Първите свободни избори – 30 години по-късно
Днес се навършват 30 години от първите демократични избори след падането на авторитарния комунистически режим на 10 ноември 1989 г. Избрано е VII Велико народно събрание, за което е постигнато съгласие на състоялата се преди това Национална кръгла маса. Изборите се провеждат три дни след прочутия многохиляден митинг на СДС на Орлов мост в София, на който победата на демократичните сили изглежда силно вероятна. Резултати обаче са други: Гласуват 6 976 620 или 90,79 % от всички имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС - 36,2%, ДПС - 5,75%, БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0,5%. Левицата получава 2,8 милиона гласа, а СДС - над 2,2 милиона.
Първоначално СДС не призна изборния резултат, но впоследствие го прие. Това събрание избра Желю Желев за първия президент на България през август 1990 г. и прие Конституцията от 1991 г., която действа в момента. Във връзка с годишнината "Дневник" публикува коментари от участници в тогавашните събития.
Проф. Александър Джеров, адвокат, бивш депутат от Великото народно събрание от СДС, пред "Фактор":
Не мога да си представя какво се случи на 10 юни 1990 г. и защо след този милионен митинг в София преди 30 години наследниците на БКП отново посегнаха към червената бюлетина на изборите за Велико народно събрание. Социалистите бяха уж уплашени, но в същото време тяхната теория беше, че ще бъдат вечни, до края на света. Никой не се помъчи да установи този парадокс. Митингите на 7 юни бяха спонтанно събиране на хората, нямаше заповед да излизаме по площадите. Моят спомен от тогава е, че изборните резултати бяха захвърлени с чувалите в градинките.
Ние в СДС тогава бяхме неопитни и за първи път се явявахме на избори, докато други сили вече имаха познанията как се печелят с 99 на сто избиратели. Затова и останаха съмненията за истинността на вота за Великото народно събрание, но лично аз не съм по съмненията, а по доказаните факти. Тогава никой не се постара да ги докаже.
Филип Димитров, конституционен съдия, бивш депутат и бивш премиер от СДС, пред БНТ:
Тогава СДС призна победата на БКП, която все още беше силна, но се доказа като набиращо сила, което няма да позволи връщане назад.
Факт е, че голяма част от българската нация не се осмели да направи крачката напред на първите свободни избори за Велико народно събрание през 1990 г. Хората на Орлов мост бяха много, но това не беше цялата нация... БКП е партия с много опит в насилието и терора. Натискът на комунистическата върху хората беше много суров.
В Източна Европа стана нещо уникално в края на 80-те и началото на 90-те години. Извоювахме света, без да искаме. Пощръклявам, когато някой днес каже, че нищо у нас не се е променило.
Важно е да се разбере, че България беше част от целия този процес, но не беше най-впечатляващата част, затова и резултатите бяха такива... Никой друг не преживя втори банкрут като България, но се движехме стабилно, имахме по-плавен път. Бяха положени много усилия нещата да се върнат назад, но стана ясно, че това не може да се случи.... По този път ние се спънахме и паднахме... Ожулихме си колената жестоко, когато в България дойде хиперинфлацията при правителството на Жан Виденов. С неговото сваляне стана ясно, че този начин на действие е абсолютно изключен и в България повече не може да се мисли за него.
Проф. Михаил Неделчев, литературен теоретик и историк, политик от първите години на демокрацията, по БНР:
След огромния празник на митинга на "Орлов мост" преживяхме грандиозно разочарование на изборите на 10 юни 1990 г. Тогава имаше огромни колебания дали да се признаят изборите заради сигнали и съобщения за фалшификации и подмяна на вота.
Демократичната общност в България я има, но голяма част от нея е разпръсната по света. Масово хората се разочароваха от изборния резултат през юни 90-а г., обезсърчиха се и заминаха в чужбина. Но след тях имаше вълна от акции и събития - записът на Петър Младенов с репликата "Да дойдат танковете" и оставката му, студентските протести, Градът на истината.
Обществената енергия от онези години не се е загубила. Има я, но тя е изразена в съпреживяване на това, което се случва по света. В много по-голяма степен ние днес живеем в света - България е член на НАТО и ЕС. Ние сме в най-добрата част на демократичния свят.
Аспарух Панов, зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС в началото на 90-те, пред БГНЕС:
Извън положителните емоции, обаче, решаващите и, за съжаление, твърде спорни събития през 1990 г. бяха постигнатото споразумение за провеждане на избори за Велико (конституционно) народно събрание, победата на БСП на тези избори и последвалото избиране на д-р Желев за президент. Това са може би най-важните и уникални моменти на българския преход от гледна точка на политическата култура. Наложена бе основната теза, че се сменя политическата система, а не се продължава започнатата от комунистите "перестройка", че се създават принципно нови правила за функционирането на държавата чрез разработката и приемането на нова конституция.
Така избраната форма на българския преход е била и продължава да бъде и до днес обект на множество дискусии и противоречиви анализи. И то напълно основателно, защото в другите посткомунистически държави се тръгна по съвсем различен път. В най-успешно развиващите се от тях, първо се извършиха радикалните икономически реформи и никой не мислеше за промяна на конституцията. През лятото на 1991 г. с приемането на една твърде несъвършена конституция ние може би получихме някакво подобие на "нова държава", но икономически, а и политически бяхме вече безнадеждно изостанали от страни като Унгария и Полша.
Георги Пирински, депутат от Великото народно събрание от БСП, пред "Дума":
Тези резултати предизвикаха шок в ръководството и сред привържениците на СДС, които бяха изпаднали в плен на увереността, че без всякакво съмнение те печелят изборите. Един епизод от изборната нощ на 10 юни бе твърде показателен в това отношение. В изборното студио, предавано по телевизията на живо от НДК, късно вечерта връхлетяха няколко силно възмутени граждани с твърдения за груби изборни нарушения. Случката застрашаваше да нажежи до крайност атмосферата сред множеството поддръжници на СДС пред НДК и да заплаши нормалното приключване на изборния ден и установяването на резултатите от първия тур на изборите. Наложи се категорично да поискам от водещия Кеворкян да прекъсне предаването, което той бе принуден да направи. Причината бе, че се мотивирах с изричните договорености на Кръглата маса, съгласно които всички подобни сигнали и възражения следваше да бъдат разглеждани от специално създадения за целта Обществен съвет.
Изборите бяха наблюдавани от високопредставителна група международни наблюдатели, формирана от политическите фондации на двете основни партии в САЩ - Републиканската и Демократическата. В доклада на наблюдателите за проведените избори се съдържат следните основни констатации: изборите представляват значителна стъпка към по-демократично общество; не бяха представени никакви съдържателни доказателства, които да поставят под въпрос официалните резултати; предизборната кампания предостави на основните участващи партии и коалиции възможността да огласят посланията си чрез публични митинги, медиите и чрез други средства; кампанията бе проведена мирно, за което имат значителна заслуга всички партии; Централната избирателна комисия успя да организира достоверен изборен процес, който осигури възможност на практика на всички българи в страната да упражнят правото си на глас.