Ден след като лекари, медсестри и фармацевти обявиха, че започват протести срещу липсата на реформи в здравния сектор, правителството предложи да се отмени забраната за приватизация на болниците и поликлиниките. Мораториумът беше наложен в края на 2001 г. от кабинета на Симеон Сакскобургготски чрез закона за приватизацията и следприватизационния контрол.

Ако решението на Министерския съвет бъде одобрено от парламента, в забранителния списък към закона ще останат само 69 университетски, специализирани и областни болници. Останалите се освобождават за приватизация, като новите собственици ще бъдат длъжни да извършват лечебни и социални дейности в сградите в продължение на 15 години.

Раздържавяването на лечебните заведения е заложено в националната стратегия на здравното министерство, която все още не е приета от кабинета. Една от причините документът да се връща два пъти беше, че в него не е уточнено кога ще започне процесът. Министър Радослав Гайдарски вчера обясни, че сега ще могат да се приватизират около 200 общински лечебни заведения, ако така преценят кметовете и местните парламенти.

По този начин ще бъде възможно да се промени профилът на дадена болница - примерно тя да стане заведение за долекуване или хоспис, допълни той. Продажбата ще става само със съгласието на министъра. Това се налага заради опасността в някои региони да се продадат в кратък срок много здравни заведения и хората да останат без медицинска помощ. Според Гайдарски, ако лекарите си осигурят необходимите финансови средства, би трябвало да имат преференции при приватизацията.

Той обясни, че решението на кабинета ще разреши и дългоочакваната продажба на неизползвани части от болници, занемарени дворове и складове.

Правителството реши още 50% от постъпленията от приватизацията на болниците да се насочат към държавния фонд за гарантиране на пенсионната система, по-известен като Сребърния фонд. Когато се продават неизползвани активи на здравните заведения обаче, средствата ще остават за тях.

Решението да се премахне мораториумът получи вчера одобрението както на депутатите от управляващата коалиция, така и от опозицията. Според доц. Тодор Кумчев (БСП), зам.-председател на здравната комисия, това ще бъде нещо добро и за лекарите, и за пациентите. Страната ни има огромна нужда от болници за долекуване и сега общинските заведения вече могат да се преструктурират и да се превърнат в такъв тип, каза Кумчев.

Той подчерта, че това е първата стъпка в преструктурирането на здравния сектор, като следващите ще бъдат обявени след Нова година. Кумчев смята също, че е добре лекарите да имат предимство да купят кабинетите си. На същото мнение е и Иван Колчаков (СДС). В България болниците са много и беше крайно време да се отпуши раздържавяването, коментира той. Ние се отказахме от старата система, но новата не е въведена изцяло и това пречи на целия сектор, допълни депутатът. Според него трябва да се изготвят ясни правила, по които да стане раздържавяването.

Подкрепям приватизацията на лечебните заведения, но ако се гарантира, че те ще продължат да извършват медицински дейности, каза Николай Болтаджиев, член на управителния съвет на Сдружението за развитие на българското здравеопазване. Той е категоричен, че не бива болниците да се купуват от бизнесмени, тъй като те ще гонят печалби. Експертите от "Отворено общество" обаче многократно са заявявали, че приватизацията на болниците трябва да се извърши прозрачно и конкурентно, като се избягва работническо-мениджърската форма. По думите на старши икономиста Георги Ангелов приватизацията трябва да се съпровожда и от други реформи в системата, като освобождаване на цените в болниците, разбиване на монопола на здравната каса и въвеждане на свободно договаряне в системата.