Температурите в арктическите зони на Сибир са се повишили до рекордна средна стойност за юни на фона на гореща вълна, която разпалва някои от най-тежките пожари в региона, показаха данните на Европейския съюз (ЕС) във вторник.

Глобалните температури миналия месец са наравно с рекорда за 2019 г. и "изключителна гореща вълна" е регистрирана над Арктика, заявиха от европейската програма за наблюдение на изменението на климата на Земята "Коперник".

Средните температури в региона са били над 5 градуса по Целзий над нормалните и над градус по-високи от двата предишни най-топли месеци юни през 2018 и 2019 г., показват данните, предаде "Ройтерс".

Световната метеорологична организация (СМО) в същото време се опитва да потвърди информация за отчитане на температура над 38°C в Сибир, което би било най-високата температура, регистрирана северно от Арктическия кръг.

По-рано през юни части на Сибир регистрираха температури от 30°C, докато през май град Хатанга в Русия - разположен в Арктическия кръг на 72 градуса северна ширина - постави нов рекорд за май от 25.4°C.

Изключителната топлина е изсушила земята в обширните бореални гори и тундрата в региона, разпалвайки горски пожари, които се засилват от средата на юни.

Руската агенция по горите заяви, че към 6 юли е имало 246 горски пожари, покриващи 1400 кв. км. В седем региона е била обявена извънредна ситуация.

Броят на пожарите вече е над рекорда от същия месец миналата година. Двата проблема са свързани, каза Марк Парингтън, старши изследовател от "Коперник".

Емисиите на въглероден диоксид от пожарите в региона миналия месец бяха около 59 мегатона в сравнение с 53 мегатона миналата година.

Руската държавна служба по метеорология заяви в края на юни, че е потвърдила регистрираната рекордно висока температура от 38°С в град в североизточен Сибир.

Температурата е била регистрирана на 17 юни във Верхоянск, северно от арктическия кръг, което накара СМО да поиска от Москва да потвърди данните.

Роман Вилфанд, научен ръководител на руската "Хидрометцентър", каза на пресконференция, че в региона се регистрира по-горещо време заради увеличаване на антициклоните.

Ескпертите на СМО са притеснени от разширяващите се пожари в арктическите части на Русия, които са подпалили и обикновено влажните торфени площи. Според тях това са признаци за предстоящи по-сухи условия, като по-честите пожари ще освободят запасите от въглерод в торфищата и горите, които ще увеличат количеството на затоплящите планетата парникови газове в атмосферата.

Сателитните записи за региона, започващи през 2003 г., показват, че е имало драматичен скок на емисиите от пожари в Арктика само през последните две лета, като комбинираните емисии, освободени през юни 2019 г. и юни 2020 г., са по-големи, отколкото през всички месеци юни за периода 2003 г. - 2018 г. взети заедно, каза Смит.

Tорфените площи покриват само 3% от земната повърхност, но тези находища съдържат два пъти повече въглерод, отколкото всички гори в света взети заедно.

Учените знаят, че изменението на климата кара Арктика да се затопля два пъти по-бързо от останалия свят, а горещата вълна в Сибир, която започна през май, е характерна за тази тенденция.

И тъй като температурите се покачват, а полярният сняг и лед се топят, повече части от Арктика остават по-тъмни по-дълго време и поглъщат топлината по-бързо, което допринася за повече затопляне. Морският лед в Арктика е загубил 70% от летния си обем от 70-те години на миналия век, като площта също се е свила до такава степен, че миналата година бе регистрирано едно от най-малките ледени покрития.

Учените се притесняват и от размразяването на арктическия пермафрост по-бързо от очакваното, което може да доведе до отделянето на много по-големи количества от въглероден диоксид и метан, отколкото се отделят при пожарите. Торфът и растителността, които обикновено образуват защитна покривка над пермафроста, се разрушават именно от тези пожари.

Обикновено сезонът на пожарите в Арктика продължава от юли до август плюс или минус няколко седмици. Тази година първите пожари бяха открити през май.