трябва да плати в следващите 12 месеца - 169 млрд. долара - и валутните ѝ резерви - едва 84 млрд. - са сред факотире, задълбочили срива на лирата този месец.

Положението на Ердоган се влошава от факта, че той отказва да разчита на външна помощ. Анкара настоява, че може да се справи с кризата без заем от Международния валутен фонд (МВФ). За президента МВФ е плашило - той дойде на власт в трудна икономическа ситуация, след предходния заем, получен от Турция, който страната изплащаше до 2013 г. Пет години по-късно започна и първата в съвременната ѝ история валутна криза, но Анкара премина през най-тежките ѝ месеци без помощ от международната институция.

Освен това отказът да се потърси помощта на МВФ се вписва в образа, който си изгражда Ердоган, на борец, който не скланя глава пред международни сили и институции.

Според изследователския център Istanbul Economics Research повечето турци са против споразумение с МВФ. "Файненшъл таймс" същевременно отбелязва, че мерките на властите, например ограниченията за търговията с лира, са овладели донякъде курса ѝ. Освен това Турция сключи с Катар споразумение, което ще укрепи валутните резерви в Анкара с катарски риали на стойност 10 млрд. долара.

В тази ситауция много зависи от възстановяването на туризма и строителството и от връщането на чужди капитали, които напуснаха страната в последните месеци. Последното обаче зависи от редица фактори като инфлацията през есента и възможността за увеличаване на лихвените проценти (на което Ердоган е открит враг) и мерки като таван за тегленето на чужда валута.

Дори в туризма - Турция е шестата по популярност туристическа дестинация в света с 50 млн. чужди посетители миналата година - възстановяването ще е бавно, както заради ограничения в страните, откъдето идват туристите, така и заради нуждата от максимална сигурност в самата страна. Миналата година тя отчете рекордните 34.5 млрд. долара приходи от туризма при над 50 млн. посетители.