Това се случи в един приятен слънчев ден, през октомври. Бързах да стигна пеша от университета до "Стамболийски", но се оказах въвлечен в пет граждански протеста. В Софийския университет се откриваше учебната година и докато ректорът държеше пламенна реч за "будната съвест на нацията", неколцина студенти протестираха с плакати срещу корупцията и ниското качество на образованието. На излизане от университета се спрях пред подписка за защита на природните паркове. След няколко метра, пред Народното събрание, се проврях през редица пенсионери, протестиращи пред парламента. Малко по-нататък, в пространството между президентството, бившия партиен дом и Министерския съвет, учителите вдигаха палатки - стачката им беше в разгара си. Деца с раници, седнали край фонтана, обсъждаха колко e тъжно, че и тяхното училище не протестира, за да помагат на палаткаджиите. В същия ден шествие на социалните работници блокираха за часове движението по централните улици.

Съвсем обикновен октомврийски ден от 2007 г. Годината, която изпращаме, е година на протестите, на подписките, на блокираните кръстовища, на кампаниите "спасете...", и най-вече година на стачките.

Таксиметровите шофьори започнаха протести в началото на януари. Тогава беше убит техен колега в Сливен. Месец по-късно няколко хиляди таксита блокираха центъра на София по същия повод. Шофьорите настояха държавата да гарантира сигурността им по време на работа, да получат единна цена и квоти за таксита във всеки град, както и доживотни разрешителни. След поредица протести те си извоюваха привилегията да шофират без колан, а по-късно през годината увеличиха тарифите с 20%.

В края на януари около 50 души протестираха пред сградата на Европарламента в Брюксел срещу дължимите здравноосигурителни вноски в България. Единадесет месеца по-късно парламентът прие поправки на първо четене, които отменят със задна дата от 2000 г. плащането на здравни осигуровки от живеещи и работещи в чужбина.

Каузата "домашна гроздова" мобилизира общественото недоволство още в края на 2006 г. Едни от най-масовите граждански акции бяха срещу акциза за ракията. Навръх лозарския празник Трифон Зарезан хора от цялата страна манифестираха срещу налога с показно изливане на ракия. Въпреки това акцизът влезе в сила без промени.

Над осем хиляди лекари и медицински сестри от цялата страна блокираха центъра на София на 15 февруари с искане за повече пари в сектора, за възстановяване на договарянето със здравната каса и справедливо заплащане на труда им. Напрежението през годината продължи да расте, а през юни и юли на протест излязоха работещите в столичната болница "Пирогов". След няколко седмици на улицата те получиха средно по 10% увеличение на заплатите.

Протестите на пенсионерите започнаха също в края на миналата година и набраха скорост в началото на 2007 г. В началото на февруари стотици пенсионери опитаха да щурмуват Министерския съвет, но бяха спрени от полицейски отряди за борба с безредиците. Възрастните хора проявиха завидно постоянство и в продължение на няколко месеца се събираха с плакати всеки четвъртък около Народното събрание и Министерския съвет. Акциите извоюваха увеличение на пенсиите на два пъти с по 10% - през юли и октомври, плюс коледни надбавки 100 лв.

През март няколкостотин младежи се противопоставиха на опитите на антимафиотите да закрият торент сайтовете. Според полицията съдържанието там е нелегално и носи огромни загуби от авторски права на производителите. Някои интернет доставчици се огънаха на натиска на полицията и ограничиха достъпа до определени торент тракери.

В края на април шофьорите в градския транспорт от няколко големи града заплашиха със стачка. Няколко седмици преди изборите за евродепутати столичните шофьори получиха увеличение на заплатите с 200 лв. В Пловдив фирмата е пред фалит и се обсъжда приватизирането й.

В края на юни миньори от цялата страна започваха протести срещу данък общ доход и срещу ограниченията на ръста на заплатите в държавните предприятия. При шествие на работещите в мини "Марица-изток" се стигна до сблъсъци с полицията. Резултатът - един от миньорите е с разбита глава, няколко са ранени. Според полицията миньорът сам разбил главата си в земята при падането. Запис на БНТ обаче показва как полицаите го повалят и арестуват, при което той си разбива челото.

На 6 август неправителствени и граждански организации започнаха масова протестна кампания срещу агентите на бившата Държавна сигурност, които заемат постове във властта. Протестите продължиха няколко месеца всеки понеделник пред президентството.

Над две хиляди души от цялата страна, работещи в горския сектор, протестираха в София на 4 октомври. Те поискаха 100% увеличение на заплатите в бранша, добавки за извънреден труд и получаване на работни облекла. Шествието блокира централните улици. След две седмици протести работниците получиха 10% увеличение на заплатите.

Хиляди ученици от цялата страна започнаха през октомври масови акции срещу матурите, които трябва да станат задължителни от следващата година. Действията им съвпаднаха с учителската стачка. Министърът на образованието Даниел Вълчев беше категоричен, че от следващата година ще има матури за сегашните дванайсетокласници. По същото време младите учени от университетите и от Българската академия на науките започнаха мащабна кампания срещу ниското финансиране на науката и образованието. До сериозно повишаване на парите, отделяни за наука, така и не се стигна.

В началото на октомври сдружения на българските майки протестираха срещу мизерните условия за живот в домовете за изоставени деца и деца с увреждания, които според тях приличат на концлагери. Организаторите настояваха правителството да изготви план за разрешаване на проблемите на децата с увреждания и да се ускори процедурата по осиновяването им.

На 4 декември сметището в Суходол беше повторно отворено след решение на Столичната община и на Министерския съвет. Започнаха граждански протести срещу решението боклукът на София да се извозва там. Десетки полицаи бяха изпратени в квартала, за да неутрализират напрежението.

Българските учители смаяха обществото с единството, безкомпромисността си и с продължилата 42 дни стачка. Заради тях 2007 г. може да се запомни и като годината, в която за първи път в новата история цял бранш се вдигна на бунт и принуди властта, макар и уклончиво, да заговори за реформи.

Споровете между учителските синдикати и правителството започнаха още в края на 2006 г. заради опита на министъра на образованието Даниел Вълчев да въведе диференцираното заплащане в училищата. Преподавателите настръхнаха срещу идеята да се оценяват помежду си и при спор директорът да решава на кого да повиши заплатата. Оттам проблемът се пренесе в друга плоскост - ниските заплати. Малко преди края на учебната година синдикатите започнаха стачна мобилизация, но заплахите за провал на учебната година не се реализираха. Министерството си отдъхна и като че ли излезе в лятна ваканция. Преговорите привидно продължиха и през лятото, без ефект.

Малко преди първия учебен ден за 2007 премиерът Сергей Станишев се опита да тушира напрежението - предложи 520 лв. учителска заплата от 2008 г., която да расте до 920 лв. през 2009 г. Синдикатите не приеха офертата и настояха за 100% увеличение на възнагражденията поетапно от 1 октомври. И докато в правителството се чудеха дали да преговарят, или да проявят твърдост, под прозорците им ежедневно се събираха хиляди учители от цялата страна. В разгара на кампанията за местните избори учителите започнаха да блокират кръстовища и да горят чучела на министри. Протестите ставаха масови, към тях се присъединиха стотици ученици и родители, а темата се измести от пари към качеството на образованието, липсата на реформи и на държавна политика.

След третата седмица продължаващо междучасие преговорите като че ли тръгнаха към споразумение. Телевизионна камера обаче улови скрит разговор между министрите на образованието и на финансите Даниел Вълчев и Пламен Орешарски и записа фразата "да разтуряме седенката". От репликите между министрите стана ясно, че тактиката на правителството е не да търси решение на проблема, а да го протака, докато учителите се откажат от стачката по икономически съображения. Това разгневи съсловието, а протестите станаха още по-яростни. Учителите заявиха, че са готови да стигнат докрай и ако се наложи, ще провалят учебната година. Така се стигна до първия национален митинг, който събра близо 40 хил. учители в центъра на София. На втория по данни на синдикатите дойдоха двойно повече.

В крайна сметка стачката продължи 42 дни и завърши без споразумение. Според учители и експерти тезата на кабинета "пари срещу реформи" е останала само на думи. Според правителството реформата се изразява в делегирани бюджети и оптимизация на училищната мрежа. На практика горещият картоф - заплатите, е прехвърлен на директорите. Те трябва да оптимизират системата така, че да остане и за заплати, и за всички останали разходи.

Преподавателите продължават да поставят въпроси за качеството на образованието, състоянието на учебните програми и съдържанието на учебниците. Според тях е необходима решителна промяна, която да осъвремени образованието и да промени остарелите нормативна база и учебна методика. За учителите остана надеждата, че премиерът ще изпълни обещанието си и от януари заплатите ще станат 524 лв., а от средата на следващата година ще достигнат 650 лв. Диференцираното заплащане май няма да се окаже диференцирано, тъй като педагозите ще решават кой колко процента да получи. Съкращаването на непедагогическия персонал остана висящ въпрос, а учебните планове и програми останаха на заден план до... следващия бунт.

С протеста си съсловието успя, макар и за кратко, да привлече вниманието към един сериозен проблем, който беше отлаган дълги години. Става дума за реформата в системата на училищното образование, където е време инерцията да бъде заместена от системна политика.

 

Екоактивистите разшириха представата за протест - от израз на общественото недоволство в естетически приемлив вариант за постигане на определени цели. Превърнаха уличните демонстрации в хепънинги. Преобърнаха тривиалните манифестации в театър на тротоара, целенасочени информационни кампании и... купон.

Природозащитниците започнаха да привличат общественото внимание още през 2006 г. с многобройните акции срещу строежите в защитените територии.

През 2007 г. вълната в подкрепа на екомрежата "Натура 2000" заля цялата страна и привлече хиляди симпатизанти.

Имаше и напечени ситуации. В началото на юли полицията арестува над 20 души, след като 200 активисти без разрешение блокираха кръстовището на Орлов мост в София. Те протестираха срещу решението на Върховния административен съд, с което се отменя статутът на природен парк "Странджа" и се позволява строителството в него.

Протестите се свикваха по интернет в специално създадени сайтове, чрез и-мейл или със sms-и. Това не остана незабелязано от полицията, която реши да приложи тактики "офлайн" за неща, които се случват "онлайн". Седмица след масовите арести един от популярните блогъри, който отразяваше и подкрепяше протестите, беше привикан и "респектиран" от МВР. Следващият протест събра рекорден брой недоволни. Близо пет хиляди души, част от които с лепенки на устата, манифестираха срещу произвола в защитените територии и потъпкването на свободата на словото. Те настояха парламентът да приеме специални поправки в Закона за защитените територии, които да гарантират, че в природен парк "Странджа" няма да се строи. След масиран обществен натиск поправките бяха приети.

Еколозите въведоха нови трикове, досега малко познати в България. Да блокират улици могат всички, друго си е да спретнеш едно масово и непрекъснато пресичане на възлово кръстовище по пешеходната пътека. Събираха хората за "флаш моб" - практика, придобила известност през 2003 г. в Ню Йорк, при която основното условие е неочаквана поява на хора на предварително уточнено място и време, които извършват предварително уточнени действия, след което бързо се разотиват.

Докато пенсионерите, лекарите и учителите се блъскаха с полицаите по площадите, екоактивистите подаряваха цветя на полицаите по стар хипарски обичай.

В продължение на една година те протестираха всеки четвъртък по време на заседанията на Министерския съвет с надеждата защитените територии да бъдат повече от 30% от площта на България. Всяка акция беше режисирана - една седмица протестиращите бяха с памук в ушите, имитиращи министрите, които си правят оглушки за защитените територии. Друга седмица мъжете се появиха по рокли и с грим, а жените - с мустаци. Посланието беше "в държавата всичко е наопаки". Или пък младежите си прехвърляха топката, докато протестираха, имитирайки министрите, които си прехвърлят топката помежду си и с общините, като всичко се прави на гърба на гражданите.

Повечето техники на протест, въведени у нас за пръв път от еколозите, бързо бяха възприети и приложени в стачката на учителите. И преподавателите започнаха да блокират кръстовище, като пресичат на светофара в безкрайна редица или да играят театър с маски на министри. Дори записаха на видео едно от представленията си - шарж на "седенката", маскирани като министрите Вълчев и Орешарски, и го качиха в интернет.

Междувременно екокампаниите продължават. Зоните на "Натура 2000" бяха определени, без да се вземат предвид повечето от аргументите на природозащитниците. Но пък обществото заговори на нов език за екология и устойчиво развитие. А някои политици вече решиха да усвоят този ресурс и да го впрегнат за партийно строителство.