В края на май правителството съобщи, че в продължение на три години ще отпусне общо 4.5 млн. лв. за създаване на база данни за кръводарителите и разпространението на вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С сред тях. Според официалното съобщение програмата, по която ще стане това, ще систематизира информацията и ще направи "оценка на риска на вирусите сред кръвните донори в България чрез изследване на тяхното разпространение и честота". Всъщност, оказва се, че информацията ще идва от вече съществуваща информационна система, а почти целият разход по проекта е за купуване на консумативи и реактиви за съвременни изследвания на кръвта.

От края на 2014 г. работи Национална автоматизирана информационна система на центровете и отделенията по трансфузионна хематология (местата, където се дарява кръв - бел. авт.), която съдържа всички данни на кръводарителите, обясниха от Министерството на здравеопазването в отговор на въпроси на "Дневник" как се е събирала информацията за кръводарителите до момента и какво ще надгради новата програма. В действащата система са включени и резултатите от изследванията им за HIV, хепатит В, хепатит С и сифилис.

Преди това всеки център е разполагал със собствена база данни, а това е било в изгода на платените кръводарители, защото могат да даряват на различни места, без системата да сигнализира за това. Търговията с кръв е забранена, но и слабо контролирана. А има и изисквания колко често може да се дарява кръв: пет пъти в годината за мъжете и четири за жените, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум два месеца.

На 20 май правителствената информационна пресслужба съобщи, че кабинетът е гласувал държавата да отпусне първия транш от финансирането на Национална научна програма "Създаване на база данни на кръводарителите в Република България за маркери на трансмисивни инфекции". Всяка година тя трябва да получава по 1.5 млн.лв.

От отговорите на министерството на здравеопазването до "Дневник" се разбира, че базата данни ще се създава с "данни от съществуващата информационна система, които след специална обработка, ще бъдат предоставени за ползване от научните среди". След обработката се очаква данните на кръводарители да бъдат анонимни и да се търси лесно информация за кръвните показатели.

Основният разход по създаването на базата данни на кръводарителите е за купуването на годишно 40 хил. реактиви и консумативи за изследвания по съвременна технология на вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С в кръвта. Те струват годишно по 1.4 млн. лв. и за тях ще има обществена поръчка, обясняват от Министерството на здравеопазването до "Дневник". Оттам обаче не отговориха дали извън научната програма за нова база данни има предвидени средства за съвременните тестове, както и дали е обмислено как ще се набавят такива реактиви и консумативи след края на програмата, както и колко са фирмите в България, които мога да осигурят консумативи и реактиви за такива изследвания.

Според отговорите оставащите 100 хил. лв. годишно "са предвидени за научни разработки на изследователи от Медицинските университети в България".

Създаването на нова база данни за кръводарителите е продължение на друга програма - "Националната научна програма Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България", по която вече са купени 6 апарата диагностика на инфекции, предаващи се от човек на човек. Справка в сайта на Агенцията за обществени поръчки показва, че това е струвало 4 058 333 лв. без ДДС, а обществената поръчка е спечелена от фирма "Булмар ООД". Срокът на програмата е 31 декември 2020 г., а бюджетът - 5 млн.лв.

В продължение на програмата за въвеждане на NAT технологията на 3 април тази година е обявена нова обществена поръчка за доставка на 60 хил. консумативи и реактиви за съвременните изследвания на стойност 1 750 000 лв. без ДДС. В нея е посочено, че само една фирма може - "Булмар МЛ" ООД, може да я изпълни, тъй като е единственият оторизиран дистрибутор на реактивите и консумативите, с които работят машините.

Изследванията на кръвта ще се правят по т. нар. молекулярна NAT диагностика (Nucleic Acid Testing - техника за амплификация на нуклеиновите киселини). "Този метод скъсява прозоречния период на самите дарители, евентуално ако са заразени с HIV, хепатит В и хепатит С", обясни за "Дневник" Жанина Йорданова, която е директор на районния център по трансфузионна хематология във Варна, като уточни, че "прозоречен период" е времето в което човек е заразен, но все още "не са му се позитивирали резултатите", защото вирусът още не се натрупал в организма.

Доктор Йорданова каза, че от 10 февруари на всяка дарена кръв в страната се изследва по NAT метода след като апаратурата е въведена, а персоналът е обучен. По думите ѝ осигуряването на консумативи и реактиви е необходимо за около 160 хил. кръводарявяния годишно.

Важно е да се знае, дали кръводарителят е заразен с вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С, защото, ако е, може да предаде заразата на получателя на дарението. Преди въвеждането на NAT технологията също са се правели изследвания за вирусите на HIV, хепатит В и хепатит при кръводарителите.

В проекта на програмата за създаване на базата данни се посочва, че в света заради кръвопреливане са се заразили между 10% и 15% от всички инфектирани с болести, които се предават от човек на човек. За България данните за три години на Националния център за заразни и паразитни болести показвали, че средно 12% от хората с хепатит В и хепатит С са се заразили от кръвопреливане.