Кризата с коронавируса прекъсна глобалните производствени мрежи, но от гледна точка на Централна, Източна и Югоизточна Европа това донесе надежда, че западноевропейските производители ще докарат доставчиците си от Източна Азия по-близо - например в тези региони.

Данните обаче са разочароващи и създават друга представа, пише Жолт Дарваш в анализ, публикуван от центъра "Брюгел" по-рано тази седмица. Проблемът е, че участието в глобалните вериги на стойността засега е донесло работни места и ръст на региона, но не е подобрило технологичните им способности и тези за иновации. На работната сила ѝ липсват и умения, които биха помогнали да се откъсне от дейностите с ниско заплащане.

За западноевропейски производители Централна, Източна и Югоизточна Европа биха били естествен избор за преместване на производството заради географската близост, а държавите там биха спечелили повече инвестиции и това би ускорило икономическото им възстановяване.

Картината е по-различна - западните страни са свили значително (с 35% към април 2020 г.) вноса си от централноевропейските, докато по същото време този от Китай се е възстановил до нивата отпреди коронавируса (от 2019 г.). Спадът на вноса от ЦИЕ е по-голям и от този на стоки от САЩ и Япония, продължава Дарваш.

Най-тежко засегната е Словакия, чийто износ за 15-те членки на ЕС извън региона спада наполовина, в Унгария и Чехия сривът е с 40 на сто, в Естония, Литва и Латвия - "едва" 15 на сто.

Бързото възстановяване сочи, че проблемите с източноазиатския доставчик са били краткосрочни и ако тази верига на доставки работи, няма причина за прехвърляне на производства в Европа. Бързо бе и спряването с кризата с COVID-19, което даде възможност продукцията и доставките бързо да бъдат подновени и да се подсили впечатлението, че доставчиците от страната са надеждни.

Трудността на задачата е свързата и с веригите на доставките - прехвърлянето на производства в Европа ще ги приближи до потребителя, но ще ги отдалечи от други доставчици, които са брънки във веригата. Освен това случаите на по-малкия спад във вноса от САЩ и Япония също показват, че разстоянието не е най-важният фактор в търговските потоци дори по време на блокади и прекъсвания в търговията. Динамиката на търговията, базирана на глобалните вериги на стойност, също така е различна от останалата - бе много по-тежко засегната от кризата през 2008 г., но и се възстанови много по-бързо.

Авторът цитира изследвания, според които за държави с по-малко развити индустриални структури и по-малки вътрешни пазари включването във веригите за добавена стойност на високотехнологични държави би помогнало за ускорено развитие, ако се специализират в конкретни задачи. Търговията, свързана с тези вериги на стойност, в по-голяма степен способства за повишаване на дохода на глава от населението и производителността, отколкото конвенционалната, според изследване на Международния валутен фонд.

Много държави в региона осъзнаха ползата от преките чуждестранни инвестиции за икономиката си, но важен аспект на развитието е въпросът дали компаниите, които участват във веригите на добавена стойност, могат постепенно да се издигнат във веригата - т.е. дали са способни на преход към производство на по-високо технологично ниво. Изследването на МВФ е обезкуражаващо за някои държави като Чехия, Унгария и Полша - във веригата на доставки на автоиндустрията в Германия позицията им не се е променила между 2000 и 2013 г., докато в Румъния е станало обратното.

И оценката на ЕС за иновациите сочи, че представянето по този критерий между 2012 и 2019 г. на Чехия, Унгария, България и Словакия е под средното за ЕС, а в Румъния и Словения се е стигнало до заден ход в иновациите. Сред 155 държави в оценката за способност за иновации на Световния икономически форум има немалко държави от ЦИЕ около или под 50-о място - Латвия е 54-а, Румъния 55-а, Хърватия 73-а (България е 48-а).

Затова държавите трябва да направят преход към икономика, базирана на знанието - по-добро образование и изследователска дейност, с повече бюджетни разходи в тези направления (например в Централна, Източна и Югоизточна Европа делът на разходите за висше или професионално образование е под 1% от брутния национален доход, на север или запад - 1.5% или повече). Предстои публикацията на изследване, доказващо връзката между тези разходи и представянето на учещите се.