Живеем в Параграф 22

Живеем в Параграф 22

Прочелите романа на Джоузеф Хелър приемаме хладнокръвно и със здравословен цинизъм измамата с плащането за непроизведени чушки и домати.
Прочелите романа на Джоузеф Хелър приемаме хладнокръвно и със здравословен цинизъм измамата с плащането за непроизведени чушки и домати.
Коментарът е от профила на автора във "Фейсбук" и е в контекста на скандала в земеделието заради изтеклия видеозапис, в който се чува как земеделският министър Десислава Танева предлага да не се признава за измами с евросредства, за да не спре ЕС парите по други програми.
С леко повдигане на лявата вижда установявам, че прочелите "Параграф 22" приемаме хладнокръвно и със здравословен цинизъм измамата с плащането за непроизведени чушки и домати.
И има защо.
Цялата схема ни е позната, описана е в битието на един от главните герои:
"Бащата на Майор Майор работеше без почивка, за да не произвежда люцерна. Държавата му плащаше добре за всеки бушел непроизведена люцерна. Влагаше мъдро парите си в земя и скоро вече не отглеждаше повече люцерна, отколкото който и да е друг фермер в окръга. Съседите се обръщаха към него за съвети по всякакви въпроси, тъй като бе спечелил много пари и следователно беше мъдър човек. "Каквото посеете, това ще пожънете", съветваше всички, а те казваха "амин".
Ама не живеем в литературен роман, викате?
Живеем в Параграф 22, бъдете сигурни!