Чешкият културен център в София обяви списък на "незадължителни" книги за лятно четене.

Чехия от години популяризира своята литература в България, подпомагайки издаването на съвременните си писатели. В литературния клуб "Перото", базиран в НДК (София), вече е създаден и кът с преведена на български чешка литература.

Ето част от списъка, препоръчан от Чешкия център:

Романът, публикуван през 2008 г., се радва на огромен читателски интерес в Чехия. Дотогава Боучкова е направила няколко литературни опита, но все още е известна само като дъщерята на Павел Кохоут. А точно баща й е живата легенда на чешкото дисидентство. Той е прогонен от родината си, но дъщеря му остава въпреки издевателствата на властите - забранено й е да учи, изкарва си хляба като чистачка.

В резултат от стреса тя не може да има деца. Тогава със съпруга си осиновяват ромско момче, следва и второ. Като по чудо им се ражда и техен собствен син. Тези събития и житейски препятствия са в основата на "Годината на петела". Романът е написан като дневник, в който фикцията и фактите са вплетени майсторски.

Романът разказва за отношенията в чешко-германска фамилия от Пилзен. Извадени са на показ "скелети" от семейния гардероб - изневери истински и мними, недоразумения, конфликти между поколения. Изясняването на загадките често води дори до трагикомични развръзки, които укрепват все пак роднинските взаимоотношения.

В повествованието оригинално са вплетени преживяванията на героите от времето на нежелания болшевизъм, през годините на Пражката пролет и инвазията на армиите на Варшавския договор от 1968 г. до така наречената Нежна революция от 1989 г. и нейните последствия, та чак до първото десетилетие на XXI в.

Романът на съвременната чешка писателка включва две сюжетни линии, които се разгръщат върху две различни пространствено-времеви плоскости. В малко чешко градче семейството на деветгодишната Мира умира от тиф през 50-те години на миналия век.

Така детето се озовава в ръцете на леля си Хана, единствената оцеляла родственица, с която прекарва цялото си детство и юношество. След време Мира открива скрити факти за миналото на Хана и трагичната история на собственото си еврейско семейство.

Втората сюжетна линия е за участта на евреите по време на Втората световна война и проследява преживелиците на Хана.

Романът е любовна история със загадка, но също и разсъждения за смисъла на съществуването, характера на времето, историята на Централна Европа и странните явления, които главната героиня Ада наблюдава около себе си, и които с характерния си хумор се опитва да обедини в единна "теория на чудатостите".

Сюжетът обхваща няколко месеца от живота на главната героиня, която работи във фиктивен научен институт и изследва взаимността на човешките симпатии.

Пост апокалиптичният роман на Вопенка е сравняван с известната фантастика на Джон Уиндъм "Денят на трифидите". Това естествено му носи и чешката най-престижната литературна награда "Златната лента".

Герои на романа са 15-годишният Крищоф, двете му по-малки сестри Кристина и Ема и любимецът на всички, шестгодишният палавник Самуел. Очакват ги вълшебно лято и ваканция.

Вместо това обаче са сполетени от внезапна, неизмерима беда, както и цялата планета Земя. Един ден всички, които някога са имали деца, не се събуждат в новото утро, а остават потънали в дълбок летаргичен сън. Никой не знае дали и кога ще се събудят.

Не само светът на четиримата герои, но и целият съвременен свят се променя до неузнаваемост - децата са останали без родители! На планетата са останали да живеят само деца, младежи и бездетни възрастни.

На българската премиера Мартин Вопенка заяви, че прототипи на героите са неговите 4 деца. "Те имат своя принос за създаването на тази книга", разкри писателят.

Петер Сис е прекрасен, но и пестелив разказвач. За сметка на това пък е щедър, разкошен художник. Автор е на над 20 книги за всички възрасти, носител е на наградата "Ханс Кристиян Андерсен" (2012) и седемкратен носител на наградата на "Ню Йорк Таймс Бук Ревю" за най-добра илюстрована книга на годината.

Екзюпери е представен като щастлив мечтател, осъществил своите блянове - да лети. Така завършва и животът му - летейки. Когато на 31 юли 1944 г. излита от Корсика и повече не се завръща, Петер Сис го вижда как продължава да върти педалите на небесното си колело.