- Не е важно колко остава до изтичането на мандата на правителството. Важно е, че е подронена базата на доверието към него и на политическата му представителност. Когато преди три години ГЕРБ спечели изборите, отношението към него беше друго и резултатът от изборите е "моментна снимка" на тогавашната ситуация. Но след това, цели три години, държавата буквално през седмица затъваше и се свличаше под тежестта на корупционни скандали. Буквално се давехме в информация за нечистоплътни сделки, порочни обществени поръчки, шуробаджанащина, незаконни апартаменти, хотели и тераси...

Управляващите демонстрираха простащина, арогантност и покровителствено подценяване на разума, морала и интелекта на хората. Всичко това натрупа тежки репутационни щети за правителството и управляващото мнозинство, което загуби подкрепа и доверие. Сега много по-малко хора се чувстват политически представени в парламента. Ето защо актуалната политическа "снимка" е твърде различна от тази при последните парламентарни избори.

Спонтанните и многобройни протести показват, че вече много по-малко хора вярват и подкрепят ГЕРБ. Така е нарушен базисният принцип на представителната демокрация - мнозинството в парламента вече не е подкрепено от мнозинството българи, както е било преди 3 г. В такава ситуация принципите на парламентаризма и традициите на старите демокрации изискват възможно най-бързо възстановяване на политическия баланс чрез предсрочни избори за Народно събрание.

Само в нов парламент новото мнозинство от гневни и непредставени в момента граждани може да получи политическо представителство, което да даде адекватна на новата ситуация основа и легитимност на управлението. Затова няма нищо по-нормално от конституционна и морална гледна точка да бъде искана предсрочна смяна на властта, когато тя е загубила доверието на суверена.

Неслучайно конституцията детайлно регламентира действията на институциите при предсрочни парламентарни избори. От тази перспектива нелепо звучат твърденията на изявени ренегати от управляващото мнозинство, че протестът не бил формулирал конкретни искания, за които да се водят преговори. Как по-ясно да бъде формулирано искането за оставка на Борисов и Гешев? Протестиращите не искат да договарят с тях, а с тези, които демократично ще бъдат избрани на тяхно място.

В този правен контекст лъсва абсурда на образуваното от прокуратурата дело за "измяна по чл.95 от НК, предвиждащ доживотен затвор без замяна. Измяна е налице при насилствено "завземане" на властта, при което най-често въоръжена група сваля легитимното управление и незабавно установява своя власт на мястото на свалената. Когато хората от улицата искат смяна на едно компрометирано и корумпирано управление, за да бъде задвижена конституционната процедура за предсрочни парламентарни избори, това не е измяна, а демокрация в действие.

Измяна срещу държавността и правото би било безропотно и покорно примирение с такова продажно управление. Въпреки абсурдността си, прокурорската бурлеска е много опасна. Макар че поводът за образуването на делото за "измяна" наподобява заплахата за национална сигурност, която специализираните прокурори провидяха в пръскачките пред парламента, то дава формално основание за масово следене чрез специални разузнавателни средства (СРС) на участници в протестите, среднощни арести, претърсвания и изземвания, целящи да "респектират" и вразумят техните активисти.

- Това е дълбок многопластов юридически, политически и етичен въпрос. Всеки гражданин с нормална ценностна система би предпочел да живее в добре уредена държава, да вярва, че нейните институции функционират законно, морално, прозрачно и в обществен интерес. Въпросът е какво става, когато нашите представители, които по различни механизми сме излъчили във властта, се самозабравят, възприемат властта си като "бащиния". Как да реагираме, когато те демонстрират арогантно, че не им пука за нашата воля, за законите и конституцията, с които ние сме им дали власт, но и сме им вменили и отговорността да я упражняват в наш интерес.

Този въпрос е разискван от столетия в теорията и намира различни практически и политически решения. За първи път през 1215 г. английският крал Джон, изправен пред опасност от гражданска война, е принуден от бароните и духовниците да подпише Магна харта. Тя не само предоставя права на тези съсловия, но и за пръв път предвижда, че ако кралят или назначените от него съдии я нарушат, бароните имат право, включително с оръжие, да се противопоставят и да търсят възмездие за причинените им вреди от имуществото на краля. Това е първата в историята "законово" прогласена форма на легитимно "самоуправство", насочено към възстановяване на правопорядъка, нарушен от държавата.

След Магна Харта идеите за обществения договор и за легитимното гражданско неподчинение са заложени в първите конституции на САЩ и Франция. Подобен принцип има и в българската конституция - чл. 56, според който всеки има право на защита, когато негови права и свободи са застрашени или нарушени.

Много юристи, в съответствие с доминиращата етатистка конституционна доктрина, смятат, че това право визира само процесуалното право да се явиш пред съд и да имаш адвокатска защита. Това право обаче е визирано във всеки процесуален кодекс. Конституционното право на защита е много по-богато и многопластово. То включва преди всичко правото на физическа защита. Всеки, който е нападнат, има право да се защитава, дори ако нападението е от представители на властите, но е незаконно. Тоест допустима е самозащита и неизбежна отбрана и срещу незаконни действия на полицията. Чл. 12 а от НК допуска граждански арест, когато пред очите ни се извършва престъпление. Тогава не само можем, но сме длъжни да задържим предполагаемия извършител, дори ако той е главен прокурор.

Има интересни примери от последните дни. Видяхме полицаи безпричинно да пребиват младежи на протеста. Главният прокурор каза, че няма да разследва това, тоест, че няма да изпълни едно от основните си задължения, които сме му вменили с конституцията, НПК и Закона за съдебната власт - да разследва престъпление от общ характер. Никой не може да задължи прокуратурата да обвини някого, но и никой, включително г-н Гешев, не може да освободи прокуратурата от задължението да разследва явни престъпления.

В такива случаи възниква въпросът какво да правим. Дали като смирена рая покорно да чакаме още 7 години и да гледаме сеир как този неук човек, без грам респект към правото, злоупотребява с конституцията и държавността, как руши принципите на правото, които не зачита, защото не познава, или да направим възможното, което конституцията позволява, за да бъде отстранен в интерес на обществото, на правовата държава, на законността и морала.

Отговорът е очевиден - ако не сме рая, а сме отговорни пред себе си и пред децата си граждани, трябва да направим всичко, което конституцията допуска, за да спасим държавата си от този позор за правопорядъка.

- Това е малко като ситуацията с пандемията - никой няма готова рецепта как се действа при гражданско неподчинение. Махатма Ганди проповядва изцяло мирни форми, без съпротива срещу държавното насилие. Нелсън Мандела и неговите последователи не са толкова смирени. Важно е да няма радикални форми на насилие и вандализъм, да не се застрашават и нарушават съществено правата на много граждани, което би ги настроило срещу протеста.

За това важи един общ принцип - когато държавата не изпълнява ангажиментите си по обществения договор, имаме право на реципрочни действия на неспазване на наши задължения, за да покажем нуждата от промяна в действащия противоправен "ред".

В есето на Хенри Торо от 1849 г. за гражданското неподчинение типична проява на гражданско неподчинение е хората да спрат да плащат данъци.

Защо адвокатите да не спрат да се явяват по наказателни дела, изразявайки оценката си, че прокуратурата е нелегитимна заради перверзиите на нейния ръководител, които се мултиплицират на всички институционални нива? Независимите и свободомислещи съдии, също биха могли да откажат да гледат наказателни дела с представители на прокуратура, ръководена от Иван Гешев.

- Адвокатурата е свободна професия, колегите са свободни хора. Затова никой не би могъл да ги задължи да предприемат такива действия. Но бих се радвал ако такава инициатива бъде подета и подкрепена от колегите.

- Да, това беше достойна за адмирация позиция. За съжаление, страхът, малодушието, безличието и корупционните "бонуси", с които някои прокурори оправдават унизителното си подчинение на Гешев, оставиха този призив без ответ.

Важна е съсловната съпротива. Когато съдебната система е застрашена - примерно в Полша съдиите, адвокатите и много прокурори са заедно на протестите. И тук има прокурори на улицата, но не като протестиращи, а като улични бандити и мутри. Визирам казуса с "Осемте джуджета", който прокуратурата също отказа да разследва.

- Това е резултат от дългогодишна негативна селекция. Години наред прокурори стават не тези, които се отличават със знания, ерудиция и независимост, а обратното - тези, от които се очаква да бъдат изпълнителни, безропотни и кучешки лоялни към началниците си. Често тези качества се съчетават с тежки дефицити на юридическо познание и морал.

- Надявам се, че повечето мислещи хора могат лесно да направят тази сметка. Какво значение има колко милиарда ще дойдат, след като те ще бъдат откраднати, както и досега, през обществени поръчки и "студен резерв", за да се окажат в чекмеджета на клептократите. Когато се налива в каца без дъно, колкото и пари да дойдат, те няма да отидат при хората. Затова, както в зората на демокрацията, този протест обединява смислените хора от различни партии, съсловия и възрасти. Затова той е морален вот на недоволните граждани, които жадуват справедливост и почтеност срещу доволните прасета, които или не знаят, или забравят, че властта им е "от народа, на народа и за народа".

- Това са нелепи опорни точки и гузност, издаващи страх от промяна, която освен всичко останало, би могла да доведе до търсене на отговорност - не само политическа, но и наказателна, от Борисов и най-приближените му и корупционно обременени министри, от главния прокурор, както и от мрачна фигура, която засега остава извън фокуса на общественото недоволство - г-н Цацаров. За мен той е основният организатор на задкулисието в съдебната система, което си избра марионетките във Висшия съдебен съвет, който пък инсталира гротескната фигура на Иван Гешев.

- Общоизвестно е, че Доган е идеолог и стратег на модела, при който, без да участваш във властта, ако задкулисно държиш съдебната система и командваш орда от подчинени безскрупулни медии, ставаш ефективен участник в корупционната подялба на публичен ресурс. За да стане тази идея реалност, беше нужен съвършен апаратчик от номенклатурен тип, който усърдно години наред се окопаваше в лобита и мнозинства, за да стане възможен изборът на този Висш съдебен съвет. Стратегията на Доган, тактиката на Цацаров и парите на Пеевски дадоха привидна легитимност на процедурите, както по избора на съдебния съвет, така и на главния прокурор.

- Поне на позорното мнозинство от него и на прокурорската квота. Той има уникални качества, закалени от членството му в БКП, на апаратчик и организатор. Докато ние протестираме за идеи и принципи, такива хора упорито работят за себе си и за сенчестите си босове, обграждайки се с протежета и квоти, които "легитимират" очевидно неморални избори и процедури. Когато невъобразимият за здрав разум избор на Гешев стана факт, тези емблеми на задкулисието, с чувство за добре свършена работа и с нескрит сарказъм, заявиха, че той е съобразен със закона и конституцията.

Затова дори да свалим Борисов и неговото правителство, дори да принудим Гешев и ВСС да подадат оставка, ако Цацаров остане на позицията, която си избра - шеф на КПКОНПИ, за година - две той ще реинкарнира същата инсталация от зависими, безхарактерни и корумпирани марионетки. Ако той остане, Гешев ще се възпроизвежда като сюрреалистична матрьошка, при която от по-малката фигура излиза по-голяма, при това с все по-едър каскет.