Моля ви, бъдете активни граждани
"Дневник" публикува "12 писма до дванайсетокласниците" - проект, чрез който 12 послания ще бъдат отправени до абитуриентите от випуск 2020. Техни автори са писатели, актьори, художници, преподаватели, издатели, лекари, журналисти и граждански активисти. Организаторите са инициаторите на "Отворено писмо 24.05.2019", което обедини над 500 интелектуалци и граждани в призив за отстояване на ценностите на либералната демокрация и европейската ориентация на страната ни. Всички автори на писмата до абитуриентите са избрани сред подписалите отвореното писмо миналата година. След Георги Господинов, Кирил Златков, Снежина Петрова, Мария Ландова, Манол Пейков, Стефан Иванов, Нева Мичева, Радосвета Стаменкова, Яна Бюрер Тавание, Христофор (Крис) Караджов, Станислава Запрянова-Кинг публикуваме Магдалена Малеева. Всички писма може да четете тук.
Скъпи абитуриенти, извинявайте!
Аз самата нямах абитуриентски бал, защото вече бях професионална тенисистка и пътувах по света за различни тенис турнири. Докато пътувах, завърших едно американско училище "по кореспонденция". Изпращаха ми учебниците и тестовете по пощата, после връщах попълнените тестове. Без учители и без съученици и с убеждението, че средното образование не е кой знае какво. В малкото ми свободно време
научих много повече, като четях много книги, гледах филми, слушах музика и пишех писма
на приятели. Когато тези приятели завършваха училище, в средата на 90-те, животът в България не беше хич лесен. На тях не им пукаше особено, на тази възраст живееш повече в мечтите и плановете си, а не толкова в истинския живот. Предполагам, че и на вас сега не ви пука много за това, което се случва извън групата на приятелите ви, но най-вероятно вече знаете, че се случват сериозни неща и че поколението ви вече е част от историята.
Помните ли как разбрахте за секса? Първо ви се струваше абстрактно, неясно и далечно и че се случва на някакви други хора. По същия начин сега ще стигате до нови теми, за които сте чували вече, но не са ви засегнали. И те ще определят живота ви.
Когато си малко дете, си строиш къщички и колиби. Който има късмет, си има собствена стая. Аз моята стая в "Младост 1" я делях с двете ми големи сестри. Като порастваш, започваш да се вълнуваш от това, което се случва извън стаята, после извън двора, извън квартала, извън града, извън държавата, в природата и по света. Докъдето стигнеш. И на всеки от тези етапи на осъзнаване се връщаш да погледнеш себе си, за да разбереш пак каква част си ти от всичко това. Това е много трудно, човек често се чувства малък, уплашен и изгубен,
трябва смелост и увереност, за да продължиш.
Затова много хора спират, слагат граници и нищо отвъд не ги интересува. А това вътре го обявяват за най-великото и важно на света. Моля ви, никога не спирайте да разширявате гледната си точка и знанията си! Защото макар и често да е страшно и объркано, само така ще продължите да пораствате и само така ще можете да сте част от хората, които променят света. Никога не спирайте!
Трудно ми е да ви пиша, защото се чувствам като сервитьорката, която на края на бала идва при вас и ви казва, че ще трябва да платите и сметките на предните випуски. Скоро все повече от вас ще стигнат до темата за климата. Ще разберат, че нашето поколение е знаело всичко, но не е успяло да спре навреме унищожителния поход. И че не става дума за "природата" от картинките и фоновете на компютрите ви, а най-вече за вашия живот, за близките ви, за човешката цивилизация.
Темата за климата ще промени живота ви. Моля ви, бъдете активни граждани и
нека вашето поколение, затрупано със стари сметки, бъде поколението, което ще промени хода
на тази история. Вече няма да можете да си стоите в стаята; каквито и граници да измислите, няма да ви предпазят, проблемът ще достигне до всички, дори и тези с най-високите огради. Моля ви, бъдете активни, махайте оградите, използвайте правата и енергията си, за да сте част от тези, които ще се справят с климатичната криза.
Търсете съмишленици; заедно винаги сме по-силни. И, моля ви, не спирайте да се борите! Рано или късно ще сте много ядосани на моето поколение. Затова тук ще завърша с любимия ми, когато бях колкото вас, писател, Кърт Вонегът:
"Dear future generations: Please accept our apologies. We were rolling drunk on petroleum."