2008-а с голяма вероятност ще бъде първата относително спокойна година за последните две десетилетия в България. И относително нормална. Спокойствие и нормалност обаче не са синоними. Част от европейската нормалност например са стачките, които определено нарушават спокойствието на всяка страна. Очаквам, че 2008 ще бъде година на стачките в България. Опитът, набран през 2007, ще се материализира в по-добре подготвени, по-целенасочени и по-ефектни стачки с реалистични искания и нарастваща обществена подкрепа. Навярно и българските синдикати, които близо две десетилетия водят почти декоративно съществуване, през 2008 най-после ще намерят себе си и ще започнат да си вършат работата. Стачките впрочем са закономерно явление не само във връзка с нормализацията на обществото, но и по чисто икономически причини.

 Повишаването на цените, което от 1 януари 2008 ще се усети още по-болезнено, трайно изпреварва повишаването на трудовите възнаграждения (за повечето хора в България), така че стачните действия са неизбежни. Още повече че бюджетната политика на това правителство досега е относително рестриктивна и сигурно ще остане такава и през 2008. Самото правителство ще продължи да губи популярност, надолу ще вървят още рейтингите на Георги Първанов и Бойко Борисов. Предполагам, че тази тенденция, за която има комплексни причини (спадащ интерес към политиката, година без избори, еврочленство, трупане на благосъстояние), ще подведе някои от главните актьори на политическата сцена да си послужат с изпитания инструмент на политическите скандали, на компроматите, инсценировките и другите аксесоари от прашния килер на Макиавели. Очаквам през 2008 г. сериозни сътресения на тема "досиета", чести демарши на националистите, все по-гръмогласно присъствие на ВМРО и на другите великобългаристи.

В прогнозата си точно преди една година писах: " И накрая - няколко разпространени драматични прогнози, които според мен НЯМА да се сбъднат в България през 2007 г. Няма да има режим на тока, няма да има правителствена криза и предсрочни избори, няма да има междуетнически напрежения и сериозни терористични опасности." През последните 12 месеца всичко това наистина го нямаше, през идните също не очаквам правителствена криза и предсрочни избори. А иначе в миналогодишната си прогноза сбърках в надеждите си, че:

- ще има успехи в борбата срещу престъпността и корупцията

- селското стопанство, инфраструктурата и частното портмоне ще усетят благоприятния ефект от европрисъединяването.

Не сбърках обаче ето за какво:

- антиевропейските настроения наистина се усилиха

- ГЕРБ мощно излезе на политическата сцена

- рейтингът на БСП се колебае по-скоро надолу

- в СДС и в така нареченото дясно пространство се появиха нови лица и идеи

- еврочленството даде ново самочувствие на българите.

И през 2008 тъкмо това европейско самочувствие ще бъде едно от най-положителните настроения в страната.

През 2008 г. ще забравим за Европейския съюз. Не, няма да ни изключат. Ще продължим да пътуваме, да работим, да купуваме и продаваме... ЕС обаче престава да бъде опорен пункт от реториката на политическите елити. "Европа" не може повече да изчерпва дневния ред на обществото. Хората вече не вярват нито на обещанията на управляващите за еврофондовете, нито споделят надеждите на опозицията, че едва ли не Брюксел ще хване правителството за ухото. И така трябва да бъде. Да се надяваме отвън да оправят собствената ни кочина е инфантилна илюзия. Да го кажем направо, ако някой още не е разбрал: ЕС не взема страна в нашите български работи.

Задава се една политически скучна и социално интересна година.

Политически скучна, защото в полето на властта картите и репликите са вече раздадени. Тройната коалиция ще продължи да се срива надолу, но предсрочни избори няма да има. Властта е като круша, която омеква и пожълтява с всеки изминал ден, но Бойко Борисов е принуден да гледа и да я чака да падне сама, т.е. на редовните избори - ако размаха прът да я отбрули предсрочно, ще загуби. От предсрочни избори нужда има единствено Станишев, но не смее да го признае. БСП е като в засилена по нанадолнище кола без волан - да се скочи вече е късно и опасно, а става все по-късно и по-опасно, колкото повече се спуска надолу. Освен да затвориш очи, друго не ти остава.

Годината обаче ще е интересна откъм граждански енергии. Крепящите правителството и олигархичните елити агенции ни заливат с оптимистични демоскопски изследвания, Кольо Колев и Андрей Райчев неуморно повтарят: "Жить стало лучше, жить стало веселее!". Да оставим настрана въпроса колко сме "лучше". Големият проблем е, че крехкият икономически ръст през последните години идва предимно от експлоатирането на два ресурса: беззащитната природа и евтиния труд. Идва обаче време, когато природата (чрез многообразните екоорганизации и инициативи) и работещите, особено тези в бюджетната сфера, ще кажат "Не така!". И ще го казват все по-силно. Учителската стачка и протестите за "Натура" бяха само началото. През 2008 очаквам още по-активни протести и стачки. Натиск отляво на лявото правителство.

Признатият от ЕНП и българския народ за лидер на "дясното" Бойко Борисов ще се опита да използва този натиск в своя полза, но това няма как да стане направо, след като икономическата програма на ГЕРБ е още по-либерална от тази на Станишев. Идеологията на новата десница ще изкристализира около други точки: по-строги мерки към ромите, финансова децентрализация в защита на "богатите" региони. Парите за богатите, а за циганите и чукарите да се грижи Европейският съюз... Публичните апологети на едно такова таблоидно "дясно" ще стават все повече.

За Станишев профилирането на ГЕРБ дори като "таблоидно дясно" е лоша новина. "Модерната", неолиберална БСП имаше шанс на фона на една аморфна популистка формация като НДСВ, но окичването на ГЕРБ с програмните атрибути на дясното неминуемо ще изтика Станишев наляво. А там го чакат Красимир Премянов и Нора Ананиева...

На някого тези сметки ще се сторят пълна галиматия, но нали политиката е това - изкуството да се представяш за такъв, какъвто е изгодно в момента. Мимикрия, актьорство, дори балаган, както казват все по-актуалните руснаци. Всъщност ляво и дясно в България продължава да няма.

Ако има надежда за гражданско възраждане, тя се подхранва от променящата се медийна среда. Блогове, форуми, есемеси, емемеси, любителски записи, циркулиращи в интернет - това е една укрепваща публичност и прозрачност, с която държавните институции все повече ще бъдат принудени да се съобразяват. Вярно, все още връзката между оповестяването на едно безобразие и ефективното справяне с него се къса, т.е. кучетата си лаят, керванът си върви. Да се надяваме, че през новата 2008 г. кучетата ще стават все повече и по-ядосани. И ще хапят.

Старите прогнози са като старите хороскопи. Едва ли някой се връща към хороскопа си от вчерашния ден, за да сравни дали това, което вече му се е случило, се припокрива с предсказаното. И все пак в края на една година е любопитно, пък и справедливо да видим дали сме разпознали поне част от чертите на изплъзващата се вече 2007. Едно от нещата, които твърдях в миналогодишната си прогноза, беше, че през 2007 само ще започнем да влизаме в ЕС. Това ще е по-скоро начална, отколкото крайна година. Твърдях, че ако си представяме 2007 като край на едни усилия, които сме положили криво-ляво през последния период и сега просто ни се полага европейската благодат, още в първите месеци ще разберем, че сме сбъркали. И ще започне едно болезнено, но здравословно осъзнаване, че усилията предстоят.

Какво се случи. Мисля, че познах само първата част. Разбрахме, че след 1 януари не попадаме автоматично в европейския рай. Но от това все още не са последвали забележими реални оздравителни процедури. По-скоро състоянието от 2007, което сигурно ще се прелее и в новата 2008, е на меланхолно объркване и пустота. От една страна, добутахме нещата до влизане в ЕС, от друга - все по-очевидна става разликата между качеството на живеене тук и там. Казано по-просто - онова там не се случва тук. И това ще продължи да е така няколко десетилетия, както прогнозират европейски изследователи.

Какво се случва с всекидневния човек след това познание? Как се чувства този, който е прекарал целия си съзнателен живот в ситуация на отлагащото се добро бъдеще. Комунизмът, който му бяха обещали, така и не идва, преходът не свършва, а сега и стандартът на живеене в ЕС е на 3-4 десетилетия напред. В рамките на неговото отредено човешко време, а друго ние нямаме, следва низ от несбъднати проекти. Сякаш си в ничието време на историята. В рекламната й пауза, която е по-дълга от отпуснатото ти биографично време. Единият филм, да го наречем филмът на твоето минало, е приключил. Новият филм още не е започнал. И сега не знаеш какво да правиш в тази така сложила се неловка пауза. Прогнозирам, че за част от хората, особено тези с повече преживяно време, демотивацията и усещането за изгубване на смисъл ще продължи през 2008.

Новата ми интуиция е, че подобни на горното усещания все повече завладяват една по-млада, активна и образована част от българското общество. Нейното отчаяние е наистина тревожен симптом. Твърде е възможно още през 2008 една нова вълна от тази прослойка да напусне страната, макар и временно. Някой ще каже, че това не е нито страшно, нито лошо, ако го приемем като част от новата мобилност на света. Ще се съглася, но с този нюанс, че е хубаво да мислим и причината за подобно отпътуване оттук. Ако в основата е не желанието просто да посетиш други места, а да се махнеш от България, от симулацията на пазар, прозрачност, сигурност и пр., от липсата на хоризонт вече не в рамките на собствения ти живот, а на децата ти, това вече е друго. То е друго заминаване, друго напускане, друга тъга.

Точно преди година, в края на 2006, прогнозата ми за 2007 завършваше така:

Дали в края на 2007 София изглежда по-европейска? Дали се научихме да се радваме? Имаше ли много такива поводи? Най-хубавото е, че един-единствен отговор на тези въпроси не съществува. Надявам се да се увеличават тези, които ще отговорят с "да". Това и пожелавам.

 Правителството няма да се промени, дори и да си отиде някой и друг министър. През 2008 година Сергей Станишев ще продължи да балансира върху трите крака на коалицията и това ще бъде главното предизвикателство пред кабинета. Министрите ще доведат до перфектност феодалната система на разпределение на ресорите, в която никой не се меси в далаверата на другия, за да не предизвиква чужда намеса в собствената далавера. Няма нито желание, нито време за някакви сериозни промени в секторните политики (доколкото ги има). Парламентът ще изпадне в пълна изолация от обществото. Разцеплението на НДСВ или евентуални размествания вдясно ще интересуват съвсем тесен кръг коментатори и партийни функционери. Ще се приемат закони, които Европейският съюз налага, както и дребни промени в съществуващото законодателство, облагодетелстващи конкретни хора или групи. Няма да се предприеме нито реформа на избирателното законодателство, нито някакви нови инициативи за ремонт на конституцията. Автомобилите, заплатите и другите привилегии на депутатите ще бъдат единствената широко обсъждана парламентарна тема.

Левицата ще продължава да се раздира от напълно неясни никому вътрешни конфликти, но няма да намери сили да разбере и реши тези конфликти.Десницата ще направи малки крачки напред, много внимателно, докато се готви и надява за решително настъпление през 2009.Бойко Борисов ще продължава да е най-популярен, но ще си остане в границите на сегашните електорални възможности. 2008 ще бъде началото на изхабяването на марката ГЕРБ."Атака" ще продължи процеса на затихване и свиване до санитарния минимум.Симеон ще остане с достатъчно депутати, за да крепи мнозинството на коалицията. Отцепниците няма да постигнат единство за създаване на сериозна политическа партия и постепенно ще се разотидат през 2009.Доган ще направи някои скрити ходове с цел озаптяване на лакомията на функционерите на ДПС, за да добие по-приемливо коалиционно лице преди изборната 2009 г.Бизнесът ще продължава да се движи самотен напред и ще гарантира растежа.Образованието ще започне мъчителни промени без сериозни резултати.Здравеопазването няма да започне никакви реформи въпреки евентуалната раздяла с министъра Гайдарски.Доходите ще продължават да нарастват бавно според официалната статистика и доста по-бързо в сивата икономика.Нищо драматично няма да стане през 2008. Интересното остава за 2009.